Михалко Голев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михалко Голев
български зограф
подпис на Михалко
подпис на Михалко

Роден
Починал
Банско, Османска империя
Активен период от 1868 г. до 1909 г.
Михалко Голев в Общомедия

Михаил (Михалко) Иванов Голев е български зограф от Българското възраждане, представител на Банската художествена школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Голев е роден в ΧΙΧ век в разложкото село Банско. Учи при Велян Огнев и Димитър Молеров. Създава стенописи и икони из Горноджумайско и Кюстендилско. Една от най-ранните му творби е иконата „Осезание Томино“ от църквата „Свети Димитър“ в Кюстендил, датирана „1896 иануария 16 М. Ю. Г. от Ба“.[2] През 1880-те години изписва църквата „Въведение Богородично“ в Горна Джумая.[3]

В 1893 година Голев рисува стенописите в църквата „Свети Архангел Михаил“ в Лешко. Ктиторският надпис над източната стена в олтара гласи: „Образописатель Миялко Ювановъ отъ Разлогъ село Банцко 1889.“ Стенописите са изпълнени с голяма фантазия, като в част от тях има наивизъм и примитивизъм, но са със силна графичност смесена с живопис. Стенописите в притвора са с нравствено-битово съдържание.[2]

В 1893 година изписва църквата „Свети Димитър“ в село Марулево, строена през 1860 г.[4] Ктиторският им текст гласи: „Образописатель Миялко Юванов отъ Разлогъ село Банско 1889.“ В 1898 - 1899 година изработва стенописите и иконостаса на „Св. св. Петър и Павел“ в Мечкул.[5]

Работи в Източна Македония, често заедно с Димитър Сирлещов и Костадин Марунчев — тримата в 1909 година изписват църквата „Света Богородица“ в Смоймирово, като надписът в храма гласи: „Зографи от Разлогъ с. Банско Дим. и Мих. и Кост. 1909 май 30.“[2] През 1909 г. Михалко Голев изработва стенописите в църквата „Свети Димитър“ в Палат.[2]

Един от запазените документи за делото на Голев е сметководен тефтер, в който с туш и акварел е рисувал скици на евангелски сцени и изображения на светци. Документът е особено ценен, поради отбелязаните от Голев названия на багрилата, използвани за оцветяване на изрисуваните облекла, архитектурни елементи и предмети. Сред тези названия се срещат „гюлбахар“ (пролетна роза), „хачик сулф“, „пенбе“ (пембен), „мораво“, „омбра“, „куна“, „турунджи“ и други. Интересна е скицата за икона „Влизането в Йерусалим“, подписана „1868 Михалко Голевъ“. Две тетрадки на Михалко Голев с изображения на светци и библейски сцени са запазени от неговия ученик и съдружник Димитър Сирлещов, който купува една от тетрадките според надпиа „1857 мартъ 7 сие тефтер от Михаил Йоанъ Теодоръ Голев от Банско зографъ за грш 7.20.“

Рисунъкът на Голев се отличава с „богата фантазия, завладяващ примитивизъм и пъстър колорит“.[6] Други две тетрадки на Михалко Голев с образи на светци и библейски сцени са запазени от Сирлещов, който купува една от тетрадките и впоследствие собственоръчно я датира: „1857 мартъ 7 сие тефтер от Михаил Йоанъ Теодоръ Голев от Банско зографъ за грш 7.20.“[2]

Михалко Голев умира в Банско.[6][2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 66, 360.
  2. а б в г д е Виртуална енциклопедия на българската иконография. // Посетен на 8 януари 2014 г.
  3. Храм „Въведение Богородично“ вече 170 години е духовното сърце на Благоевград. // Строителство. Посетен на 19 декември 2015.
  4. Енциклопедия Пирински край, том Ι. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 549.
  5. Енциклопедия Пирински край. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 571.
  6. а б Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 година.
     Портал „Македония“         Портал „Македония