Млечино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Млечино
Общи данни
Население 403 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 5,423 km²
Надм. височина 735 m
Пощ. код 6781
Тел. код 03653
МПС код К
ЕКАТТЕ 48756
Администрация
Държава България
Област Кърджали
Община
   - кмет
Ардино
Ресми Мурад
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Млечино
Гюлистан Садула
(ДПС)

Млѐчино е село в Южна България, община Ардино, област Кърджали.

География[редактиране | редактиране на кода]

Население по години [1]
1934 г.[2] 2114 души
1946 г. 2404 души
1956 г. 2231 души
1975 г. 2134 души
1985 г. 2168 души
1994 г.[3] 491 души
2003 г. 330 души
2014 г. 349 души
2018 г. 405 души

Село Млечино се намира в най-източната част на Западните Родопи, на 4 – 5 км западно от границата им [4] с Източните Родопи.

Село Млечино има четири квартала (наричани и махали) извън границите на централната му част – кварталите Бранево, Карабаш, Голица и Ослец [5] [6]. Селото и два от кварталите му са разположени по югоизточния склон на бѝло, ориентирано в направление приблизително югозапад – североизток. В близост върху съседни била се намират от запад село Искра и другите два квартала на Млечино, от изток село Богатино и от юг село Червена скала.

Надморската височина при входната пътна табела на село Млечино откъм Богатино е около 710 м, при джамията – около 750 м, а на запад от нея нараства до около 800 м. Надлъжният наклон на билото е към североизток, където то достига до водоем с площ 20 – 25 декара.

От центъра на Млечино се разклоняват три пътя – на юг за Кърджали, на запад за Ардино и на север за хижа „Млечино“ [7] и селата Горно Прахово, Долно Прахово и Башево.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото – тогава с име Сют кееси – е в България от 1912 г. [8] [9] Преименувано е на Млечино с министерска заповед № 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г. [8]

Към 31 декември 1934 г. село Млечино се е състояло от махалите Богатино (Чорбаджилар), Бранево (Ходжа-кьой), Голица (Каралар), Ефендилер, Искра (Мусалар), Карабаш махала, Кобила (Сефелер), Леваци (Соланлар), Малка ябълка (Кючук-алмалъ̀), Ослец (Ешелер), Хромица (Топалар) и Червена скала (Ал-кая). [10]

През 1986 г. от село Млечино се отделят селата Богатино, Искра, Левци и Червена скала[11]

На 24 декември 1984 година, в началото на кампанията за преименуване на турците по време на Възродителния процес, властите разпръскват със сила демонстрация на жители на Млечино, при което е убит един човек – първата жертва в кампанията.[12]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Млечино е център на кметство Млечино[13] [14]

Молитвеният дом в село Млечино е джамия [15].

В центъра на Млечино има Младежки дом с читалище „Любен Каравелов“ [16] в сградата. В селото е действало до 2009 г. основно училище „Христо Смирненски“, закрито поради недостиг на деца [17].

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Изповядваната в село Млечино религия е ислям.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Населението на селото е показано според данните в Националния регистър на населените места (с изключение на населението за 1934 г.) – справки по години в Националния регистър на населените места
  2. По данни от "Списък на населените места в Царството"; Царство България – Главна дирекция на статистиката; София, Държавна печатница, 1937 за с. Млечино (Сют кееси) – област Стара Загора, околия Ардино (Егри-дере), община Долно Прахово
  3. След отделянето през 1986 г. на селата Богатино, Искра, Левци и Червена скала
  4. Енциклопедия "България", том 5, стр. 798, Издателство на БАН, София, 1986 г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина Три камъка, разположена в билните части на граничния рид Гюмюрджински снежник, източния край на долината на река Върбица, западната периферия на Джебелското понижение към устието на река Боровица, седловината Китката, долината на река Каялийка, долината на река Дрещенец, Аврамовата седловина, седловината Юндола, долината на река Яденица.“
  5. МЛЕЧИНО Е ЕДНО ПРЕКРАСНО МЯСТО ЗА ТЕРАПИЯ НА ДУШАТА
  6. Доклад за извършена междинна оценка на Общинския план за развитие на община Ардино 2014 – 2020 г.
  7. Хижа „Млечино“
  8. а б Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 188.
  9. Като последица от Чаталджанското примирие от 1912 г.
  10. По данни от „Списък на населените места в Царството, Преброяване на 31 декември 1934“ – извлечение от текста под линия за Област Стара Загора, околия Ардино
  11. Справка за село Млечино, община Ардино, област Кърджали към 4 април 1986 г.
  12. Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914. с. 141.
  13. Справка за събитията за кметство Млечино, общ. Ардино
  14. Интегрирана информационна система на държавната администрация, АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР – Кметство Млечино – към май 2019 г.
  15. Национален регистър на храмовете в Република България
  16. Читалище „Любен Каравелов“
  17. Млечино жали за закритото училище