Ми-36
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
| Мил Ми-36 | |
| Описание | |
|---|---|
| Националност | |
| Тип | разузнавателен хеликоптер |
| Тактико-технически данни | |
| Екипаж | 2 |
| Тегло (празен) | 3400 kg |
| Двигател | 2x газотурбинен ТВ-О-100 |
| Мощност | 2x 650 к.с. (480 kW) |
| Диаметър на нос. винт | 14,5 m |
| Диаметър на опаш. винт | 2,7 m |
История
[редактиране | редактиране на кода]През 1981 г. по поръчка на Съветската армия конструкторското бюро „Мил“ започва разработването на лек разузнавателен хеликоптер с полетна маса до 3000 кг. Проектът е изготвен през 1982 г. Новият модел получава обозначението Ми-36.
При прегледа на проектната документация в края на 1982 г. разчетната маса на хеликоптера е оценена на 3400 кг, а военните експерти са поставили условие масата да не превишава 2500 кг. Именно това решава съдбата на Ми-36. Армейските експерти предпочитат представения от конструкторското бюро „Камов“ проект с обозначение В-60. Мащината на КБ „Камов“ е с разчетна маса 2300 кг. По нататъшната работа по проекта е спряна в края на 1982 г.
Тактико-технически характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Проектът предвижда Ми-36 да бъде изпълнен по класическата едновинтова носеща схема с два газотурбинни двигателя и рулеви винт. Шасито е триопорно, неприбиращо се по време на полет.
Екипажът е разположен в кабина от типа „тандем“. Зад нея е десантната кабина, побираща четирима десантчици.
Носещият винт е трилопатен с диаметър 14,5 м. Рулевият винт също е трилопатен и е с диаметър 2,7 м. Лопатите и на двата са изпълнени изцяло от композитни материали.
Предвидено е силовата установка да се състои от два газотурбинни двигателя ТВ-О-100 с мощност 650 к.с. всеки.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||