Младо Нагоричане

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Младо Нагоричане
Младо Нагоричане
— село —
Панорама
Панорама
North Macedonia relief location map.jpg
42.2° с. ш. 21.8° и. д.
Младо Нагоричане
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Старо Нагоричане
Географска област Средорек
Надм. височина 400 m
Население 1292 души (2002)
Пощенски код 1312
Младо Нагоричане в Общомедия

Младо Нагоричане или понякога Младо Нагоричани или Младо Нагоричино (на македонска литературна норма: Младо Нагоричане) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.

География[редактиране | редактиране на кода]

Местоположението на селото е североизточно от Куманово на надморска височина от 400 до 450 метра. Състои се от много разпръснати дялове, отдалечени едни от други на 500 до 2000 метра. През платото минава пътят от Куманово до Крива паланка. Селото вляво от пътя е Старо Нагоричане, а махалите вдясно са Младо Нагоричане.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Пред 18-ти хранителен пункт на БЧК в с. Младо Нагоричане, 1916 г. Източник: ДА „Архиви“
Паметник на Кумановската битка на връх Зебърняк

Църквата „Свети Георги Победоносец“ е от поствизантийския период (XV – XVII век),[2] а „Света Петка“ е от XVII век.[3]

В края на XIX век Младо Нагоричане е голямо българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Младо Нагоричино е населявано от 1410 жители българи християни.[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Младо Нагоричино има 720 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]

През 1906-1907 година селото многократно е заплашвано и нападано от сръбски чети. На 31 октомври 1906 година са запалени и изгорени три къщи в Беломорската махала, на 26 ноември 1906 г. е изгорена къщата на кмета Пешо, а на 6 януари 1907 – една къща в Градиновската махала.[6]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[7]

След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия. В 1913 година то е едно от селищата, в които се въвеждат специални мерки за сигурност и наблюдение, поради възможността за преминаване и укриване на чети на ВМРО. Както отбелязват сръбските власти, на 14 октомври 1913 година, въпреки подканянията, нито един местен жител не участва в посрещането на сръбския владика Викентий, който пътува за Крива паланка.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 1292 жители.[9]

Националност Жители
македонци 1273
албанци 1
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 17
бошняци 0
други 1

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Младо Нагоричане
  • Flag of Bulgaria.svg Величко Спасов (1880 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Лазаров, деец на ВМОРО, войвода на четатата от Младо Нагоричане в 1907 година[10]
  • Flag of Serbia.svg Денко Кръстев (Кръстич) (1824/26 – 1882), сръбски революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Денко Николов Попов, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Зафир Сайтов, български революционер от ВМОРО, войвода на селската чета от Младо Нагоричани през 1907 година[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Коле Денков, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Милан Станков, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 9 велешка дружина, роден в Младо или Старо Нагоричане[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Нагорички, български духовник от Старо или Младо Нагоричане
  • Flag of Bulgaria.svg Райна Денкова Попова, съпруга на Борис Дрангов.
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Георгиев, български революционер, войвода на селската чета през 1907 година.[14]
  • Flag of North Macedonia.svg Тимотей Дебърско-Кичевски (р. 1951), митрополит на МПЦ
  • Flag of Bulgaria.svg поп Христо Нагорички, български възрожденец, деец на Кумановската българска община от Старо или Младо Нагоричане[15]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. с. Младо Нагоричане. // Галерија на икони од Кумановскиот крај во црквата Св. Никола, Куманово. Посетен на 14 април 2014 г.
  2. Church St. George the Victorious in Mlado Nagoricane (Црква Св. Ѓорѓи Победоносец во Младо Нагоричане). // Where is Macedonia. Посетен на 3 март 2014 г.
  3. Church Sv. Petka, Mlado Nagoricane (Црква Св. Петка во Младо Нагоричане). // Where is Macedonia. Посетен на 3 март 2014 г.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 217.
  5. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.126 – 127.
  6. Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ – началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 370, 374, 380, 397.
  7. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  8. Тодоровски, Глигор. Македониjа по Балканските воjни, Скопjе, 1981, с. 80-81.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 90.
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 147.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 204.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 639.
  14. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 32.
  15. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 506.
     Портал „Македония“         Портал „Македония