Михаил Попфилипов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Попфилипов
български учител
Роден
Починал
7 август 1910 г. (75 г.)

Михаил Попфилипов Бележков е български просветен деец и книжовник от Българското възраждане.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1835 година[2] в разложкото село Годлево, което тогава е в Османската империя. Негов брат е учителят в Баня, Разложко - Иван Бележков. Произхожда от известния в селото род Бележкови. Баща му поп Филип Бележков умира през 1838 година и за него се грижи майка му, която го изпраща на училище. Учи в родното си село и при по-известните учители в Разложко - Теофил Попвасилев от Белица и поп Димитър Арабаджиев от Банско. По-късно продължава образованието си в Пловдив и Пазарджик.[3]

Работи като учител и преподава в Долно Драглища (1854 - 1856) и Влахи (1856 - 1866). Във Влахи превръща училището от килийно в новобългарско. Става член на местната община, която в знак на благодарност за заслугите му му плаща хаджилък до Божи гроб. Като учител във Влахи превежда за нуждите на църквата от гръцки на църковнославянски език „Опелото на Христа“, „Опелото на миряните“ и други църковни книги.[4]

Поддържа кореспонденция със Стефан Веркович, като му дава сведения за самоопределянето на епархиите и за проекзархийската дейност, която развива.[5]

След Влахи преподава в Ощава (1867 - 1868) и Годлево (1868 - 1876). След Априлското въстание е арестуван от властите. По-късно учителства в Костенец (1876 - 1884), Сърбиново (1888 - 1895) и Ветрен, Пазарджишко след 1900 година.[3]

След приключване на учителската си дейност, Попфилипов се завръща в родното си село, където живее до смъртта си през 1910 година.[6][2]Според някои сведения в 1903 година след Илинденско-Преображенското въстание Михаил Попфилипов е заподозрян за революционна дейност и е принуден да бяга в Свободна България. Установява се в София, където умира.[7] Според други източници умира в Разлог.[3]

Синът му Иван Бележков е виден деец на ВМОРО.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тренчев, Георги. Михаил Попфилипов - учителят и книжовникът от с. Годлево, Разложко (1835 - 1910). Списание „Македонски преглед“, т.43, кн.2, София, 2020, стр.181-212.
  2. а б Юруковъ, Мирчо. Просвѣтното дѣло въ Разложко: исторически бележки. София, Печатница В. Ивановъ, Издадена съ подкрепата на Читалище „15 септемврий 1903 г.“ - Разлогъ, 1941. с. 51.
  3. а б в Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 60.
  4. Сандански, Борис. Кратка енциклопедия „Кресненски край“. Сандански, Рея 99, 2003. ISBN 954-90006-1-3. с. 263.
  5. Сандански, Борис. Кратка енциклопедия „Кресненски край“. Сандански, Рея 99, 2003. ISBN 954-90006-1-3. с. 264.
  6. Тренчев, Георги. Михаил Попфилипов - учителят и книжовникът от с. Годлево, Разложко (1835 - 1910). Списание „Македонски преглед“, т.43, кн.2, София, 2020, стр.196.
  7. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 143.