Мишел Йео
| Мишел Йео 杨紫琼 | ||||||
| малайзийска актриса | ||||||
 Йео през 2017 г. | ||||||
| Родена | Йео Чу Кенг[1]
| |||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Религия | Будизъм | |||||
| Актьорска кариера | ||||||
| Активност | 1983 - | |||||
| Награди |
„Оскар“ (2023) Премия на Гилдията на киноактьорите на САЩ (2023 – два пъти) „Независим дух“ (2023) | |||||
| Семейство | ||||||
| Съпруг | Диксън Пун (1988 – 1992, разведени) | |||||
| Партньор | Жан Тод (2004 – ) | |||||
| Уебсайт | ||||||
| Мишел Йео в Общомедия | ||||||
Мишел Йео Чу-Кхенг (на английски: Michelle Yeoh Choo-Kheng, /joʊ/ YOH; понякога Michelle Khan, на традиционен китайски: 楊紫瓊, на опростен китайски: 杨紫琼, на пинин: Yáng Zǐqióng, родена на 6 август 1962)[1][2] е малайзийска актриса.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Започва кариерата си на актриса през 80-те години на двадесети век. В ранните си филми в Хонконг тя е наричана Мишел Хан. Тя става известна през 90-те години на XX век, след като участва в поредица от хонконгски екшън филми, където изпълнява собствени каскади, като „Да, мадам“ (1985), „Великолепни воини“ (1987), Police Story 3: Supercop (1992), The Heroic Trio (1993) и Holy Weapon (1993).
По-късно тя се мести в Съединените щати, където получава допълнително признание с ролите си във филма за Джеймс Бонд „Винаги ще има утре“ (1997) и във филма за бойни изкуства на Анг Лий „Тигър и Дракон“ (2000), за който печели номинация за наградата на БАФТА за най-добра женска роля. Тя възражда кариерата си с многогодишна повтаряща се роля в Star Trek: Discovery (2017 – 2020). За ролята си на Евелин Уанг в Everything Everywhere All at Once (2022) тя получава наградата на Академията за най-добра актриса, като става първият азиатец, спечелил „Оскар“ за най-добра актриса, първият малайзиец, който печели награда на Академията в която и да е категория, и втората цветнокожа жена, спечелила наградата за най-добра актриса след Хали Бери през 2002 г.[3]
Другите творби на Йео включват „Мемоарите на една гейша“ (2005), „Проектът Съншайн“ (2007), Reign of Assassins (2010), „Кунг-фу панда 2“ (2011), Crouching Tiger, Hidden Dragon: Sword of Destiny (2016) и The Lady (2011), където изобразява Аун Сан Су Чи. Играе поддържащи роли в романтичните комедии „Луди богаташи“ (2018) и „Последната Коледа“ (2019), както и във филмите на Киновселена на Марвел „Пазители на Галактиката: Втора част“ (2017) и „Шан-Чи и легендата за десетте пръстена“ (2021). По телевизията Йео участва и във фантастичния минисериал The Witcher: Blood Origin (2022).
Уебсайтът за рецензии на филми Rotten Tomatoes я класира като „най-великата екшън героиня на всички времена“ през 2008 г. През 1997 г. тя е избрана от „Пийпъл“ като една от „50-те най-красиви хора в света“, а през 2009 г. същото списание я включва в списъка на „35-те екранни красавици за всички времена“.[4] През 2022 г. „Тайм“ я нарича „една от 100-те най-влиятелни хора в света“ в своя годишен списък.[5]
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
От 1988 до 1992 г. Мишел Йео е женена за хонконгския бизнесмен Диксън Пун.[6] След развода им Йео остава в добри отношения с бившия си мъж и с неговата втора жена, тя е кръстница на дъщеря им.
От 2004 г. Йео е съпруга на бившия президент на ФИА Жан Тод. Живее с него в Женева, Швейцария.[7]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б NBR Gala 2023 – NBR Best Actress Winner Michelle Yeoh (plus Awkwafina introduction). Youtube clip of the NBR Gala on 8 January 2023 at 4:00 mins
- ↑ Encyclopædia Britannica Almanac 2010, p. 75
- ↑ Kho, Gordon. Michelle Yeoh 'overjoyed' with first Oscar nomination: 'I will forever cherish this moment' // The Star. 2023-01-25. Посетен на 2023-01-25.
- ↑ 35 All-Time Screen Beauties // 2009-09-28. Посетен на 2021-01-25.
- ↑ The 100 Most Influential People of 2022 // Time. Посетен на 2022-12-17.
- ↑ No business like Yeoh business // The Sunday Times, 2007-03-25. Посетен на 2007-04-08.
- ↑ Take a look inside Michelle Yeoh and Jean Todt's Geneva mansion // 2019-05-03.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||
|
