Михаил Остроградски
|
Михаил Остроградски Михаил Остроградский |
|
|---|---|
| руски математик | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
| Националност | руснак |
| Научна дейност | |
| Област | математически анализ, механика, математическа физика, теория на числата, алгебра и теория на вероятностите |
| Образование | Харковски университет, Сорбоната и Колеж де Франс |
| Учил при | Тимофей Осиповски |
| Работил в | Висша военно-инженерна школа |
| Титла | професор |
| Членува в | Петербургска академия на науките |
| Михаил Остроградски в Общомедия | |
Михаил Василиевич Остроградски (на руски: Михаил Васильевич Остроградский) е руски математик, работил в областите на математическия анализ, механиката, математическата физика, теорията на числата, алгебрата и теорията на вероятностите.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 24 септември 1801 година в село Пашенивка, Полтавска област, днес Украйна.
Между 1816 и 1820 година учи математика при Тимофей Осиповски (1765 – 1832) и завършва Харковския университет. От 1822 до 1826 година учи в Сорбоната и в парижкия Колеж де Франс. През 1828 година, се завръща в Руската империя и се установява в Санкт Петербург, където е избран за член на Петербургската академия на науките. Става професор във руската имперска Висша военно-инженерна школа.
Умира през 1862 година в Полтава. Кременчукският национален университет е кръстен на негово име.
Научни приноси[редактиране | редактиране на кода]
През 1836 година Остроградски извежда традиционните днес правила за смяна на променливите (в труда си „За преобразуването на променливите в кратните интеграли“). Класически става и методът му за пресмятане на рационалната част на определен интеграл от рационална функция, известен като Метод на Остроградски-Ермит.[1] Теоремата за дивергенцията във векторното смятане е известна още като Теорема на Гаус-Остроградски.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
|
