Михай I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Михай I
Mihai.jpg
Лични данни
Управление 1927 - 1930
1940 - 1947
Роден
Предшественик Карол II
Подпис Michael of Romania Signature.svg
Семейство
Династия Хоенцолерн-Зигмаринген
Баща Карол II
Майка Елена Гръцка
Брак Анна Бурбон-Пармска
Потомци Маргарита, Елена, Ирина, София, Мария
Герб Royal Monogram of King Michael of Romania.svg
Михай I в Общомедия

Михай I (на румънски: Maiestatea Sa Mihai I Regele Românilor) е крал на Румъния от 20 юли 1927 до 8 юни 1930 година и от 6 септември 1940 до 30 декември 1947 година. Той е последният монарх на Кралство Румъния и един от двамата последни живи държавни глави от Втората световна война. Другият е българския цар Симеон II.

Михай е пра-пра-правнук на кралица Виктория и трети братовчед на кралица Елизабет II. Женен е за Анна Бурбон-Пармска, от която има 5 дъщери.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 октомври 1921 г. През 1925 г. бащата на Михай Карол II се отказва от престолонаследничеството и така 4-годишният Михай става наследник на дядо си Фердинанд. След смъртта на последния през 1927 г. малкият крал се възкачва на престола с регенти. Първият период на царуването му продължава до 1930 г. Тогава политици, недоволни от регентството канят Карол II да се завърне в страната. Карол се възкачва на престола и остава на него 10 години.

През 1940 г. маршал Йон Антонеску извършва преврат, с който сваля Карол от трона. Тогава 19-годишният Михай отново се възкачва на престола, но няма никаква реална власт. Румъния се включва във Втората световна война на страната на Оста. В първите години от войната страната успява да си завърне загубените чрез споразумения територии Бесарабия и части от Трансилвания. Макар войната да върви успешно в първите години, в периода 1943 - 1944 Румъния изпада в криза, поради огромния износ на нефт за Нацистка Германия и хиперинфлацията на леята.

Кралят, който е против режима на Антонеску, се обединява с опозиционните партии на комунисти, царанисти и либерали. На 23 август 1944 г., след нахлуването на Червената армия в Румъния, опозицията сваля Антонеску от власт. Министър-председател на Румъния става Константин Санетеску, а страната остава окупирана от съветските войски, които до края на годината настъпват в Унгария, Югославия и България.

Постепенно страната попада под влияние на СССР, като е установено правителство на комунисти. Строят се преобразува в социалистически, макар конституционно Румъния да остава монархия. В този период държавата е характеризирана като "социалистическа монархия", а Михай е наречен "краля - концомолец".[1] На 6 юли 1945 г. кралят е награден с орден "Победа" от съветското правителство, ставайки най-младия негов кавалер и единствения жив до днес.[2]

В края на 1947 г. правителството на Петру Гроза принуждава Михай да абдикира в полза на обявената Народна република. Кралят се установява в Швейцария, където става летец и работи в авиокомпания.

През 1992 година, три години след революцията от 1989, румънското правителство разрешава на Михай да се върне в страната за Великденските празници. Завърналият се крал привлича огромни тълпи от хора, според някои надхвърлящи един милион души. Популярността му обезпокоява президента Йон Илиеску, който забранява достъпа на Михай до Румъния за следващите пет години. През 1997 година, след като Илиеску е победен на изборите предишната година, правителството възстановява румънското гражданство на Михай и отново му разрешава да пребивава в страната.

През 2005 г. е награден от руския президент Владимир Путин с юбилейния орден "60 лет Победы".[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Король Румынии Михай Первый. Кавалер Ордена Победы! Король-комсомолец.
  2. Орден "Победа"
  3. Кавалер ордена Победы – король Румынии Михай I

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Фердинанд I крал на Румъния (1927 – 1930) Карол II
Карол II крал на Румъния (1940 – 1947)