Михаил Станчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил Станчев
Михайло Георгійович Станчев
съветски и украински историк
Роден
Михаил Георгиевич Станчев
28 април 1953 г. (1953-04-28) (69 г.)
с. Тахиркул, Ариски район, Южно-Казахстанска област (дн. Туркестанска област), Казахска ССР

Религия православие
Националност  СССР,  Украйна
Учил в Харковски държавен университет "Максим Горки"
Работил в Харковски национален университет "В. Н. Каразин"
Научна дейност
Област История
Работил в Харковски университет
Титла Доктор на историческите науки
Семейство
Баща Станчев Георгий Николаевич (1911-1986)
Майка Станчева Ефтимия Дмитриевна (1908-1956)
Съпруга съпруга Станчева Татьяна Николаевна
Деца син Димитър, дъщеря Юлия

Михаил Георгиевич Станчев (на украински: Михайло Георгійович Станчев) е съветски и украински историк, бесарабски българин. Той е доктор на историческите науки, професор на Харковския университет „В. Н. Каразин“, академик на Българската академия на науките.

Той е основател и почетен председател на българското дружество „Марин Дринов“ в Харковския университет, един от инициаторите на периодично провежданите международни научни Дринови четения в същия университет. Михаил Станчев е основател и научен ръководител на Центъра за българистични и балканистични изследвания, носител на почетните знаци на БАН: „За заслуги към БАН“ и „проф. Марин Дринов на лента“ за неговия значим принос за развитието на българистиката в Украйна и страните от ОНД.[1]

Автор и съавтор е на повече от 250 научни публикации и 20 монографии по история и култура на България и по международни отношения, сред които са: „Из историята на българските преселници в Русия“ (1989), „В борьбе против самовластия. X. Г. Раковский в 1927-1941 г.“ (1993), „Между Москвой и Западом. Дипломатическая деятельность X. Г. Раковского“ (1994), „Фарс на крови“ (1997), „Архив Л. Троцкого“. Т. 1-3 (1999 – 2001), "Д-р Кръстю Раковски: държавник, политик и дипломат" (София, 2005), "Болгары в Российской империи, СССР, странах Балтии и СНГ". Том 1. Статистически сборник." (2009), "Болгары в Российской империи, СССР, странах Балтии и СНГ". Том 2. Биографическая энциклопедия" (2015), "Третья мировая. Битва за Украину" (2015). и др.[2]Последната е публикувана на украински, руски, полски и английски езици.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Станчев е роден на 28 април 1953 г. в село Тахиркул, Ариски район, Южно-Казахсанска област (дн. Туркестанска област), Казахска ССР. Роден е в семейство българи, депортирани от режима на Йосиф Сталин, от село Кортен, Молдавска ССР в село Тахиркул, Казахска ССР.[3] През 1975 г. завършва висше образование в Харковския университет, специалност „История“. През 1982 г. защитава докторска дисертация на тема „Украинско-българските културни връзки през 60-те и 70-те години на 20 век“.[1] През 1988/1989 г. специализира в Софийския университет.[4] През 2000 г. защитава голямата докторска дисертация "Д-р Кр. Раковски: държавник, политик и дипломат. 1873-1941 г."

От 1991 г. е завеждащ международен отдел на кметството в Харков. В периода от 1998 до 2001 г. е временно управляващ и съветник в Посолството на Украйна в България. Началник отдел за Югоизточна Европа в МВнР на Украйна (2001 – 2002) и началник Дирекция „Международна дейност, външноикономически връзки и европейска интеграция“ в Харковската областна администрация. От 2012 г. завежда катедра по нова и най-нова история в историческия факултет на Харковския университет „В. Н. Каразин“.[4]

Българистиката става негов главен обект на изследване. Чете лекции по нова българска история в университетите в Севастопол, Харков и Киев. Канен e и като гост-професор по проблемите на българската диаспора в България, Япония, Германия и САЩ.[1]

Руско нападение над Украйна[редактиране | редактиране на кода]

По време на руското нападение над Украйна той се намира в град Харков, остава там от началото на боевете при Харков на 24 февруари до 7 март 2022 г., когато напуска града.[5]. Вече в София акад. М. Станчев публикува заедно с Юрий Фелштинский (САЩ) своята книга ". Blowing up Ukraine: The Return of Russian Terror and the Threat of World War III". London: Gibson Square Books Ltd. 304 p.(2022).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „История“         Портал „История          Портал „Наука“         Портал „Наука          Портал „Казахстан“         Портал „Казахстан          Портал „Украйна“         Портал „Украйна          Портал „Съветски съюз“         Портал „Съветски съюз