Михаил Станчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Станчев
Михайло Георгійович Станчев
съветски и украински историк
Роден
Михаил Георгиевич Станчев
28 април 1953 г. (1953-04-28) (70 г.)
с. Тахиркул, Ариски район, Южно-Казахстанска област (дн. Туркестанска област), Казахска ССР
Религияправославие
Националност СССР,  Украйна
Учил вХарковски държавен университет "Максим Горки"
РаботилХарковски национален университет "В. Н. Каразин"
Научна дейност
ОбластИстория
Работил вХарковски университет
ТитлаДоктор на историческите науки
Семейство
БащаСтанчев Георгий Николаевич (1911-1986)
МайкаСтанчева Ефтимия Дмитриевна (1908-1956)
Съпругасъпруга Станчева Татьяна Николаевна
Децасин Димитър, дъщеря Юлия

Михаил Георгиевич Станчев (на украински: Михайло Георгійович Станчев) е съветски и украински историк, бесарабски българин. Той е доктор на историческите науки, професор на Харковския университет „В. Н. Каразин“, чуждестранен член на Българската академия на науките, гост-изследовател в Института за исторически изследвания при БАН, гост-професор в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Новия български университет.

Той е основател и почетен председател на българското дружество „Марин Дринов“ в Харковския университет, един от инициаторите на периодично провежданите международни научни Дринови четения в същия университет. Михаил Станчев е основател и научен ръководител на Центъра за българистични и балканистични изследвания, носител на почетните знаци на БАН: „За заслуги към БАН“ и „проф. Марин Дринов на лента“ за неговия значим принос за развитието на българистиката в Украйна и страните от ОНД.[1]

Автор и съавтор е на повече от 250 научни публикации и 28 монографии по история и култура на България и по международни отношения, сред които са: „Из историята на българските преселници в Русия“ (1989), „В борьбе против самовластия. X. Г. Раковский в 1927-1941 г.“ (1993), „Между Москвой и Западом. Дипломатическая деятельность X. Г. Раковского“ (1994), „Фарс на крови“ (1997), „Архив Л. Троцкого“. Т. 1-3 (1999 – 2001), "Д-р Кръстю Раковски: държавник, политик и дипломат" (София, 2005), "Болгары в Российской империи, СССР, странах Балтии и СНГ". Том 1. Статистически сборник." (2009), "Болгары в Российской империи, СССР, странах Балтии и СНГ". Том 2. Биографическая энциклопедия" (2015), "Третья мировая. Битва за Украину" (2015). и др.[2] Трудовете му са публикувани на български, украински, руски, полски, английски, испански, румънски, хърватски, литовски езици и се намират в 222 библиотеки в Канада и САЩ, Европа, Япония, Украйна и Русия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Станчев е роден на 28 април 1953 г. в село Тахиркул, Ариски район, Южно-Казахсанска област (дн. Туркестанска област), Казахска ССР. Роден е в семейство българи, депортирани от режима на Йосиф Сталин, от село Кортен, Молдавска ССР в село Тахиркул, Казахска ССР.[3] През 1975 г. завършва висше образование в Харковския университет, специалност „История“. През 1982 г. защитава докторска дисертация на тема „Украинско-българските културни връзки през 60-те и 70-те години на 20 век“.[1] През 1988/1989 г. специализира в Софийския университет.[4] През 2000 г. защитава голямата докторска дисертация "Д-р Кр. Раковски: държавник, политик и дипломат. 1873-1941 г."

От 1991 г. е завеждащ международен отдел на кметството в Харков. В периода от 1998 до 2001 г. е временно управляващ и съветник в Посолството на Украйна в България. Началник отдел за Югоизточна Европа в МВнР на Украйна (2001 – 2002) и началник Дирекция „Международна дейност, външноикономически връзки и европейска интеграция“ в Харковската областна администрация. От 2012 г. завежда катедра по нова и най-нова история в историческия факултет на Харковския университет „В. Н. Каразин“.[4]

Българистиката става негов главен обект на изследване. Чете лекции по нова българска история в университетите в Севастопол, Харков и Киев. Канен e и като гост-професор по проблемите на българската диаспора в България, Япония, Германия и САЩ.[1]

Руско нападение над Украйна[редактиране | редактиране на кода]

По време на руското нападение над Украйна той се намира в град Харков, остава там от началото на боевете при Харков на 24 февруари до 7 март 2022 г., когато напуска града.[5]. Вече в София акад. М. Станчев публикува заедно с Юрий Фелштинский (САЩ) своята книга ". Blowing up Ukraine: The Return of Russian Terror and the Threat of World War III". London: Gibson Square Books Ltd. 304 p.(2022).

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Чернявский Г. И., Станчев М. Г. В борьбе против самовластия: Х. Г. Раковский в 1927—1941 гг. — Харьков, 1993. — 324 с.
  • Головко В. И., Станчев М. Г., Чернявский Г. И. Между Москвой и Западом. Дипломатическая деятельность Х. Раковского. — Харьков: Око, 1994. — 384 с.
  • Станчев М. Г., Чернявский Г. И. Фарс на крови. — Харьков: Око, 1997. — 286 с.
  • .Архив Л. Д. Троцкого: Т. 1- 3 (Коммунистическая оппозиция в СССР) / сост. Ю. Фельштинский; научн. ред. Г. Чернявский, М. Станчев. — Т. 1. — Х.: Око, 1999. — 456 с
  • Архив Л. Д. Троцкого: Т. 1- 3 (Коммунистическая оппозиция в СССР) / сост. Ю. Фельштинский; научн. ред. Г. Чернявский, М. Станчев. — Т. 2. — Харьков: Око, 2001. — 476 с.
  • Архив Л. Д. Троцкого: Т. 1- 3 (Коммунистическая оппозиция в СССР) / сост. Ю. Фельштинский; научн.ред. Г. Чернявский, М. Станчев. — Т. 3. Ч. 1. — Х.: Око, 2002. — 432 с. (электронный вариант). — Режим доступа: http: // lib.ru/history/Felshtinsky/trotsky3.txt
  • Архив Л. Д. Троцкого: Т. 1- 3 (Коммунистическая оппозиция в СССР) / сост. Ю. Фельштинский; научн. ред. Г. Чернявский, М. Станчев. — Т. 3. Ч.2. — Х.: Око, 2002. — 484 с. (электронный вариант). Режим доступа: htpp: // lib.ru/history/Felshtinsky/trotsky3.txt
  • Станчев М. Д-р Кр. Раковски: политик, държавник, дипломат. — София, АИ «Марин Дринов» на БАН, 2004. — 314 с.
  • Станчев М., Георгиев Л., Чолов П. и др. Василий Каразин: живот и дейност. — София: АИ «Марин Дринов», 2005. — 376 с.
  • Станчев М. Г., Чернявский Г. И. Георгий Бакалов. Политическая биография (с культурологическим компонентом). — София, 2006. — 420 с.
  • Станчев М., Георгиев Л., Владева Л. Н. Н. Каразин. Дунав в пламъци / Дневник на корреспондента / Репортажи (1877—1878 г.). — София, 2008. — 250 с.
  • Станчев М. Г., Чернявский Г. И. Л. Д. Троцкий. Болгария и болгары. — София: Акад. изд-во «М.Дринов», 2008. — 354 с.
  • Станчев М. Г. Болгары в Российской империи, СССР, странах Балтии и СНГ: Статистический сборник. — София: АИ «Марин Дринов», 2009. — Т. 1. — 618 с.
  • Станчев М. Род Станчевых, с. Кортен, Республика Молдова. — София, 2010. — 184 с.
  • Канистратенко Н. Н., Станчев М. Г., Евсеенко С. В. Георгий Иосифович Чернявский : Биобиблиографический указатель. — Харьков: ХДАК, 2011. — 94 с.
  • Чернявский Г. И., Станчев М. Г., Тортика (Лобанова) М. В. Жизенный путь Христиана Раковского. Европеизм и большевизм: неоконченная дуэль. — М. : ЗАО Издательство Центрполиграф, 2014. — 557 с.
  • Станчев М. Г., Полякова Ю. Ю. Георгий Николаевич Попов — профессор Харьковского университета. Библиография. Воспоминания / сост. М. Г. Станчев, Ю. Ю. Полякова; научн. ред. С. Ю. Страшнюк; библиогр. ред. С. Б. Глибицкая. — Х.: ХНУ имени В. Н. Каразина, 2015. — 64 с.
  • Станчев М. Г., Полякова Ю. Ю. Євген Петрович Пугач — профессор Харківського національного університету імені В. Н. Каразіна (до 80-річчя від дня народження); бібліогр. показч. / уклад. М. Г. Станчев, Ю. Ю. Полякова; наук. ред. С. Ю. Страшнюк; бібліогр.ред. С. Б. Глибицька. — Х.: ХНУ імені В. Н. Каразіна, 2015. — 24 с.
  • Фельштинский Ю., Станчев М. Третья мировая. Битва за Украину. — К.: Наш формат, 2015. — 465 с.
  • Фельштинський Ю., Станчев М. Третя світова. Битва за Україну. — К.: Наш формат, 2015. — 460 с.
  • Jurij Felsztinski, Michail Stanczew. Trzecia wojna swiatowa? Bitwa o Ukraine. Przetozyt Jerzy Redlich. — Poznan: Dom wydawniczy rebis, 2015. — 431 p.
  • Станчев М. Г. Болгары в Российской империи, СССР, странах Балтии и СНГ. Биографическая энциклопедия. — Т. 2. — Харьков: ОПП Контраст, 2016. — 592 с.
  • 1. Yuri Felshtinsky, Michael Stanchev. Blowing up Ukraine: The Return of Russian Terror and the Threat of World War III. London: Gibson Square Books Ltd. 304 p. ISBN: 9781783341917.   ;
  • Jurij Felštinskij,  Michail Stančev. Trečiasis pasaulinis. Mūšis dėl Ukrainos.  Vilnius: Briedis. 2022. 320 p/ ISBN: 9789955269830;
  • Y. Felshtinski, M.Stancev. Ucrania: la primera batalla de la Tercera Guerra Mundial. Barselona: Ediciones Deusto, 2022. 448 p. ISBN 978-84-234-3419-
  • J. Felstinski, M. Stanchev. Bitka za Ukrajinu. Treci svjetski rat? Zagreb, Stilus, 2022.
  • . Ю. Фельштинский, М. Станчев. Третья мировая: битва за Украину. К.: Наш формат, 2022.
  • Ю. Фельштинський, М. Станчев. Третя світова: битва за Україну. К.: Наш формат, 2022
  • Ю. Фелштински, М. Станчев. Трета световна: битката за Украйна. София: изд-во на Нов български универ

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в „Проф. Михаил Станчев от Харковскиия университет получи диплом за чуждестранен член на БАН“ // old.bas.bg, 16 май 2014. Посетен на 14 май 2022. (на български)
  2. ↑ „Д-р Кръстьо Раковски – държавник, политик, дипломат“ // knigabg.com. Посетен на 14 май 2022. (на български)
  3. ↑ „Проф. Михаил Станчев: Москва окупира важни постове в България с вербувани от НКВД“ // faktor.bg, 10 март 2016. Посетен на 14 май 2022. (на български)
  4. ↑ а б „Проф. Михаил Станчев от Харковския университет изнесе публична лекция в НБУ за войната в Украйна“ // kulturni-novini.info, 24 март 2022. Посетен на 14 май 2022. (на български)
  5. ↑ „Проф. Михаил Станчев: Евакуирахме се от Харков, вчера бомбардираха жилищен район“ // bntnews.bg, 7 март 2022. Посетен на 14 май 2022. (на български)
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „История“         Портал „История“          Портал „Наука“         Портал „Наука“          Портал „Казахстан“         Портал „Казахстан“          Портал „Украйна“         Портал „Украйна“          Портал „Съветски съюз“         Портал „Съветски съюз“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Михаил_Станчев&oldid=11945054“.