Михай I Апафи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михай Апафи
Apafi Mihály
принцепс на Трансилвания

Роден
Починал
Погребан Клуж-Напока, Румъния
Михай Апафи в Общомедия

Михай Апафи или Михал Апафи (на унгарски: Apafi Mihály) е трансилвански владетел с подкрепата на Османската империя в лицето на великия везир Фазъл Ахмед паша. По конфесия е ревностен протестант с афинитет към науката. Оставя биография.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михай или Михал има неблагороден произход. През 1656 г. придружава принц Дьорд II Ракоци в кампания срещу Полша в която е пленен от татарския хан Мохамед Гирей. Освободен срещу откуп се прибира в семейното имение в Ебешфалв, днес Думбровени.

Въпреки волята му, по искане на османския везир Али, е избран на 14 септември 1661 г. в Марош-Вашаргелин за принцепс на Трансилвания. Османската подкрепа му помага да се утвърди за владетел, след като разгромява австрийския претендент Янош Кемени в битка на 23 януари 1662 г. Кемени е победен и убит в битка при Нагишел.

Победата позволява на Михай I Апифи да управлява спокойно, но османската зависимост предполага редовен харадж. Михай е принуден от султана през лятото на 1663 г. да се присъедини към похода на Фазил Ахмед паша Кьопрюлю срещу Австрия. Австро-турската война завършва скоропостижно на 1 август 1664 г. с битка при Сентготхард и веднага на 10 август е подписан Вашварски мир, по силата на който двете страни взаимно се задължават да изтеглят войските си от Трансилвания. Османската империя поема задължението да не допуска агресивни действия срещу Австрия от страна на своя васал трансилванския княз Михай I Апафи. [1]

Михай Апафи с помощта на подкупи в Истанбул си осигурява сравнително безметежно управление. Голямо влияние върху управлението му оказват жена му и котерията приближени сановници. Отдаден на пиянство, властта в Трансилвания постепенно преминава в жизнения и енергичен канцлер Имре Тьокьоли. Приема доста бежанци в Трансилвания и опекунства на църквата и власите.

След избухването на голямата турска война между Леополд I и османците през 1683 г., Апафи подпомага османската армия охранявайки подвоза ѝ при преминаването през Дунав при Рааб за обсадата на Виена. Кара Мустафа за подкрепата му обещава да бъде наследен от сина си Михай II Апафи, но след разгрома на османците под Виена императорските войски влизат в Трансилвания и в крепостите Клаузенбург, Херманщат и Дева се настаняват германски гарнизони. В крайна сметка Османската империя губи Трансилвания на 28 юли 1686 г. и областта става зависима от Австрия. След поредния османски разгром в битката при Харкани (12 август 1687 г.), по силата на споразумение сключено на 27 октомври 1687 г. в Блаж, императорът получава върховната власт над армията в Трансилвания. Заседание на Сейма във Фъгъраш на 1 юли 1688 г. окончателно признава върховната наследствена власт над областта за Хабсбургите. Тези събития тъжно влошават последните години от живота на Михай и той изпада в тежка депресия заради смъртта на жена си. Наследен е от сина си Михай II Апафи като княз на Трансилвания.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Османската империя при великия везир Фазъл Ахмед паша (1661 – 1676); стр. 108, История на Османската империя, автор: Ахмед Садулов; ISBN 954-9541-53-3
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Михай I Апафи“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.