Мишо Тодоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Тодоров.

Мишо Тодоров
български композитор, пианист, педагог, диригент и общественик.
Паметна плоча на Мишо Тодоров в Сливен
Паметна плоча на Мишо Тодоров в Сливен

Роден
Михаил Михайлов Тодоров
15 септември 1890 г.(1890-09-15)
Починал
21 април 1967 г. (на 76 г.)

Националност Флаг на България България
Професия композитор, пианист, музикален педагог, диригент и общественик.
Музикална кариера
Псевдоним Мишо
Инструменти пиано

Михаил Михайлов Тодоров, с псевдоним Мишо, е български композитор, пианист, диригент, музикален педагог и общественик. [1]

Кратка биография[редактиране | редактиране на кода]

Учи музика в Женева Швейцария (ок. 1912 г.) и Дрезден Германия (ок. 1922 г.) при Ж. Далкроз и други известни педагози. След завършването на музикалното си образование Мишо Тодоров се завръща в България и работи като учител по музика в Сливенската мъжка гимназия (до 1956 г.). През 1926 г. основава местно музикално училище, на което е директор до 1950 г. Той е един от създателите на Сливенската самодейна опера, неин диригент и почетен председател. Участва активно в музикалния живот в Сливен като пианист.

Почива през 1967 година. Архивите му се съдържат в Териториална дирекция Държавен архив - Сливен.[2][3]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Музика[редактиране | редактиране на кода]

Мишо Тодоров е автор на много детските оперети. По известните от тях са: „Горски цар“ (1912 г.), „Песента на орисниците“ (1920 г.), „Пакостници“ (1925 г.), „Мъдрият цар“ (1927 г.), „Ахимира“ (1930 г.) по либрето на Сагаев, „Робин“ (1932 г.), „Малката кибритопродавачка“ (1920 г.) и „Седемте братя лебеди“ (1935 г.) по Андерсен. Той е автор и на „Ветрената мелница“ по Елин Пелин, „Иванко“ по Васил Друмев /недовършена/ и други. Негови са и популярните песни „Душата на Орфея“, „Изгнаник“, „Спи градът“, „Китарен звън“. Той е създал и произведения за пиано като: „Българско рондо“, „Българска рапсодия“ за камерен оркестър и други, балетна музика към куклени пиеси, разработки, аранжировки, солфежни и арпежни упражнения – едно изключително музикално наследство. Днес някои от детските оперети написани от Мишо Тодоров се изпълняват от детските музикални китки в цяла България. Писал е и пиеси за пиано, маршове за духов оркестър, музика към постановки на театъра в Сливен, хорови и солови песни.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Небезизвестното литературно творчество на Мишо Тодоров се състои от – множество статии, доклади и лекции на музикална тематика – за видовете музикални инструменти и човешки гласове, за известни музикални деятели и изпълнители от края на ХVІІІ век в Русия и други. Сред богата му кореспонденция личат писма от Димитър Тъпков – секретар на Съюза на българските композитори, Йордан Панов – секретар на БАН във връзка с поместените му статии в Енциклопедия на българското музикално изкуство и Кратка българска енциклопедия, от министър-председателя и министър на народното просвещение Богдан Филов с поздравления за отличната му композиторска и педагогическа дейност и др. В личният си дневник „Разговори насаме“, Мишо Тодоров е запечатал за себе си най-съкровените и нежни мигове от живота си на творец.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

През 1959 г. към Читалище „Зора“ е създадена Детска Музикална Школа с предмет на дейност – класически музикални инструменти: цигулка, пиано, акордеон, китара. Като един от преподавателите е привлечен Мишо Тодоров който е и първият директор на Школата. Той е емблематична личност в музикалната история на Сливен – цигулар, пианист, диригент и композитор. От 1968 г. в знак на почит към изтъкнатия музикант и педагог, Школата носи неговото име – „Мишо Тодоров“.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • " Разговори насаме " – издадена книга от Мишо Тодоров София Деп. 1990 г. СУ-УБ Централна библиотека (ІІБн124961)
  • " Хорови песни " – издадена книга от Мишо Тодоров Сливен КиМ ООД – 1990 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]