Мия Фароу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мия Фароу
Mia Farrow 2012 Shankbone.JPG
Мия Фароу през 2012 г.
Родена Мария де Лурд Вийе Фароу
Активни години 1964-понастоящем
Брачни партньори

Франк Синатра (1966-1968)

Андре Првин (1970-1979)
Награди Златен глобус за изгряваща актриса
Страница в IMDb
Мия Фароу в Общомедия

Мия Фароу (на английски: Mia Farrow, родена Мария де Лурд „Мия” Вийе Фароу) е американска актриса, активистка и бивш модел. Става известна с ролята си на Розмари във филма на Роман ПоланскиБебето на Розмари” (Rosemary's Baby, 1968 г.), както и с участието си в много от филмите на Уди Алън. Участията ѝ в над 50 филма ѝ носят награда „Златен глобус”, както иоще седем номинации за същия приз, три номинации за наградите на БАФТА и награда за най-добра актриса на Международния филмов фестивал в Сан Себастиан.

Фароу е известна с активната си дейност като посланик на добра воля на УНИЦЕФ и участието си в хуманитарни акции в Дарфур, Судан. През 2008 г. списание „Тайм” я определя за една от най-влиятелните личности в света.[1]

Има два брака – с певеца Франк Синатра (1966-1968) и с композитора Андре Превин (1970-1979).

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Мия Фароу е родена на 9 февруари 1945 г. в Лос Анджелис, в семейството на режисьора Джон Фароу и на актрисата от ирландски произход Морийн О’Съливан. Тя е третото дете и най-голямата дъщеря на многодетното семейство и има шестима братя и сестри, повечето от които съще се занимават с изкуство. Израства в Бевърли Хилс, Калифорния. Бащата на Мия умира, когато тя е на 17 г.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Мия прави актьорския си дебют едва на двегодишна възраст с участието си в документален филм. В продължение на много години наботи като модел, а през 60-те години започва да се снима в поддържащи роли в киното. През 1964 г. става популярна с участието си в сапунената опера „Пейтън Плейс” (1964-1966), което прекратява по настояване на тогавашния си съпруг Франк Синатра.

Световна слава ѝ носи ролята на Розмари в психодрамите „Бебето на Розмари“ (Rosemary's Baby, 1968 г.), която жъне огромен успех сред публиката и критиците и до днес се счита за класика в хорър жанра. За тази роля получава награда „Златен глобус за изгряваща актриса”. Впоследствие участва заедно с Елизабет Тейлър и Робърт Мичъм в английския филм „Тайната церемония“ (Secret Ceremony, 1968 г.) и си партнира с Дъстин Хофман в мелодрамата „Джон и Мери“ (John and Mary, 1969 г.).

Фароу, 1969 г.

През 70-те Фароу играе в няколко класически пиеси в Лондон, включително „Мери Роуз” на Дж. М. Бари, „Три сестри” и „Иванов” на Чехов. Тя става първата американска актриса, присъединила се към Кралската шекспирова трупа. Има и участия на Бродуей. През този период участва в няколко филма, включително трилъра „Зло не виждам” (See No Evil, 1971 г.), „Доктор Попол” (Docteur Popaul, 1972 г.) на френския режисьор Клод Шаброл и „Великият Гетсби” (1974 г.), в който изпълнява ролята на Дейзи Бюканън. През 1978 г. играе в станалия култов филм на режисьора Робърт Олтман „Венчавка” (A Wedding).

10-годишната ѝ̀ творческа и лична връзка с режисьора Уди Алън води до поврат в актьорската ѝ кариера и плодотворно сътрудничество между двамата през 80-те и в началото на 90-те години. Мия Фароу участва в почти всички филми на Алън през този период, включително изпълнява главните роли в „Зелиг” (Zelig), „Дани Роуз от Бродуей” (Broadway Danny Rose), „Пурпурната роза от Кайро” (The Purple Rose of Cairo), „Хана и нейните сестри” (Hannah and Her Sisters), „Радио дни” (Radio Days) и „Алис” (Alice). Фароу озвучава и главната роля в анимационния филм „Последният еднорог” (The Last Unicorn, 1982 г.).

Фароу намалява филмовите си участия през 90-те години, посвещавайки се на отглеждането на по-малките си деца. През 2006 г. изпълнява ролята на г-жа Бейлок, бавачката на Сатаната, в римейка на „Поличбата”, за която получава широко признание от критиците, както и в първата част от трилогията на Люк БесонАртур и минимоите”. През 2014 г. Фароу се завръща с роля на Бродуей в пиесата „Любовни писма”.

Други дейности[редактиране | редактиране на кода]

През 2000 г. Мия Фароу става посланик на добра воля на УНИЦЕФ, като се застъпва за защитата на човешките права в Африка, особена за правата на децата. Активно набира средства и работи за привличане на общественото внимание върху положението на децата в районите, засегнати от военни конфликти, както и за необходимостта от борба с полиемиелита в Африка.

Фароу активно се ангажира с конфликта в Дарфур, Судан, и неколкократно пътува до там, включително с филмов екип, подготвящ документалния филм Darfur: On Our Watch. През 2007 г. инициира кампанията „Олимпийска мечта за Дарфур”, която цели да промени политиката на Китай в подкрепа на суданското правителство, възползвайки се от подготовката на Олимпийските игри в Пекин през 2008 г. и фокуса на световното обществено и медийно внимание към тях. Актрисата подпомага създаването на архивите на Дарфур, документиращи културните традиции на местните племена, като записва над 40 часа песни, танци, детски приказки и разкази за геноцида на хора от бежанските лагери в района.

През 2009 г. Фароу озвучава документален филм, As We Forgive, посветен на оцелелите от геноцида в Руанда. Застъпва се и за правата на коренното население на Еквадор по повод съдебен процес срещу петролния гигант Шеврон. За хуманитарната си работа Мия Фароу получава няколко награди, както и място в класацията на списание „Тайм” за една от най-влиятелните личности в света за 2008 г.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Мия Фароу се омъжва за Франк Синатра на частна церемония в Лас Вегас на 19 юли 1966 г. По това време актрисата е на 21 години, а Синатра - на 51. Синатра настоява Фароу да се откаже от актьорската си кариера, с което тя първоначално се съгласява и го придружава, докато той се снима в няколко филма. Впоследствие актрисата се ангажира с роля в „Бебето на Розмари”, което води до разрив в отношенията със съпруга ѝ, и през 1968 г. двамата се развеждат. Остават приятели до смъртта на Синатра през 1998 г.

На 10 септември 1970 г. Мия Фароу се омъжва за диригента и композитор Андре Превин, от когото ражда три деца (близнаците Матю и Саша, и Флетчър). Двойката осиновява още три деца - новородените Ларк Сонг Превин и Съмър „Дейзи” Сонг Превин от Виетнам и Сун-И Превин от Корея. Развеждат се пред 1979 г.

През същата година актрисата започва близо 10-годишната си връзка с филмовия режисьор Уди Алън, по време на която участва в 13 от неговите филми. Двамата никога не се женят, и дори не живеят заедно, а близо един до друг, в противоположните краища на Сентръл Парк в Манхатън. Въпреки това през 1991 г. Алън осиновява две от осиновените по-рано от Мия Фароу деца - Мойсей Фароу и Дилън Фароу. Двойката има едно дете - Ронан Фароу. Връзката на Мия Фароу и Уди Алън приключва през 1992 г. с шумен скандал, след като режисьорът започва сексуална връзка с осиновената дъщеря на Фароу Сун-И Превин.

Между 1992 и 1995 г. Фароу осиновява още пет деца.

Към февруари 2014 г. Мия Фароу има 12 живи деца (четири биологични и осем осиновени). Две от осиновените ѝ деца - Там и Ларк - са починали.

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Mia Farrow“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
  1. http://content.time.com/time/specials/2007/article/0,28804,1733748_1733756_1735264,00.html