Многоножки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Многоножки
Myriapod collage.png
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Двустранно симетрични (Bilateria)
инфрацарство:Първичноустни (Protostomia)
надтип:Ecdysozoa
тип:Членестоноги (Arthropoda)
(без ранг):Трахейнодишащи (Tracheata)
подтип:Uniramia
подтип:Многоножки (Myriapoda)
Научно наименование
Latreille, 1802 г.
Многоножки в Общомедия
[ редактиране ]

Многоножките (Myriapoda) са подтип сухоземни членестоноги включващ стоножките и техни родствени групи.[1] Включва около 12 000 описани съвременни вида,[2] от които в България са установени около 240 вида и 23 подвида.[3]

Външен вид[редактиране | редактиране на кода]

Тялото е съставено от глава и сегментирано туловище.[4] Тялото обикновено е силно издължено и с дължина от 1÷2 mm (Pauropoda) до около 30 cm при най-големите стоножки и диплоподи.[5] Изкопаемите диплоподи от род Arthropleura са достигали дължина 2,5 метра, което ги прави най-едите сухоземни безгръбначни живели някога на Земята.[6]

Главата има чифт обикновено къси антенки. Очи липсват при всички Pauropoda и Symphyla. Стоножките и диплоподите обикновено имат чифт очни полета представляващи групички от няколко прости очи, но много почвени и пещерни видове нямат очи.[4] Само Scutigeromorpha (напр. Къщна стоножка) имат сложни очи съставени от множество оматиди.[5]

Туловището е съставено от множество еднородни сегменти. Примитивният сегмент носи по една двойка крака, но при Diplopoda сегментите (освен първите 3-4) са слети по два, образувайки сложен сегмент (т.нар. „диплосомит“) с две двойки крачета. При останалите 3 класа многоножки, сегментите са запазили примитивното състояние с по една двойка крачета. Броят на чифтовете крачета варира от 3 при младите пауроподи, до няколкостотин при Diplopoda (375 чифта при Illacme plenipes).[5] При повечето видове броят на сегментите (и съответно крачетата) нараства с растежа при линеенето (анаморфно развитие), но при стоножките от разредите Scolopendromorpha и Geophilomorpha броят сегменти се запазва един и същ през целия им живот (епиморфно развитие).

Анатомия[редактиране | редактиране на кода]

Многоножките имат трахейна дихателна система – въздухът навлиза в тялото през отвори на телесната обвивка (дихалца) и се разнася от мрежа от разклоняващи се трахеи.[7]

Отделителната им система се състои от малпигиеви тръбички.[7]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Многоножките са разпространени из целия свят, но най-голямо видово разнообразие има в тропиците.

Екология[редактиране | редактиране на кода]

Многоножките са активни предимно нощем. Повечето се хранят с детрит, но стоножките са хищни.

Систематика[редактиране | редактиране на кода]

Многоножките са разделени в 4 класа:

Клас Видове в света[2] Видове в България[3]
Diplopoda 7 753 117
Chilopoda 3 100 103
Pauropoda 835 18
Symphyla 197 2

Монофилията на класовете е убедително установена, но няма консенсус за статута на Myriapoda като цяло, най-вече по отношение на положението на Chilopoda спрямо останалите групи.[8] Групата Dignatha (Pauropoda + Diplopoda) обикновено се счита за монофилетична, както и Progoneata (Dignatha + Symphyla):[8]

Myriapoda

Chilopoda


Progoneata

Symphyla


Dignatha

Pauropoda



Diplopoda





Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българска енциклопедия. София, Труд, 1999. ISBN 9548104024. с. 682.
  2. а б Animal biodiversity: An outline of higher-level classification and survey of taxonomic richness. // Zootaxa 3148. 2011. с. 100.
  3. а б Bachvarova, Darina и др. New records of millipedes and centipedes from Bulgaria, with an annotated checklist of the Bulgarian myriapods. // Zootaxa 4263 (e). 2017. DOI:10.11646/zootaxa.4263.3.4.
  4. а б Ангелов, Павел. Атлас по зоология – безгръбначни животни. София, Просвета, 1994. ISBN 9540104971. с. 278.
  5. а б в Minelli, Alessandro. Myriapods. // Encyclopedia of Biodiversity. Т. 5. Elsevier, 2013. DOI:10.1016/B978-0-12-384719-5.00208-2. с. 421-432.
  6. McGhee, George. When the Invasion of Land Failed. The Legacy of the Devonian Extinctions. New York, Columbia University Press, 2013. ISBN 9780231160575. с. 238.
  7. а б Gillott, Cedric. Entomology. 3. Springer, 2005. ISBN 9781402031830. с. 9-13.
  8. а б Edgecombe, Gregory. Myriapod phylogeny and the relationships of Chilopoda. // Biodiversidad, Taxonomía y Biogeografia de Artrópodos de México: Hacia una Síntesis de su Conocimiento. Т. 3. 2002. с. 143-168.