Михаил III (Византия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Михаил III.

Михаил III
византийски император
Michael iii.jpg
Михаил III в хрониката на Скилица
Лични данни
Управление 842 – 867 (самостоятелно от 856)
Роден
Починал
Предшественик Теофил
Наследник Василий I Македонец
Семейство
Династия Аморийска династия
Баща Теофил
Майка Теодора II
Бракове Евдокия Декаполитиса
Евдокия Ингерина
Михаил III в Общомедия

Михаил III Пияницата (на гръцки: Μιχαήλ Γ΄ ο Μέθυσος) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 842 до 867 година.

Михаил III е третият и последен император от Аморийската (Фригийската) династия. Пропагандата на по-късната Македонска династия затвърждава представата за Михаил III като неспособен и слабохарактерен владетел, за да оправдае възкачването на Василий I Македонец. Но факт е също така че Михаил III е последният император в следващите сто години, който лично присъства на военни кампании, нещо рисковано за живота и авторитета на един владетел, повторено чак от Никифор II Фока.

Роден е като втори син на император Теофил и императрица Теодора II. Поради смъртта на по-големия му брат Константин, скоро след рождението си е обявен за наследник и съимператор на баща си. След като Теофил умира през януари 842 г., Михаил идва на трона едва 2-годишен.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

През първата част от царуването на Михаил III, империята е управлявана от регенти, посочени от майка му императрица Теодора II, която има решаваща роля докато императора е още малолетен. През 843 г. по инициатива на Теодора е свикан църковен събор, на който окончателно е отхвърлено иконоборството (Тържество на православието). Иконоборческият патриарх Йоан VII Граматик е сменен с Методий I. В следващите години традициите на православното иконопочитание са възстановени, а иконоборците са низвергнати завинаги. Върху монетите отново се появява изображението на Христос. Гробницата на иконоборският император Лъв III Исавър е разрушена, а костите му са разпиляни.

В Мала Азия иконоборството е все още силно. През 843-4 г. правителството в Константинопол предприема сурови мерки срещу сектата на павликяните в източната част на Мала Азия. Павликянството е дуалистична ерес, която отрича почитанието на иконите и кръста, не признава светската власт и църковните ритуали. Хиляди павликяни загубват живота си, обесени, обезглавени или разпънати на кръст, а собствеността и земите им са конфискувани от държавата. Около 100 хил. мъже, жени и деца са ослепени. Част от спасилите се павликяни се укрепват в района на градовете Амара, Таранда, Тефрике (днешен Дивриги) и основават през 844 г. павликянската държава, съществувала до 878 г. на границата със Сирия. Със съдействието на арабите, войските на павликяните създават значителни трудности за византийската държава през следващите няколко десетилетия.

След 856 г. голямо влияние има неговият вуйчо кесарят Варда, брат на императрицата, с чиято помощ Михаил III отхвърля регентството на майка си. Теодора II заедно с дъщерите си е изпратена в манастир. Въпреки слабата личност на императора, способният кесар Варда ръководи държавата, която през този период преживява икономически и културен разцвет, води успешни войни и осъществява важни дипломатически постижения, най-важното от които е преминаването на България към християнството.

Номизма на императрица Теодора, майка и регент на Михаил III. Изображението представя малолетният император с по-нисък ранг от този на майка му и сестра му Текла.

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

При Михаил ІІІ продължават войните срещу Абасидския халифат, вече започващ да губи своя завоевателен устрем поради вътрешнен сепаратизъм. При все това опазването на малоазийските теми се води с променлив успех и все още ангажира повечето сили на империята. В 844 г. ромейския флот опитва да възвърне Крит от андалузките пирати, но не успява да задържи острова. През това време арабските войски настъпват навътре в Анатоликон и даже стигат до Босфора. Регентът Теоктист търпи поражение и част от армията му дезертира. През 845 г. се стига до 6-годишно примирие с Абасидите, което позволява на империята да прати подкрепления в Сицилия, където мюсюлманите-Аглабиди постепенно завземат повечето ромейски крепости. Но в следващите няколко десетилетия ромеите са изтикани от там и Сиракуза остава последният важен град в Сицилия който империята успява да удържи.

Империята укрепва позициите си на Балканите като подчинява славяните в Пелопонес и принудително заселва Беломорска Тракия с пленени павликяни от Мала Азия. В 855–6 г., регенството на Теодора води кратък конфликт с България. Ромейски войски окупират областта Загоре с някои крепости (Филипопол, Дебелт, Анхиало и Месемврия) докато България е ангажирана във война с Франкското кралство и хърватите на западната си граница. През 863 г. чрез още една демонстрация на сила Михаил ІІІ принуждава затруднения от вътрешни проблеми български кан Борис да приеме 30-годишен мир и да премине към християнството.

В 853 г. е подновен конфликта в югоизточна Мала Азия срещу арабската династия на Абасидите и техните васални емири в Сирия. Многобройният флот на империята постига надмощие срещу арабите в Егейско море, а по суша е пратена 50 хилядна ромейска армия. От 856 г. младият Михаил ІІІ лично взема участие в похода и заедно с чичо си Петрон Мамиконян нанасят поражения на мюсюлманите и съюзните им павликяни-отцепници. Успешното настъпление на Михаил ІІІ в Северна Сирия спира през 860 г., когато той е извикан за да защити столицата Константинопол от изненадващото морско нападение на варягите от Киевска Рус. Въпреки това военните действия са доведени до успешен за империята край през 863 година. По време на арабският конфликт Михаил ІІІ се проявява като достатъчно адекватен командващ, в контраст с по-късно наложилият се образ на бездарен неудачник. Варягите, за пръв път атакували Константинопол (лятото на 860 г.) се оттеглят, а императора наема техен контингент като част от личната си охрана.

Покръстителни мисии[редактиране | редактиране на кода]

Кесарят Варда среща опозицията на патриарх Игнатий, привърженик на императрицата. В 858 г. той е свален и заменен с Фотий, чието избиране обаче не е признато за легитимно от римския папа Николай I. След известен период на преговори и разногласия през 863 г. папата заклеймява Фотий. В отговор през 867 г. патриарх Фотий свиква синод който обвинява папата в ерес по въпроса за Филиокве. Така се стига до т.нар. Фотиева схизма, с която започва разделянето на източната и западната църква. Сблъсъкът между папата и патриарха се изостря и във връзка с влиянието над новопокръстената България, лавираща между двете спорещи страни.

По идея на патриарх Фотий в 860 г. е изпратена дипломатическа мисия водена от Константин-Кирил Философ и брат му Методий до хазарите, с цел да предотврати тяхното преминаване към юдаизма. Въпреки блестящото представяне на Методий пратеничеството не постига успех.

През 862 г. по молба на княз Ростислав императора изпраща светите братя Кирил и Методий във Великоморавия, където трябва да разпространят християнството на славянски език. По това време е създадена глаголицата, първата славянска азбука.

В 863 г. е сключен мирен договор с България, съгласно който българите се задължават да приемат християнството от константинополската патриаршия. Това е едно от най-големите културни и политически постижения на ромейската държава. Самият император Михаил ІІІ става кръстник на княз Борис I под чието управление се извършва масовото покръстване на българския народ.

Михаил III в състезание с колесница на Хиподрума

Преврат срещу Михаил ІІІ[редактиране | редактиране на кода]

През последните години от управлението си Михаил ІІІ обръща все по-малко внимание на държавата и се впуска в безделие и алкохолизъм. Пиянските пиршества и състезанията с колесници, в които дори участва лично, запълват ежедневните занимания за императора, останал в историята с прозвището „Пияницата“. Скандал предизвиква развода на императора с първата му съпруга Евдокия Декаполитиса и сватбата с неговата любовница Евдокия Ингерина, дъщеря на варяжки телохранител.

През 866 г. по внушение на своя нов фаворит, бившият коняр Василий, император Михаил допуска убийството на чичо си, кесаря Варда, заподозрян в заговор. Василий на свой ред получава титлата кесар, но скоро след това започва да губи благоволението на владетеля. През нощта на 23/24 септември 867 г. пияният Михаил ІІІ е свален чрез преврат и жестоко убит в покоите си от своя придворен любимец, който наследява трона като Василий I Македонец.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Bulgarian historical review (2005), United Center for Research and Training in History, Published by Pub. House of the Bulgarian Academy of Sciences, v.33:no.1-4.
  • John V.A. Fine Jr., The Early Medieval Balkans, Ann Arbor, 1983.
  • Gjuzelev, V., (1988) Medieval Bulgaria, Byzantine Empire, Black Sea, Venice, Genoa (Centre culturel du monde byzantin). Published by Verlag Baier.
Теофил Византийски император (842 – 23/24 септември 867) Василий I Македонец