Мишлен (кулинарен справочник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Корица на Справочник на Мишлен за 1929 г.
Табло със споменаване на броя на звездите на входа на ресторанта на Paul Bocuse L'Auberge du Pont de Collonges; ресторантът получава три звезди годишно, без прекъсване от 1965 г. до смъртта на Bocuse през 2018 г.

Мишлен (на френски: Guide Michelin) е кулинарен справочник – поредица от ръководства, публикувани от френската компания за гуми Мишлен за повече от век. Ръководството присъжда до три звезди на Мишлен за отлични постижения на няколко избрани заведения. Придобиването или загубата на звезда може да има драматични ефекти върху успеха на ресторант. Мишлен публикува и поредица от общи ръководства за градовете, регионите и страните, т.нар. „Зелени пътеводители“ (Green Guides).

Близо 1 900 ресторанта в света са получавали звезда на Мишлен.[1] Триста са получили две звезди, а 71 са получили три. Ресторантите също се оценяват за комфорт по скала от 1 до 5.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1900 г. по пътищата на Франция е имало по-малко от 3000 коли. За да се увеличи търсенето на автомобили и съответно автомобилни гуми, производителите на автомобилни гуми и братя Édouard и André Michelin публикуват ръководство за френските автомобилисти, Справочник на Мишлен („Michelin Guide“).[2] Разпространени са близо 35 000 копия от това първо, безплатно издание на ръководството, което предоставя полезна информация за шофьорите, като карти, инструкции за ремонт и подмяна на гуми, списъци с автомеханици, хотели и бензиностанции в цяла Франция.

Четири години по-късно, през 1904 г., братята издават ръководство за Белгия, подобно на Справочника на Мишлен.[3]

Впоследствие Мишлен представя ръководства за Алжир и Тунис (1907); Алпите и Рейн (Северна Италия, Швейцария, Бавария и Холандия) (1908 г.); Германия, Испания и Португалия (1910); Британските острови (1911); и „Страните на Слънцето“ (Les Pays du Soleil) (Северна Африка, Южна Италия и Корсика) (1911). През 1909 г. е публикувана англоезична версия на ръководството за Франция.[4]

Звезди на Мишлен[редактиране | редактиране на кода]

След използването на ръководствата на Мъри и Бедекер, справочника започва да награждава със звезди изискани заведения за хранене през 1926 г. Първоначално е присъдена само една звезда. След това, през 1931 г., е въведена йерархията от нула, една, две и три звезди.

През 1936 г. са публикувани критериите за класиране със звезда:[3]

  • 1 звезда : „Много добър ресторант в своята категория“ (на френски: Une très bonne table dans sa catégorie)
  • 2 звезди : „Отлично готвене, струва си отбивка“ (на френски: Table excellente, mérite un détour)
  • 13 звезди : „Изключителна кухня, заслужаваща специално пътуване“ (на френски: Une des meilleures tables, vaut le voyage).[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Статистика
  2. Why Does a Tire Company Publish the Michelin Guide?. // 23 June 2016. Архивиран от оригинала на 16 October 2016.
  3. а б The Michelin Guide: 100 editions and over a century of history. // 2 March 2009. Архивиран от оригинала на 2013-05-05. Посетен на 20 May 2013.
  4. Le guide Michelin en quelques dates. // 13 May 2010. Архивиран от оригинала на 4 March 2016. Посетен на 19 May 2013.
  5. Michelin Guide History, restaurant and dining guides. // Архивиран от оригинала на 4 March 2016. Посетен на 19 May 2013.