Мия Фароу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Мия Фароу
Mia Farrow 2012 Shankbone.JPG
Мия Фароу през 2012 г.
Родена Мария де Лурд Вийе Фароу
Активни години 1964-понастоящем
Брачни партньори

Франк Синатра (1966-1968)

Андре Првин (1970-1979)
Награди Златен глобус за изгряваща актриса
Страница в IMDb
Мия Фароу в Общомедия

Мия Фароу (на английски: Mia Farrow, родена Мария де Лурд „Мия” Вийе Фароу) е американска актриса, активистка и бивш модел. Става известна с ролята си на Розмари във филма на Роман ПоланскиБебето на Розмари” (Rosemary's Baby, 1968 г.), както и с участието си в много от филмите на Уди Алън. Участията ѝ в над 50 филма ѝ носят награда „Златен глобус”, както иоще седем номинации за същия приз, три номинации за наградите на БАФТА и награда за най-добра актриса на Международния филмов фестивал в Сан Себастиан.

Фароу е известна с активната си дейност като посланик на добра воля на УНИЦЕФ и участието си в хуманитарни акции в Дарфур, Судан. През 2008 г. списание „Тайм” я определя за една от най-влиятелните личности в света.[1]

Има два брака – с певеца Франк Синатра (1966-1968) и с композитора Андре Превин (1970-1979).

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Мия Фароу е родена на 9 февруари 1945 г. в Лос Анджелис, в семейството на режисьора Джон Фароу и на актрисата от ирландски произход Морийн О’Съливан. Тя е третото дете и най-възрастната дъщеря на многодетното семейство и има шестима братя и сестри, повечето от които съще се занимават с изкуство. Израства в Бевърли Хилс, Калифорния. Бащата на Мия умира, когато тя е на 17 г.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Мия прави актьорския си дебют едва на двегодишна възраст с участието си в документален филм. В продължение на много години наботи като модел, а през 60-те години започва да се снима в поддържащи роли в киното. През 1964 г. става популярна с участието си в сапунената опера „Пейтън Плейс” (1964-1966), което прекратява по настояване на тогавашния си съпруг Франк Синатра.

Световна слава ѝ носи ролята на Розмари в психодрамите „Бебето на Розмари“ (Rosemary's Baby, 1968 г.), която жъне огромен успех сред публиката и критиците и до днес се счита за класика в хорър жанра. За тази роля получава награда „Златен глобус за изгряваща актриса”. Впоследствие участва заедно с Елизабет Тейлър и Робърт Мичъм в английския филм „Тайната церемония“ (Secret Ceremony, 1968 г.) и си партнира с Дъстин Хофман в мелодрамата „Джон и Мери“ (John and Mary, 1969 г.).

Фароу, 1969 г.

През 70-те Фароу играе в няколко класически пиеси в Лондон, включително „Мери Роуз” на Дж. М. Бари, „Три сестри” и „Иванов” на Чехов. Тя става първата американска актриса, присъединила се към Кралската шекспирова трупа. Има и участия на Бродуей. През този период участва в няколко филма, включително трилъра „Зло не виждам” (See No Evil, 1971 г.), „Доктор Попол” (Docteur Popaul, 1972 г.) на френския режисьор Клод Шаброл и „Великият Гетсби” (1974 г.), в който изпълнява ролята на Дейзи Бюканън. През 1978 г. играе в станалия култов филм на режисьора Робърт Олтман „Венчавка” (A Wedding).

10-годишната ѝ̀ творческа и лична връзка с режисьора Уди Алън води до поврат в актьорската ѝ кариера и плодотворно сътрудничество между двамата през 80-те и в началото на 90-те години. Мия Фароу участва в почти всички филми на Алън през този период, включително изпълнява главните роли в „Зелиг” (Zelig), „Дани Роуз от Бродуей” (Broadway Danny Rose), „Пурпурната роза от Кайро” (The Purple Rose of Cairo), „Хана и нейните сестри” (Hannah and Her Sisters), „Радио дни” (Radio Days) и „Алис” (Alice). Фароу озвучава и главната роля в анимационния филм „Последният еднорог” (The Last Unicorn, 1982 г.).

Фароу намалява филмовите си участия през 90-те години, посвещавайки се на отглеждането на по-малките си деца. През 2006 г. изпълнява ролята на г-жа Бейлок, бавачката на Сатаната, в римейка на „Поличбата”, за която получава широко признание от критиците, както и в първата част от трилогията на Люк БесонАртур и минимоите”. През 2014 г. Фароу се завръща с роля на Бродуей в пиесата „Любовни писма”.

Други дейности[редактиране | редактиране на кода]

През 2000 г. Мия Фароу става посланик на добра воля на УНИЦЕФ, като се застъпва за защитата на човешките права в Африка, особена за правата на децата. Активно набира средства и работи за привличане на общественото внимание върху положението на децата в районите, засегнати от военни конфликти, както и за необходимостта от борба с полиемиелита в Африка.

Фароу активно се ангажира с конфликта в Дарфур, Судан, и неколкократно пътува до там, включително с филмов екип, подготвящ документалния филм Darfur: On Our Watch. През 2007 г. инициира кампанията „Олимпийска мечта за Дарфур”, която цели да промени политиката на Китай в подкрепа на суданското правителство, възползвайки се от подготовката на Олимпийските игри в Пекин през 2008 г. и фокуса на световното обществено и медийно внимание към тях. Актрисата подпомага създаването на архивите на Дарфур, документиращи културните традиции на местните племена, като записва над 40 часа песни, танци, детски приказки и разкази за геноцида на хора от бежанските лагери в района.

През 2009 г. Фароу озвучава документален филм, As We Forgive, посветен на оцелелите от геноцида в Руанда. Застъпва се и за правата на коренното население на Еквадор по повод съдебен процес срещу петролния гигант Шеврон. За хуманитарната си работа Мия Фароу получава няколко награди, както и място в класацията на списание „Тайм” за една от най-влиятелните личности в света за 2008 г.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Мия Фароу се омъжва за Франк Синатра на частна церемония в Лас Вегас на 19 юли 1966 г. По това време актрисата е на 21 години, а Синатра - на 51. Синатра настоява Фароу да се откаже от актьорската си кариера, с което тя първоначално се съгласява и го придружава, докато той се снима в няколко филма. Впоследствие актрисата се ангажира с роля в „Бебето на Розмари”, което води до разрив в отношенията със съпруга ѝ, и през 1968 г. двамата се развеждат. Остават приятели до смъртта на Синатра през 1998 г.

На 10 септември 1970 г. Мия Фароу се омъжва за диригента и композитор Андре Превин, от когото ражда три деца (близнаците Матю и Саша, и Флетчър). Двойката осиновява още три деца - новородените Ларк Сонг Превин и Съмър „Дейзи” Сонг Превин от Виетнам и Сун-И Превин от Корея. Развеждат се пред 1979 г.

През същата година актрисата започва близо 10-годишната си връзка с филмовия режисьор Уди Алън, по време на която участва в 13 от неговите филми. Двамата никога не се женят, и дори не живеят заедно, а близо един до друг, в противоположните краища на Сентръл Парк в Манхатън. Въпреки това през 1991 г. Алън осиновява две от осиновените по-рано от Мия Фароу деца - Мойсей Фароу и Дилън Фароу. Двойката има едно дете - Ронан Фароу. Връзката на Мия Фароу и Уди Алън приключва през 1992 г. с шумен скандал, след като режисьорът започва сексуална връзка с осиновената дъщеря на Фароу Сун-И Превин.

Между 1992 и 1995 г. Фароу осиновява още пет деца.

Към февруари 2014 г. Мия Фароу има 12 живи деца (четири биологични и осем осиновени). Две от осиновените ѝ деца - Там и Ларк - са починали.

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Mia Farrow“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.