Михаил Пущин
| Михаил Пущин | |
| руски офицер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Руска империя |
| Военна служба | |
| Звание | полковник |
| Войсково поделение | 5-ти Киевски гренадирски полк |
| Командвания | командир на полк |
Михаил Николаевич Пущин (на руски: Михаил Николаевич Пущин) е руски офицер, полковник, командир на 5-ти Киевски гренадирски полк, участник в Руско-турската война 1877 – 1878 г. и обсадата на Плевен.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Пущин е роден на 5 януари 1842 г. Произхожда от дворянския род Пущини. Баща му Николай Николевич е генерал-лейтенант, награждаван многократно с военни отличия. Михаил завършва Императорския Пажески корпус. Разпределен е в 1-ви Лейбгвардейски стрелкови батальон с чин прапоршчик (16 юни 1859 г.). В чин поручик е назначен за адютант към военния министър (от 1863). Произведен е в чин полковник (31 март 1874 г.). Като командир на 5-ти Киевски гренадирски полк участва в Руско-турската война 1877 – 1878 г. Отличава се при обсадата на Плевен. В битката при Долна Митрополия на 28 ноември/10 декември 1877 г. полкът му преминава река Вит при с. Плазивас (старото село Ясен), атакува височините и пленява 4000 турски отряд.[1]
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
След края на войната, 5-ти Киевски гренадирски полк престоява край Шаркьой, на северния бряг на Мраморно море. Продължителният престой на едно място повишава заболеваемоста и смъртността между нисшите чинове и офицерите. На 10 май 1878 г. жертва на болестите става и полковник Пущин. Съпругата му София Аполоновна пренася тялото му до Санкт Петербург и на 30 май 1878 г. го погребва в семейния участък в Смоленското православно гробище. Положен е редом до баща си Николай, по-късно до него е погребана майка му Емилия и сестрите му Олга и Вера.[2][3]
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Орден „Света Анна“ IV степен, „За храброст“ (1863)
- Орден „Свети Владимир“ IV степен с мечове и лъкове (1864)
- Персийски орден „Лъв и слънце“ (1865)
- Орден „Свети Станислав“ II с императорска корона (1870)[4]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
- баща – Николай Николаевич Пущин
- майка – Емилия Антоновна (Гржимало) Пущина
- съпруга – София Аполоновна Пущина
- син – Николай Михайлович Пущин
- дъщеря – Татяна фон Кряутер
- син – Александър Михайлович Пущин
- син – Владимир Михайлович Пущин[5][6]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Карта на Обсадата на Плевен -
Паметник на победата при с.Ясен -
Полковник Пущин със съпругата си -
Надгробен паметник на Пущин -
Надписът на плочата
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Тударев Андрей Иванович. Руниверс // Краткая история 5-го гренадерского Киевского полка, Калуга, 1892, с.176. Посетен на 03.03.2020.
- ↑ Саитов, Владимир Иванович. Руснеб // Петербургский некрополь : Т. 1 – 4 / Изд. вел. кн. Николай Михайлович, Санкт-Петербург, 1912 – 1913, с.526 – 527. Посетен на 03.03.2022.
- ↑ Тударев Андрей Иванович. Руниверс // Краткая история 5-го гренадерского Киевского полка, Калуга, 1892, с.180. Посетен на 03.03.2022.
- ↑ Пущин Михаил Николаевич // necropolural. Посетен на 03.03.2022.
- ↑ Руммель, Витольд Владиславович. Пущины // Родословный сборник русских дворянских фамилий, СПб., 1887, с.311 – 313. Посетен на 03.03.2022.
- ↑ Михаил Николаевич Пущин // geni.com. Посетен на 03.03.2022.