Младши сержант

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
младши сержант от БА
старшина II степен от ВМС на БА
младши сержант от ВВС на БА

Младши сержант е военно звание във въоръжените сили на някои страни, по ранг по-низш от сержант и по-висш от ефрейтор.

България[редактиране | редактиране на кода]

Младши сержант е първото и най-низше сержантско (старшинско) звание в българската армия което съответства в някои армии на други държави (Италия Франция Испания и други) на званието капрал.[1] Званието се присвоява на войници със звание ефрейтор след успешно завършване на няколкомесечни курсове в школа за младши сержанти.

Във флота еквивалентното звание е старшина II степен.

История[редактиране | редактиране на кода]

След Освобождението на България и създаването на Софийското военно училище се въвежда военното звание „младши унтерофицер“. През 1880 година с циркуляр №105 е преименувано на „капрал“, със заповед №29 от 1883 година е върнато званието „младши унтерофицер“, след което съгласно заповед №5 от 15 май 1907 година за всички родове войски се въвежда званието „младши подофицер“.[2]

В Царство България (в българската войска до 9 септември 1944 година и българската народна войска от 9 септември 1944 до 15 септември 1946 година) се е използвало еквивалентното звание кандидат подофицер и се е давало на войници с чин ефрейтор както за заслуги в мирно време, така и за проявена храброст и доблест по време на войните, които България е водила -Балканска война 1912 – 1913 г., Първа световна война 1915 – 1918 г. и Втора световна война 1941 – 1945 г.



Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, 26 февруари 2010 г., чл. 138
  2. Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“, стр. 179