Михаил Неводчиков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил Неводчиков
Михаил Васильевич Неводчиков
руски изследовател
Роден
1706 г.
Националност Флаг на Русия Русия
Научна дейност
Област Геодезия, картография

Михаил Василиевич Неводчиков (на руски: Михаил Васильевич Неводчиков) е руски търговец, геодезист, картограф, изследовател на Алеутските о-ви.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1706 година в Тоболск, Тюменска губерния, Руска империя.

В периода 1740 – 1742 работи като геодезист във 2-ра Камчатска експедиция. През 1742 г. участва в плаването на Мартин Петрович Шпанберг към Япония, а през 1744 в плаването на Василий Андреевич Хметевски, с когото картира 600 км от западното крайбрежие на п-ов Камчатка.

На 19 септември 1745 г. на кораба „Евдокия“ отплава от Камчатка на югоизток и открива Близките о-ви, в т.ч. Атту (173º и.д.), Агату (173º 35` и.д.) и о-вите Семичи (174º и.д.) от Алеутските о-ви и им съставя първата карта. На остров Атту Неводчиков и екипажът му ловуват до есента на 1746 г. На обратния път корабчето, с което плават, е отнесено от буря на северозапад към остров Карагински (покрай североизточното крайбрежие на Камчатка), където на 30 октомври 1746 се разбива в крайбрежните скали. Екипажът се спасява и презимува сред местните жители, като по време на зимуването умират от глад и скорбут няколко моряци. През лятото на 1747 Неводчиков с оцелелите моряци с лодки се завръщат в Нижнекамчатск, като донасят над 1300 боброви кожи.

По-късно по обвинение в убийство на Близките о-ви Неводчиков, заедно с още няколко други участници в плаването, е предаден на съд, но е оправдан. По време на следствието за първи път се среща името на островите „Алеутски острови“. През 1751 г. съставя първата карта на Близките о-ви.

През 1752 г. е назначен като унтер-офицер в командването на охотското пристанище. През следващата година полага успешен изпит за щурман. От 1769 до 1771 командва кораба „Свети Павел“ между Охотск и Камчатка. След това в Охотск обучава ученици по картография и рисуване и участва в картирането на река Уля.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 224 – 225.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина ХVІІ – ХVІІІ в.), М., 1984, стр. 109.