Михалко Голев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михалко Голев
български зограф
подпис на Михалко
подпис на Михалко

Роден
Починал
Михалко Голев в Общомедия

Михаил (Михалко) Иванов Голев е български зограф от Българското възраждане, представител на Банската художествена школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Голев е роден в ΧΙΧ век в разложкото село Банско. Учи при Велян Огнев и Димитър Молеров. Създава стенописи и икони из Горноджумайско и Кюстендилско. Една от най-ранните му творби е иконата „Осезание Томино“ от църквата „Свети Димитър“ в Кюстендил, датирана „1896 иануария 16 М. Ю. Г. от Ба“.[2] През 1880-те години изписва църквата „Въведение Богородично“ в Горна Джумая.[3]


В 1893 година Голев рисува стенописите в църквата „Свети Архангел Михаил“ в Лешко. Ктиторският надпис над източната стена в олтара гласи: „Образописатель Миялко Ювановъ отъ Разлогъ село Банцко 1889.“ Стенописите са изпълнени с голяма фантазия, като в част от тях има наивизъм и примитивизъм, но са със силна графичност смесена с живопис. Стенописите в притвора са с нравствено-битово съдържание.[2]

В 1893 година изписва църквата „Свети Димитър“ в село Марулево, строена през 1860 г.[4] Ктиторският им текст гласи: „Образописатель Миялко Юванов отъ Разлогъ село Банско 1889.“ В 1898 - 1899 година изработва стенописите и иконостаса на „Св. св. Петър и Павел“ в Мечкул.[5]

Работи в Източна Македония, често заедно с Димитър Сирлещов и Костадин Марунчев — тримата в 1909 година изписват църквата „Света Богородица“ в Смоймирово, като надписът в храма гласи: „Зографи от Разлогъ с. Банско Дим. и Мих. и Кост. 1909 май 30.“[2] През 1909 г. Михалко Голев изработва стенописите в църквата „Свети Димитър“ в Палат.[2]

Един от запазените документи за делото на Голев е сметководен тефтер, в който с туш и акварел е рисувал скици на евангелски сцени и изображения на светци. Документът е особено ценен, поради отбелязаните от Голев названия на багрилата, използвани за оцветяване на изрисуваните облекла, архитектурни елементи и предмети. Сред тези названия се срещат „гюлбахар“ (пролетна роза), „хачик сулф“, „пенбе“ (пембен), „мораво“, „омбра“, „куна“, „турунджи“ и други. Интересна е скицата за икона „Влизането в Йерусалим“, подписана „1868 Михалко Голевъ“. Две тетрадки на Михалко Голев с изображения на светци и библейски сцени са запазени от неговия ученик и съдружник Димитър Сирлещов, който купува една от тетрадките според надпиа „1857 мартъ 7 сие тефтер от Михаил Йоанъ Теодоръ Голев от Банско зографъ за грш 7.20.“

Рисунъкът на Голев се отличава с „богата фантазия, завладяващ примитивизъм и пъстър колорит“.[6] Други две тетрадки на Михалко Голев с образи на светци и библейски сцени са запазени от Сирлещов, който купува една от тетрадките и впоследствие собственоръчно я датира: „1857 мартъ 7 сие тефтер от Михаил Йоанъ Теодоръ Голев от Банско зографъ за грш 7.20.“[2]

Михалко Голев умира в Банско.[6][2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 66, 360.
  2. а б в г д е Виртуална енциклопедия на българската иконография. // Посетен на 8 януари 2014 г.
  3. Храм „Въведение Богородично“ вече 170 години е духовното сърце на Благоевград. // Строителство. Посетен на 19 декември 2015.
  4. Енциклопедия Пирински край, том Ι. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 549.
  5. Енциклопедия Пирински край. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 571.
  6. а б Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 година.
     Портал „Македония“         Портал „Македония