Михаил Савов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Михаил Савов
Генерал-лейтенант
Savoff.jpg
български военен и държавен деец
Информация
Служба 1879 – 1913
Служил на Национално знаме на България България
Войни Сръбско-българска война
Балканска война
Междусъюзническа война
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
Друга работа пълномощен министър във Франция и Белгия
Михаил Савов в Общомедия

Михаил Попов Савов е български офицер (генерал-лейтенант), два пъти е военен министър (1891 - 1894 и 1903 - 1907), помощник-главнокомандващ по време на Балканските войни.

На два пъти е уволняван от армията и е възстановяван със съдействието на цар Фердинанд I. Михаил Савов и Фердинанд се смятат за основните инициатори на Междусъюзническата война, завършила с първата национална катастрофа на България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Савов е роден на 14 ноември (26 ноември нов стил) 1857 г. в Ески Заара (сега Стара Загора), учи в Хасково, Пловдив и в Априловската гимназия в Габрово, след това в Галатасарайския лицей в Цариград (1876). Завършва Военното училище в София с първия му випуск през 1879 г.[1] и е произведен в чин подпоручик. На 9 юли 1881 г. е произведен в чин поручик, след което продължава образованието си в Генералщабната академия в Санкт Петербург (1881 - 1885). След завръщането си в България, Савов е назначен на служба в милицията на Източна Румелия.[1]

На 9 септември 1885 г. е произведен в чин капитан, и със Заповед №4 от същият ден на княз Александър I Батенберг, е назначен за адютант по строевата част на армията.

Участие в Сръбско-българската война (1885) и в управлението на Стамболов[редактиране | редактиране на кода]

След Съединението на Княжество България и Източна Румелия капитан Михаил Савов взема участие в отразяването на сръбското шествие като командир на левия фланг в битката при Сливница. В първия ден на битката, 5 ноември, отразява атаките на сръбската Дринска дивизия срещу укрепленията около Алдомировци и Братушково, с което печели време за пристигане на подкрепленията от Южна България. Притиснат от по-многочислен противник, отказва да изпълни заповедта на командира на Западния корпус да отстъпи и спомага (7 ноември) за разгрома на Моравската дивизия в боя при Гургулят.[2] Участва и в боевете при овладяването на Пирот. Награден е с орден „За храброст“ III степен.

През 1886 г. капитан Савов е член на комисията за уточняване на българо-турската граница в Родопите и служи в щаба на военния министър.[1] Деветоавгустовският преврат го заварва като началник-щаб на Пловдивската бригада. Подкрепя командващия бригадата подполковник Сава Муткуров в организирането на верните на княз Александър войски от провинцията за поход към София, който води до бягството на детронаторите.[3] След установяването на Регентството е военен комендант и фактически управител на Пловдив, пресича дейността на местната русофилска опозиция.[4] През 1886-1887 г. е помощник на военния министър (длъжността тогава е известна като „товарищ на военния министър“). На 17 април 1887 е произведен в чин майор и служи в Генералщабното ведомство като офицер от ГЩ при 5-та пехотна бригада.

През 1888 г. Михаил Савов става почетен флигеладютант на княз Фердинанд I. През 1891 г. е назначен за военен министър в кабинета на Стефан Стамболов[1], а на 2 август с. г. е произведен в чин подполковник.

Конфликт със Стамболов[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Савов е женен за Смарайда Милкова, племенница на Иван Евстратиев Гешов. Семейството попада в центъра на шумен публичен скандал, след като на 11 март 1894 година Мария Милкова, сестра на Смарайда и съпруга на капитан Тодор Матров, обвинява министър-председателя Стефан Стамболов в любовна връзка със самата нея и със съпругата на Савов. Михаил Савов реагира изключително остро и се опитва да организира дуел със Стамболов, в резултат на което е отстранен от правителството. Случаят предизвиква силно недоволство срещу Стамболов, особено в офицерските среди. И след развода на Савов скандалът продължава, включително с публикуване на частна кореспонденция във вестниците, и става повод Стамболов на няколко пъти да подава оставката си, която в крайна сметка е приета от княз Фердинанд на 20 май.[5]

Кариера до Балканските войни[редактиране | редактиране на кода]

Mihail Savov.jpg

През 1894 година Михаил Савов е уволнен от армията. В 1896 оглавява закратко Пловдивското дружество на Македоно-одринската организация.[6] На следващата година Савов е възстановен на военна служба. На 1 януари 1899 е произведен в полковник, от началото на 1904 е генерал-майор, а при повторното си уволнение четири години по-късно е произведен в чин генерал-лейтенант. Междувременно, от 1897 до 1903 е началник на Военното училище. През 1903 отново става военен министър и този път задържа поста в пет последователни правителства (кабинетите на Стоян Данев, Рачо Петров, Димитър Петков, Димитър Станчов и Петър Гудев).[1] В този период ръководи военната реформа, която се състои в числено увеличение и мащабно превъоръжаване на армията, и подготвя страната за решителната роля през Балканската война. Замесен в злоупотреби при доставката на оръжие (аферата „Шарл–Жан“), в средата на 1907 година Савов е принуден да подаде оставка от правителството[7][8] и да се защитава в съда. Напуска (за втори път) армията на 30 октомври 1908 г.[1]

Командване през Балканската война (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

След започването на Балканската война през 1912 г., генерал Савов отново е възстановен на служба, като е назначен на новосъздадения пост - „помощник на главнокомандващия“ (това е цар Фердинанд I).

Привърженик на идеята за завземане на Цариград, след победите при Лозенград и Бунархисар убеждава Фердинанд и получава от него пълномощия да нареди атаката на турските укрепления при Чаталджа. Издава заповедта за Чаталджанската операция без да уведоми правителството, което в същото време приготвя отговор на турското предложение за примирие.[9] Операцията се проваля заради холерната епидемия, лошото разузнаване и недостига на тежка артилерия.[10] Неуспехът отлага сключването на примирие и прави османската дипломация по-неотстъпчива в последвалите преговори за мир.[11]

Междусъюзническа война (1913)[редактиране | редактиране на кода]

В съгласие с цар Фердинанд, но без знанието на кабинета Данев, на 15 юни 1913 година генерал Савов нарежда нападение срещу сръбските и гръцките войски в Македония.[12] Замислено като демонстрация на сила и опит за изтикване на бившите съюзници от спорните територии преди арбитража на руския император, нападението от 16-17 юни (стар стил) прераства в пълномащабна война, която приключва месец по-късно с поражение на България.[13]

Под натиска на правителството и против волята на Фердинанд на 18 юни генерал Савов нарежда спиране на настъплението, вследствие на което 4-та армия губи инициативата в битката на река Брегалница. По тази причина два дни по-късно е уволнен от поста помощник-главнокомандващ по заповед на царя.[14] Въпреки това, с влошаването на положението на фронта след боевете при Дренак, Кукуш и Дойран Фердинанд отново търси съвет от него. На съвещание в София с други висши военни на 26 юни Савов се противопоставя на намеренията на новия помощник-главнокомандващ, генерал Радко Димитриев, за изтегляне на войските от Македония на Конявската планина като предлага контранастъпление срещу гърците в поречието на Струма.[15] Два дни по-късно (28 юни) получава ново назначение в Действащата армия – командващ на съединените 4-та и 5-та армия, които заемат фронта срещу сърбите от Милевската по Осоговската до Голак планина. На новата си длъжност в първите дни на юли генерал Савов ръководи освобождаването на Босилеград, защитата на връх Голеш и боевете за Баньо чука, Повиен и Гърляни.[16] Към 9 юли големи сръбски сили се съсредоточават в направление към Радомир, а гърците напредват успешно покрай Струма към Горна Джумая (Благоевград). Въпреки заплахата за обхващане на поверените му армии от противника, Савов убеждава Главното командване да не нарежда отстъпление, а да организира удар във фланг на гръцката армия.[17] На 14 юли получава лично ръководството на операцията заедно с 2-ра армия, която е присъединена към подчинената му групировка. В резултат на Кресненското сражение Гърция е принудена да поиска примирие.[18]

След войната Савов е отново уволнен, а през 1914 г. е съден от Държавен съд.[1]

След войните[редактиране | редактиране на кода]

През следващите години Михаил Савов живее във Франция. След Първата световна война е пълномощен министър във Франция (1920 - 1923) и за Белгия (1922 - 1923). Умира на 21 юли 1928 г. в Сен Валие дьо Тией, Франция. Погребан е в София.[1]

„За изключително големите му заслуги към страната ни при планирането и осъществяването на военните операции през Балканската война и за проявеното новаторство и военно майсторство“ на 20 декември 2012 година генерал-лейтенант Михаил Савов е награден посмъртно с орден „Стара планина“ I степен с мечове.[19]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  2. Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. София, Български писател, 1990. с. 602, 605-606, 613, 626 (том 1).
  3. Радев 1990, стр. 37, 61, 92-93 (том 2)
  4. Радев 1990, стр. 353-354 (том 2)
  5. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 55-58.
  6. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 291.
  7. Марков, Георги и др. История на българите. От Освобождението (1878) до края на Студената война (1989). София, „Знание“, 2009. ISBN 978-954-621-240-5.. Стр. 103
  8. Стателова, Елена и др. История на нова България 1878 – 1944. София, „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7 (т. 3). Стр. 203-204
  9. Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912–1913 г. София, Наука и изкуство, 1989. с. 120-127.
  10. Марков 1989, стр. 150
  11. Балканската война 1912 – 1913. София, Държавно военно издателство, 1961. с. 282, 355 сл..
  12. Марков, Г. Българското крушение 1913. София, Издателство на БАН, 1991. с. 67-69.
  13. Марков 1991, стр. 226
  14. Марков 1991, стр. 80-83, 90-91
  15. Марков 1991, стр. 117
  16. Марков 1991, стр. 132, 135, 142-151
  17. Марков 1991, стр. 157-158
  18. Марков 1991, стр. 170-173, 176-178
  19. Указ № 436 от 20 декември 2012 г. за награждаване посмъртно с орден „Стара планина“ първа степен с мечове на генерал-лейтенант Михаил Попов Савов (Държавен вестник, брой 2, 8.1.2013, стр. 3)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 56
  • Съединението 1885 - енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., стр. 182