Михаил (Дукля)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Михаил.

Михаил
княз и крал на Дукля
MihailoVoislav.jpg
Управление 1072 – 1081
Коронация 1077
Наследил Стефан Войслав
Наследник Константин Бодин
Лични данни
Роден
Починал
1081
Погребан в двора на бенедектинската църква на Свети Сергий (тържище)
Други титли протоспатарий
Семейство
Династия Воиславлевичи
Баща Стефан Воислав
Майка Неда
Бракове
Елена
Потомци Владимир, Преслав, Сергий, Дерия, Гавриил, Мирослав и Константин Бодин; Доброслав, Петрислав, Никифор и Теодор
Михаил в Общомедия

Михаил[1][2][3][4][5][6][7] или Михаило Воиславлевич[8] (на сръбски: Михаило Војислављевић) е сръбски средновековен владетел, княз (1052 – 1077 г.) и крал (1077 – 1081 г.) на Дукля от династията Воиславлевичи. Син е на Стефан Воислав. Титлата, дадена му от папата, има значението на крал на славяните, но фактът на коронясване е подложен от някои изследователи на съмнение.[9]

Майка на Михаил е Неда, племенничка на цар Самуил. По тази причина Георги Войтех го моли да определи някой от синовете си за цар на България, за да може да придобие подготвяното въстание легитимност в очите на българите, понеже за тях царската кръв е задължително условие за властта.[10]

Според алтернативна версия за неговия царски произход, той внук на Самуил като един от общо петимата сина на Иван Владимир и Теодора Косара – негови братя са Гойслав, Предимир, Саганек и Радослав, като Михаил е трети по ред син от този династичен брак.[11]

Владенията на внука на царския зет[редактиране | редактиране на кода]

Кекавмен пръв в историографията използва през 1080 г. израза „Зета“ за владенията около Дукля.[12]

Бодин е освободен от византийски плен с помощта на папски легати в далечното Арменско кралство Киликия, където още предходно са били заточени много от наследниците на комитопулите.[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Матанов, Хр. Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., Парадигма. 2005, с.125 – 127.
  2. Божилов, Ив. Под византийска власт. Българските въстания и заговори срещу Византия – Виж: История на Средновековна България VII-XIV в., Т. I, С., Анубис. 1999, с.403 – 404.
  3. Оболенски, Д. Византийската общност. Източна Европа 500 – 1453, С., У.И. Св. Климент Охридски. 2001, с.293.
  4. Документи и материали за историята на българския народ, С., Издателство на БАН. 1969, с. 39 – 41.
  5. Иречек, К. История на българите, С., Наука и изкуство, 1978, с.242 – 243.
  6. Острогорски, Г. История на византийската държава, С., Прозорец, 1996, с.447 – 448.
  7. Stephenson, P., Balkan borderlands (1018 – 1204) – Виж: The Cambridge History of the Byzantine empire c. 500 – 1492, Cambridge, Canbridge university press. 2008, pp. 670, 676.
  8. Fleming, Thomas. Montenegro: The Divided Land. Chronicles Press, 2002. ISBN 9780961936495. p. 30. (на английски)
  9. Jan Leśny: Studia nad początkami serbskiej monarchii Nemaniczów: (połowa XI – koniec XII wieku). Wrocław: Ossolineum-Wydawnictwo PAN, 1989. ISBN 83-04-03136-1, 54 – 55.
  10. Златарски, II: 138, 141
  11. Тибор Живковић, „Портрети српских владара (-{IX-XII}-)“, Београд 2006. ISBN 86-17-13754-1
  12. Файн, Джон. John Fine, The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, стр. 212. University of Michigan Press, 1991. ISBN 978-0-472-08149-3.
  13. Станое Станоевич, „Историја српскога народа“ (треће издање, репринт издања из 1926) Београд 1989. ISBN 86-83639-01-0

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Воислав сръбски велик жупан (1052 – /1081) Константин Бодин