Михаил I Комнин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил I Комнин
деспот на Епир
Роден: 12 век
Починал: 1215 г.
Монограм на Михаил I Комнин на стената на крепостта Белград в Албания

Михаѝл I Ко̀мнин Ду̀ка А̀нгел (на византийски гръцки: Μιχαήλ Α΄ Κομνηνός Δούκας), понякога неправилно наричан „Михаил Ангел“ (име, което самият той никога не е използвал)[1], е основателят и първият владетел на Епирското деспотство. Управлява от 1205 г. до смъртта си през 1215 г.

Живот и управление[редактиране | редактиране на кода]

Михаил е извънбрачният син на севастократор Йоан Дука. По тази линия той е братовчед на императорите Исаак II Ангел и Алексий III Ангел.

Преди 1204 г. той управлява византийската тема (област) Миласа в Мала Азия. След превземането на Константинопол (Цариград) от силите на Четвъртия кръстоносен поход, Михаил за кратко се подчинява на Бонифаций Монфератски, получил Солунското кралство и командването на цяла Гърция при разделянето на властта от латинците. Михаил изоставя Бонифаций и се предполага, че опитва да се противопостави на кръстоносците в Пелопонес, вероятно участвайки в Битката при маслиновата гора в Кундурос.

Претърпявайки поражение в битката, Михаил търси убежище в Епир. Там той основава една от държавите-наследници на Византия, неправилно наричана Епирско деспотство, със столица Арта, намираща се в околността на старата тема Никополис. Епир става убежище за множество гръцки бежанци от Константинопол, Тесалия и Пелопонес, а Михаил бива описван като втори Ной, спасявайки хората си от „латинския потоп“. Константинополският патриарх Йоан X Каматир не припознава Михаил като законен владетел и претендент за византийския престол и подкрепя никейския император Теодор I Ласкарис. В отговор на това Михаил признава духовното върховенство на папа Инокентий III, откъсвайки се от влиянието на Никейската православна църква.

По време на управлението си в Епир Михаил устоява на провокациите на Бонифаций Монфератски. Латинският император Хенрих Фландърски настоява Михаил Комнин да се подчини на Латинската империя и да приеме съюза, позволявайки на дъщеря си да се омъжи за брата на Хенрих. Михаил не спазва условията на съюза, смятайки че епирският планински терен е недостъпен за тежковъоръжените латинци, с които той сключва и нарушава споразумения. Междувременно, родствениците на Бонифаций отправят претенции към Епир, като през 1210 г. Михаил се съюзява с Венецианската република и напада Солун. Предполага се, че той е бил изключително жесток и безмилостен към военнопленниците си, в някои случаи разпъвайки на кръст латински свещеници. В отговор на това папа Инокентий III го отлъчва от Църквата. По-късно през същата година Хенрих Фландърски освобождава града и принуждава Михаил да сключи ново фиктивно съглашение с латинците.

Въпреки това Михаил насочва усилията си към превземането на други стратегически разположени градове – от латинците: Лариса в Тесалия през 1212 г.; от венецианците: Драч и Корфу през 1214 г. Той също така установява властта си над пристанищата в Коринтския залив. Въвлечен във война със Сърбия в качеството си на български и латински съюзник, Михаил е убит от свой слуга през 1215 г. и унаследен от доведения си брат Теодор Комнин.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Михаил I Комнин се жени за дъщерята на епирски болярин, от която има няколко деца:

  • Константин Комнин Дука, споменат в латински текст по повод договор с Венеция от 1210 г. като наследник на Михаил Комнин. Починал много млад;.[2][3]
  • Теодора Комнина Дукина - спомената бегло само от византийския писател Димитър Хоматиан през 1216 г.[4][5];
  • Мария Комнина Дукина, която се жени за Константин Малиасин[6][7];
  • неизвестна по име дъщеря, омъжена през 1209 г. за Йосташ Фландърски, брат на латинския император Анри Фландърски.

От неизвестна своя наложница, Михаил има поне един син:

Латинска империя деспот на Епир (1205 – 1215) Теодор Комнин

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • The Oxford Dictionary of Byzantium, Oxford University Press, 1991.
  • Κ. Βάρζος, Η γενεαλογία των Κομνηνών (Θεσσαλονίκη 1984) Τόμος 2, σελ. 669 – 689.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Talbot, Alice-Mary (1991). "Michael I Komnenos Doukas". In Kazhdan, Alexander. The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press. p. 1362. ISBN 0-19-504652-8.
  2. Varzos, Konstantinos (1984). Η Γενεαλογία των Κομνηνών [The Genealogy of the Komnenoi (PDF) (на гръцки език). B. Thessaloniki: Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki, р.689]
  3. Polemis, Demetrios I. (1968). The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London: The Athlone Press, р.92-93
  4. Varzos, Konstantinos (1984). Η Γενεαλογία των Κομνηνών [The Genealogy of the Komnenoi (PDF) (на гръцки език). B. Thessaloniki: Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki, р.689]
  5. Polemis, Demetrios I. (1968). The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London: The Athlone Press, р.92-93
  6. Varzos, Konstantinos (1984). Η Γενεαλογία των Κομνηνών [The Genealogy of the Komnenoi (PDF) (на гръцки език). B. Thessaloniki: Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki, р.689]
  7. Polemis, Demetrios I. (1968). The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London: The Athlone Press, р.92-93
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Michael I Komnenos Doukas“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.