Михаил Остроградски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил Остроградски
Михаил Остроградский
руски математик

Роден
Починал
20 декември 1861 г. (60 г.)
Националност руснак
Научна дейност
Област математически анализ, механика, математическа физика, теория на числата, алгебра и теория на вероятностите
Образование Харковски университет, Сорбоната и Колеж де Франс
Учил при Тимофей Осиповски
Работил в Висша военно-инженерна школа
Титла професор
Членува в Петербургска академия на науките
Михаил Остроградски в Общомедия

Михаил Василиевич Остроградски (на руски: Михаил Васильевич Остроградский) е руски математик, работил в областите на математическия анализ, механиката, математическата физика, теорията на числата, алгебрата и теорията на вероятностите.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 септември 1801 година в село Пашенивка, Полтавска област, днес Украйна.

Между 1816 и 1820 година учи математика при Тимофей Осиповски (1765 – 1832) и завършва Харковския университет. От 1822 до 1826 година учи в Сорбоната и в парижкия Колеж де Франс. През 1828 година, се завръща в Руската империя и се установява в Санкт Петербург, където е избран за член на Петербургската академия на науките. Става професор във руската имперска Висша военно-инженерна школа.

Умира през 1862 година в Полтава. Кременчукският национален университет е кръстен на негово име.

Научни приноси[редактиране | редактиране на кода]

През 1836 година Остроградски извежда традиционните днес правила за смяна на променливите (в труда си „За преобразуването на променливите в кратните интеграли“). Класически става и методът му за пресмятане на рационалната част на определен интеграл от рационална функция, известен като Метод на Остроградски-Ермит.[1] Теоремата за дивергенцията във векторното смятане е известна още като Теорема на Гаус-Остроградски.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б „Лексикон Математика“, Георги Симитчиев, Георги Чобанов, Иван Чобанов, ИК Абагар, София, 1995, ISBN 954-584-146-Х, стр. 176