Направо към съдържанието

Михаил Ставрев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Ставрев
български революционер

Роден
около 1862 г.
Починал
не по-рано от 1910 г.

Михаил Ставрев, известен като Хали, Хальо, Халю, е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и физически убиец на Стефан Стамболов.

Четите на Стефан Николов, Иванчо Карасулийски и Лазар Делев. Михаил Ставрев е четвърти в средния ред отдясно-наляво.

Михаил Ставрев е роден около 1862 година[1] в ресенското село Янковец, тогава в Османската империя. Става приближен на Наум Тюфекчиев и участва в опита за убийството на Стефан Стамболов, при който е убит министъра Христо Белчев през 1891 година. На 3 (15) юли 1895 година в София при нов атентат, организиран от Наум Тюфекчиев, посича с други македонстващи самия Стефан Стамболов.

Осъден е задочно, но следите му се губят до 1900 година. Тогава извършва въоръжен грабеж в София, но е освободен по заповед на вътрешния министър Васил Радославов, участва и в други скандали и сбивания.

Оглавява чета от 30 души на Върховния комитет, но е подгонен от четата на Михаил Герджиков, Атанас Нивички и други вътрешни чети и е принуден да се върне в България.[2][3] Според изследователят Александър Пелтеков през 1899 година е в четата на Мирче Ацев и участва в сражение при Папазчаир, Неврокопско, а след това Ставрев преследва Гоце Делчев в Струмишко с цел да го убие.[4]

През 1901 година е арестуван, по време на управлението на Петко Каравелов, и през 1902 година е осъден на смърт. През 1904 година присъдата обаче му е намалена и лежи известно време в Шуменския затвор[5]. Междувременно влиза с върховистките чети на Стефан Николов, Иванчо Карасулията и Лазар Делев във вътрешността на Македония, след което следите му се губят.[6][7]

Умира след 1910 година.[1]

  1. а б Генадиев, Павел. Стефан Стамболов. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991. с. 144.
  2. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 161.
  3. Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 45-46, 49.
  4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 497.
  5. Благов, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история“, Убийството на Стамболов, архив на оригинала от 11 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090711150000/http://www.krumblagov.com/fifty/15.php, посетен на 26 август 2011 
  6. Съединенитѣ чети на Костурския войвода Дѣдо Стефо // Илюстрация Илиндень 7 (27). Илинденска организация, Септемврий 1930. с. 14.
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 160.