Направо към съдържанието

Михайло Ковачевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михайло Ковачевич
сръбски военен
Роден
Пащрич, Сърбия
Починал
5 октомври 1927 г. (49 г.)
ПогребанБелград, Сърбия
Военна служба
Званиегенерал

Михайло (Мика) В. Ковачевич на сръбски: Михаило В. Ковачевић или Mihailo V. Kovačević) е сръбски офицер, бригаден генерал от пехотата на Югославската кралска армия.[1][2][3]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Образование

[редактиране | редактиране на кода]

Михайло Ковачевич е роден на 14 юни 1878 година в Рибница, махала в землището на село Пащрич, Валевско, в семейството на учителите Владимир и Анка.[4] Баща му е брат на министъра Любомир Ковачевич. Завършва Пащричкото основно училище при Рибнишкия манастир. Завършва пет класа на гимназията в Крагуевац, а шести – в Крушевац. Завършва Нисшата военна академия (1896 – 1899) като кадет от XXIX випуск, след което е произведен в подпоручик от пехотата.[5]

Военна служба

[редактиране | редактиране на кода]

Ковачевич участва в Майския преврат в 1903 година.[6] Председател е на Соколската организация в Крагуевац и в 1912 година участва в Соколския събор в Прага.[4] Деец е и на Народна отбрана.[5]

Започва работа като преподавател в Нисшата школа на Военната академия. На 11 април 1905 година става помощник на класния командир на Военната академия. На 25 август 1908 година е командир на 1-ва рота на 1-ви батальон на 19-и пехотен полк, 1-ви призив.[1] С нея участва в Балканската война.[4] От април 1913 година е командир на 1-ви батальон на 8-и пехотен полк, 2-ри призив.[1][4] В 1913 година е пленен от българска част близо до Крива паланка, докато защитава позицията си,[6] но успява да избяга.[4]

От 17 октомври 1913 година служи в щаба на Шумадийската дивизионна област. През юли 1914 година става командир на 1-ви батальон на Брегалнишкия пехотен полк, а по-късно същата година оглавява батальон в 10-и пехотен полк, 1-ви призив.[1] Като водач на Соколското дружество в Крагуевац и известен национален деец, той е свързан с атентата в Сараево от 1914 година.[4]

В началото на Първата световна война участва в операциите на Шумадийската дивизия, а след оттеглянето на сръбската армия към Корфу се сражава на Солунския фронт. От 1916 година е помощник-командир на 1-ви пехотен полк на Тимошката дивизия, а от 1917 година - на 12-и пехотен полк на Шумадийската дивизия.[5][1] От 11 май до 23 декември 1918 година е началник на 2-ри пехотен полк на Моравската дивизия, известен като Железния полк.[1]

След войната е изпратен в Загреб, където е командир на 35-ти пехотен полк, който самият той сформира от южнославянски членове на четири австро-унгарски полка.[5] В 1920 година е произведен полковник и от 20 април 1920 година командва 21-и пехотен полк в Скопие.[1] От ноември 1922 година е командир на пехотната бригада на Вардарската дивизионна област.[5]

По-късно е преместен в Щип.[5] Въпреки че няма подходящо образование, на 1 декември 1925 година в Щип е повишен в чин бригаден генерал.[4][2] Началник е на Брегалнишката пехотна бригада.[1]

В Щип Ковачевич развива широка дейност по налагане на сърбизма в областта.[4] Основава офицерски дом и по негова инициатива са издигнати паметник-костница и параклис в памет на загиналите в Брегалнишката битка през 1913 година. Ръководител е и на Соколската организация в Щип.[7]

Ковачевич е женен за Зорка, по баща Радичевич, но нямат деца. Двамата основават Фонд за помощ на бедните деца.[4] Зорка Ковачевич е председателка на националистическата организация Кръга на сръбските сестри в Щип.[8] Основава и ръководи Женско работническо училище с 60 ученички.[4]

Убийство

[редактиране | редактиране на кода]
Гробът на Ковачевич на Алеята на великаните в Новото гробище в Белград. На гроба пише: „Генерал Михайло В. Ковачевич убит на 5 X 1927 в Щип от български пратеници“
 Основна статия: Убийство на генерал Ковачевич

Михайло Ковачевич е убит от тройка на ВМРО в състав Ипократ Развигоров, Илия Лилинков и Благой Кралев към 18:40 часа на 5 октомври 1927 година в Щип. На 8 октомври Кралев е заловен край Калаузлия и издава на властите преките си съучастници. Развигоров и Лилинков успяват да се оттеглят нагоре в Плачковица, но са обкръжени от значителни жандармерийски части и на 10 октомври се самоубиват, за да не бъдат заловени.[9]

В Щип е устроен протестен митинг.[10] Политически манифестации стават из цялата страна.[11] След това тялото на Ковачевич е тържествено изпратено на гарата с военна музика и знамена.[10] В продължение на два дена преминава през Велес, Скопие, Куманово и Ниш до Белград.[12] В Белград тялото е изложено в Офицерския дом на 8 октомври, където в продължение на два дена да му се поклонят идват военни делегации от цялата страна.[10][13] В същия ден националистическата организация Народна отбрана, на която Ковачевич е деец, устройва и протестен митинг в столицата, на който присъстват 5000 души, протестиращи срещу тероризма и липсата на мерки от страна на Обществото на народите,[10] както и срещу българското правителство.[14] На погребението му на 9 октомври присъстват много държавни и партийни лидери.[10] Опелото в катедралата е отслужено от патриарх Димитрий Сръбски.[11] Процесията е поздравена лично от крал Александър I.[10] Ковачевич е погребан на държавна сметка в Алеята на великаните на Новото гробище в Белград.[11][15]

На 1 ноември 1931 година в Щип е открит паметник на Ковачевич, който щипяни разрушават след установяването на българска власт в града през април 1941 година.[16] Общината поставя и паметна плоча на мястото на убийството и кръщава на негово име площада с шадравана.[11]

След атентата във Вардарска Македония е въведено военно положение и властите предприемат репресии срещу българите в Македония. Убити са братът на Ипократ Развигоров, бащата на Илия Лилинков, бащата и братът на Иван Михайлов.[17] До средата на март 1928 година, когато е убит и Велимир Прелич, са извършени още убийства (само в Щипско до края на март са убити 143 души) и арести, а някои села са изгорени. В тези акции главна роля има бригаден генерал Драгиша Ковачевич,[18] командир на Брегалнишката пехотна бригада.[2]

Восъчна фигура на Михайло Ковачевич е поставена в Музея на македонската борба в Скопие.[19]

Ковачевич е носител на множество сръбски и чуждестранни отличия за храброст.[4] Носител е на Караджорджева звезда IV степен, Възпоменателен медал за възкачването на престола на крал Петър I, Медал за военна доблест, Сребърен медал за храброст, Медал за храброст, Златен медал за храброст, Караджорджева звезда с мечове IV степен, Сребърен медал за ревностна служба, Албански възпоменателен медал, Орден на Белия орел, Орден на Свети Сава IV и III ордени, Френски военен кръст дивизионен ранг и Чехословашки Велик кръст.[5]

Военни звания

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Mihailo Kovačević (1878 – 1927) Biografija // Vojska.net. Посетен на 15 март 2017. (на сръбски)
  2. 1 2 3 Ковачевић В. Михаило // Краљевина Србија и Краљевина Црна Гора у ратовима 1912 - 1918. Посетен на 25 август 2025 г. (на сръбски)
  3. ↑ Радојчић, Милорад. Бесмртни ратници Ваљевског краја у ратовима 1912-1918. Витезови Карађорђеве звезде. Ваљево, Међуопштински историјски архив, 2014. ISBN 978-86-80613-17-8. с. 205 - 206. Посетен на 25 август 2025 г. (на сръбски)
  4. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 Радојчић, Милорад. Бесмртни ратници Ваљевског краја у ратовима 1912-1918. Витезови Карађорђеве звезде. Ваљево, Међуопштински историјски архив, 2014. ISBN 978-86-80613-17-8. с. 205. Посетен на 25 август 2025 г. (на сръбски)
  5. 1 2 3 4 5 6 7 Јевђевић, Јевђа А. Српски биографски речник књига 5, Кв-Мао. Нови Сад, Матица Српска, 2011. ISBN 978-86-7946-085-1. с. 137. (на сръбски)
  6. 1 2 Југославија и Бугарска - убиство генерала М. Ковачевића // Политика 6983. Београд, 6. 10. 1927. с. 5.
  7. ↑ Посмртни остаци генерала Михаила Ковачевића стижу данас у Београд // Политика 6984. Београд, 7. 10. 1927. с. 4. (на сръбски)
  8. ↑ Посмртни остаци генерала Михаила Ковачевића стижу данас у Београд // Политика 6984. Београд, 7. 10. 1927. с. 3. (на сръбски)
  9. ↑ Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 230 – 231.
  10. 1 2 3 4 5 6 Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 346.
  11. 1 2 3 4 Радојчић, Милорад. Бесмртни ратници Ваљевског краја у ратовима 1912-1918 - Витезови Карађорђеве звезде. Ваљево, Међуопштински историјски архив, 2014. ISBN 978-86-80613-17-8. с. 206. Посетен на 25 август 2025 г. (на сръбски)
  12. ↑ Свачани спровод посмртних остатака // Политика 6985. Београд, 8. 10. 1927. с. 13. (на сръбски)
  13. ↑ Београд пред одром генерала Ковачевића // Политика 6987. Београд, 9. 10. 1927. с. 3. (на сръбски)
  14. ↑ Погибија и хватање атентатора, Свечана сахрана генерала Ковачевића, Величанствен митинг Народне одбране // Политика 6987. Београд, 10. 10. 1927. с. 6, 7, 8. (на сръбски)
  15. ↑ Погибија и хватање атентатора, Свечана сахрана генерала Ковачевића, Величанствен митинг Народне одбране // Политика 6987. Београд, 10. 10. 1927. с. 3, 4, 5. (на сръбски)
  16. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 39.
  17. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 711.
  18. ↑ Бояджиев, Стоян. Македония под сръбско иго, 1913 – 1941, Македония Прес, София
  19. ↑ Илиевска, Весна. РЕПОРТАЖА ОД МУЗЕЈОТ НА МАКЕДОНСКАТА БОРБА ЗА ДРЖАВНОСТ И САМОСТОЈНОСТ, в. Дневник, 17 септември 2011 г.[неработеща препратка]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Михайло_Ковачевич&oldid=12673584“.