Михайло Маркович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михайло Маркович
Mihailo Marković
сръбски философ и учен
Роден
Починал
7 февруари 2010 г. (86 г.)

Религияатеизъм
Учил вУниверситетски колеж Лондон
Философски факултет на Белградския университет
Белградски университет
Философия
РегионЗападна философия
ШколаШкола „Праксис“
Научна дейност
ОбластМарксизъм
Работил вБелградски университет
ПовлиянКарл Маркс, Фридрих Енгелс
Михайло Маркович в Общомедия

Михайло Маркович (на сръбски: Михаило Марковић/Mihailo Marković) е югославски и сръбски философ и политик.

Става известен през 60-те и 70-те години като привърженик на школата „Праксис“, марксистко хуманистично движение, което произлиза от Югославия.

Той е един от 16-те души, подписали Меморандума на САНУ. Маркович е виден поддръжник на Слободан Милошевич в края на 80-те години и началото на 90-те години.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Маркович е роден на 24 февруари 1923 г. в Белград, Кралство Югославия в семейството на Милутин и Милеве Маркович. През 1941 г. завършва втора белградска гимназия. Става член на Съюза на комунистическата младеж на Югославия (СКМЮ) през 1940 г., а през 1944 г. и на Югославската комунистическа партия. По време на Втората световна война е партизанин и участва в освобождаването на Югославия. Достига до чин капитан от Югославската народна армия.

Академична кариера[редактиране | редактиране на кода]

Завършва философия през 1950 г. в Белградския университет. От 1951 г. е асистент в университета, а от 1953 г. преподава логика. През 1955 г. Маркович защитава дисертация по философия във Факултета по философия на Белградския университет на тема „Формализъм в съвременната логика“, а след това през 1956 г. още една дисертация „Концепцията на логиката“ в Университетски колеж Лондон. Там изучава логика под ръководството на Алфред Айер и написва дисертация, озаглавена Концепцията на логиката. След завръщането си е избран за доцент, а от 1958 г. е извънреден професор. През 1963 г. става редовен професор в Университета. В периода 1960 – 1962 г. е председател на Югославското философско общество. През 1963 г. става пълен професор по философия във факултета по философия на Белградския университет. От 1966 до 1967 г. е декан на факултета. През 70-те години преподава в Мичиганския университет и е директор на Института по философия към Белградския университет. ОТ 1972 до 1980 г. преподава в Пенсилванския университет като гостуващ професор, а от 1981 до 1993 г. е хоноруван професор там. В периода 1975 – 1985 г. Маркович е съпредседател на Международния хуманистичен и етически съюз. От 1963 до 1983 г. е член-кореспондент на Сръбската академия на науките и изкуствата (САНУ), а от 1983 г. е академин на САНУ. Един от основателите на Института по философия и социална теория към Белградския университет.[1]

В негова чест е издаден сборник от статии, озаглавен Философия и общество, публикуван в Белград през 1987 г. Умира на 7 февруари 2010 г. в Белград.[2]

Социален критик[редактиране | редактиране на кода]

След резолюцията на Коминформбюрото, осъждаща югославския комунистически режим, Маркович взема участие в ожесточения дебат срещу сталинисткия догматизъм и се превръща в един от най-отявлените критици на сталиновите философски тезиси. Неговата книга Ревизия на философските основи на марксизма в СССР, публикувана през 1952 г., е първата голяма атака срещу сталинистката философия в Югославия.

През 60-те години Михайло Маркович става основен поддръжник на школата „Праксис“ за марксистка интерпретация, която набляга на произведенията на младия Маркс и по-конкретно на техните диалектически и хуманистически аспекти. Както Ерих Фром пише в предговора към книгата на Маркович From Affluence to Praxis (От благоденствие към практика), теорията на теоретиците от Праксис е „да се завърнем към реалния Маркс противопоставено на Маркс, изкривяван както от десните социалдемократи, така и от сталинистите“.[3] Освен това активно пише за международния журнал Праксис. През януари 1975 г. е отстранен от Факултета по философия заедно със 7 други професори - (Любомир Тадич, Загорка Голубович, Светозар Стоянович, Миладин Животич, Драголюб Мичунович, Небойша Попов и Триво Инджич) заради критичните си наблюдения. През януари 1981 г. губи изцяло работата си в университета. След това до пенсионирането си през 1986 г. работи в Института за социални изследвания.

През 1986 г. като член на Сръбската академия на науките и изкуствата Маркович заедно с Василие Крестич и други подписва Меморандума на САНУ, документ, който формулира основните принципи на сръбския национализъм. Докато документът е приеман от някои бивши югославски републики като подготовка за великосръбски експанзионизъм, много сърби го приемат като реалистична представяне на сръбските позиции в югославската федерация.

Социалистическа партия на Сърбия[редактиране | редактиране на кода]

От 1990 до 1992 г. Маркович е заместник-председател на Сръбската социалистическа партия на Слободан Милошевич, както и известно време отговаря за идеологията. В друго време е изявен критик на официалната политика на партията. През ноември 1995 г. той е освободен от всички длъжности в партията.[4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Философски студии[редактиране | редактиране на кода]

  • Revision of the Philosophical Bases of Marxism in the USSR (1952)
  • Логика, 1956., више издања до 1992.
  • Формализам у савременој логици, дисертация, 1957., 1962.
  • Дијалектичка теорија значења, 1961., 1971.
  • Детерминизам и слобода
  • Хуманизам и дијалектика, 1967.
  • Dialektik der Praxis, Suhrkamp Verlag, Frankfurt am Main, 1968.
  • From Affluence to Praxis (Philosophy and social criticism), Ann Arbor, 1974
  • The Contemporary Marx, Nottingham, 1974
  • Philosophical Foundations of Science, Belgrade 1982
  • Dialectical Theory of Meaning, Dordrecht, 1984.
  • Филозофски основи науке, 1981.
  • Слобода и пракса, 1981.
  • Изабрана дела, БИГЗ, Генес-С штампа, Просвета, СКЗ, Београд, 1994.
  • Freedom and Praxis, Belgrade 1997
  • Social Thought at the Border of Milenia, 1999
  • Јуриш на небо, спомени.

Награди и признания[редактиране | редактиране на кода]

  • Медал за храброст
  • Орден за заслуга пред народа 3-та степен
  • Орден „Братство и единство“, 2-ра степен
  • Орден на труда, 3-та степен
  • Седмоюлска награда СР Србия, 1962 г. (за „Диалектическа теория на значението")
  • Почетен доктор на Университетски колеж Лондонколеж, 1985 г.
  • Октомврийска награда на Белград, 1989 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Историјат института, архив на оригинала от 11 юни 2015, https://web.archive.org/web/20150611104232/http://instifdt.bg.ac.rs/istorijat.html, посетен на 11 юни 2015 
  2. Преминуо Михаило Марковић, РТС, 7 февруари 2010
  3. Erich Fromm, „Foreword“. In From Affluence to Praxis, Mihailo Markovic. The University of Michigan Press, 1974. pp. vii.
  4. Praxis – critical thinking and acting, 2009 interview with Mihailo Marković(На сръбски език)