Направо към съдържанието

Мияшко знаме

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мияшко знаме
Знамето според „Книга за мияците“ на Георги Трайчев с кръст и IC XP NIKA в центъра, 1941 година
Детайли
ПритежателМияци
Използванесватба

Мияшко знаме (на македонска литературна норма: Мијачко знаме) е българско знаме, употребявано от етнографската група мияци в областта Река, Западна Македония.[1]

Знамето пред входа на църквата „Свети Георги“ в Лазарополе

Според Георги Трайчев на знамето на бял фон са изобразени в четирите краища лъв, орел, ламя и полумесец.[1] Четирите изображения символизират владението на Реканско от България (лъв), Византия и Сърбия (орел), Албания (ламя) и Турция (полумесец).[2] Според полковник Стамат Стаматов лъвът на знамето е запазен след унищожаването на българската държавност в XIV век.[1] Знамето според Георги Трайчев е дадено на мияците заради помощта, оказана от тях на Османската империя в Австро-турските войни.[2]

Знамето се изважда при сватби с голяма тържественост. Три дена преди венчавката сутрин рано в къщата на младоженеца се събират моми и ергени, които, пеейки, поставят знамето над къщата, с което се заявява, че сватбата започва. Знаменосецът на кон предшества сватбарите напът към булкиния дом. Същият ред се спазва и на връщане. В къщата на младоженеца знамето е окачено на висок прът, от който се сваля за венчалната процесия.[2]

Само някои къщи притежават знаме, което се предава през поколенията. Към 40-те години на XX век в Галичник собственици на знамена са около 15 къщи. По време на сватба знамето се дава на къща, която няма.[2]

  1. а б в Трайчевъ, Георги. Книга за мияцитѣ (историко-географски очеркъ). София, Печатница П. Глушковъ, 1941. с. 94.
  2. а б в г Трайчевъ, Георги. Книга за мияцитѣ (историко-географски очеркъ). София, Печатница П. Глушковъ, 1941. с. 95.