Мобилен превод

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мобилен превод (на английски: Mobile translation) е вид услуга или софтуерно приложение за аудио превод. Концепцията включва всяко ръчно електронно устройство, което е специално проектирано за аудио превод. Включва също така всяка услуга за машинен превод или софтуерно приложение за преносими устройства като мобилни телефони, джобни компютри и персонални дигитални устройства. Мобилният превод предоставя на потребителите на преносими устройства предимството на моментален и непосредствен (симултанен) превод от един човешки език на друг, обикновено срещу такса за услугата, която въпреки това е значително по-малка от таксата за използване на жив човек като преводач.

Мобилният превод е част от новата гама от услуги, предлагани на потребителите на мобилни комуникации, като (GPS услуга за местоположението), електронен портфейл (мобилно банкиране), визитна картичка / баркод / ​​сканиране на текст и др.

За да работи, услугата разчита на програмиране в областта на компютърната лингвистика и на комуникационни средства (интернет връзка или SMS).

История[редактиране | редактиране на кода]

Система за превод, позволяваща на японците да обменят разговори с чуждестранни граждани чрез мобилни телефони, е разработена за първи път през 1999 г. от Института за напреднали изследвания в областта на телекомуникациите International-Interpreting Telecommunications Research Laboratories, базирана в Kansai Science City, Япония. Думите, изречени в мобилното устройство, се превеждат на целевия език и след това се изпращат като глас към мобилния телефон на другия потребител[1].

Софтуерът за машинен превод за преносими устройства, включващ възможности за превод за въвеждане на текст от потребителя, SMS и имейл, е пуснат в продажба през 2004 г. от Transclick и е с издаден патент на Transclick за SMS, имейл и превод на съобщения в реално време през 2006 г[2].

През ноември 2005 г. друга японска компания, NEC Corporation, обяви разработването на система за превод, която може да бъде заредена в мобилни телефони. Тази мобилна система за превод може да разпознава 50 000 японски думи и 30 000 английски думи и може да се използва за прости преводи при пътуване[3]. Но едва през януари 2009 г. NEC Corporation официално демонстрира своя продукт[4].

Технологичният напредък в рамките на миниатюризацията на изчислителните и комуникационните устройства направи възможно използването на мобилни телефони при изучаване на езици. Сред ранните проекти бяха испанските учебни програми, които включваха речникова практика, викторини и преводи на думи и фрази. Скоро след това проектите бяха разработени с помощта на мобилни телефони за преподаване на английски език в японски университет. До 2005 г. те пренасочиха вниманието си към предоставяне на лексика с SMS Подобна програма беше създадена за изучаване на италиански език в Австралия. Речникови фрази, тестове и кратки изречения бяха изпратени чрез SMS[5].

Технически функции[редактиране | редактиране на кода]

За да поддържа услугата за машинен превод, мобилното устройство трябва да може да комуникира с външни компютри (сървъри), които получават въведения от потребителя текст / реч, да го превеждат и изпращат обратно на потребителя. Това обикновено се прави чрез интернет връзка (WAP, GPRS, EDGE, UMTS, Wi-Fi), но някои по-ранни приложения са използвали SMS за комуникация със сървъра за превод.

Мобилният превод не трябва да се бърка с преносимите електронни (говорещи) речници и разговорници, които вече са широко разпространени и са достъпни за много преносими устройства и обикновено не изискват интернет връзка на мобилното устройство.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Мобилният превод може да включва редица полезни функции, спомагащи за превода на текст, които формират основата на услугата. Докато потребителят може да въвежда текст с помощта на клавиатурата на устройството, той може да използва и съществуващ текст под формата на имейл или SMS съобщения, получени на потребителското устройство (превод по имейл / SMS) Възможно е също да се изпрати преведено съобщение, с възможност по избор да съдържа базовия текст, както и превода.

Някои мобилни приложения за превод предлагат и допълнителни услуги, които допълнително улесняват процеса на превеждане на комуникацията, като например:

  • генериране на реч (синтез на реч), където (преведеният) текст може да се трансформира в човешка реч (от компютър, който предава гласа от родния език на целевия език);
  • разпознаване на реч, при което потребителят може да разговаря с устройството, което ще запише речта и ще я изпрати на сървъра за превод, за да я преобразува в текст, преди да я преведе;
  • превод на изображения, където потребителят може да направи снимка (с помощта на камерата на устройството) на някакъв печатен текст (пътен знак, меню на ресторант, страница на книга и т.н.), като послед приложението ще го изпрати на сървъра за преводи, който ще приложи оптична технология за разпознаване на символи (OCR), ще извлечете текста и ще го върнете на потребителя за редактиране (ако е необходимо) и след това ще го преведете на избрания език
  • гласов превод, при който потребителят може да избере необходимата езикова комбинация и след това да се свърже автоматично с преводач на живо.
  • превод на телефонно обаждане, където потребителят може да разговаря с други страни чрез мобилен преводач, който използва функциите за разпознаване на реч и генератор на реч, макар и с допълнителна оптимизация за този комуникационен метод (напр. различна чувствителност на микрофона)[6]

Поддържани езици[редактиране | редактиране на кода]

Напоследък се забелязва значително увеличение на броя на езиковите двойки, предлагани за автоматичен превод на мобилни устройства. Докато японските доставчици на услуги традиционно предлагат кръстосан превод за японски, китайски, английски и корейски, други могат да предлагат превод от и на над 20 езика, или над 200 езикови двойки, включително и повечето латински езици

Генерирането на реч обаче е ограничено до по-малка част от горепосочените, включително английски, испански, италиански, френски, китайски и др. Преводът на изображения зависи от наличните OCR езици.

Технологични ползи и ограничения[редактиране | редактиране на кода]

Предимства[редактиране | редактиране на кода]

Наличието на преносим автоматизиран превод в реално време има редица практически приложения и предимства

  • Мобилизиране на човешкия превод: хората преводачи могат да използват мобилни инструменти за превод, за да превеждат навсякъде и винаги, когато хората преводачи вече не трябва да работят със софтуер за превод на настолни компютри
  • Пътуване: мобилният превод в реално време може да помогне на хората, пътуващи до чужда държава, да бъдат разбрани или разберат другите
  • Бизнес среди: Провеждането на дискусии с (потенциални) чуждестранни клиенти с помощта на мобилен превод спестява време и финанси и е мигновено. Мобилният превод в реално време е много по-евтина алтернатива на многоезичните центрове за обаждания с помощта на хора преводачи. Работата в рамките на мултинационални екипи може също да бъде значително улеснена при използването на услугата
  • Глобализация на социалните мрежи: мобилният превод позволява чат и текстови съобщения с приятели на международно ниво. Нови приятели и сътрудници могат да бъдат създадени чрез преодоляване на езиковата бариера
  • Изучаване на чужд език: изучаването на чужд език може да стане по-лесно и по-евтино с помощта на мобилно устройство, оборудвано с машинен превод в реално време. Статистиката разкрива, че повечето студенти притежават мобилни телефони и откриват, че изучаването на чужд език чрез мобилен телефон се оказва по-евтино отколкото с използването на компютър. Освен това преносимостта на мобилните телефони улеснява обучаващите се по чужд език и им дава възможност да учат извън класната стая, на всяко място и по всяко време

Предизвикателства и недостатъци[редактиране | редактиране на кода]

Напредъкът на мобилните технологии и на услугите за машинен превод помогна да се намалят или дори премахнат някои недостатъци на мобилния превод, като намаления размер на екрана на мобилното устройство и управлението с един пръст. Много нови ръчни устройства са оборудвани с QWERTY клавиатура и / или сензорен екран, както и разпознаване на ръкопис, което значително увеличава скоростта на писане. След 2006 г. повечето нови мобилни телефони и устройства започват да се отличават с големи екрани с по-големи разделителни способности от 640 x 480, 854 x 480 или дори 1024 x 480 пиксела, което дава на потребителя достатъчно видимо пространство за четене / писане на големи текстове. През 2011 г., така наречената технология за хибриден превод[7], беше въведена от myLanguage чрез мобилното им приложение Vocre, което до голяма степен разчита на масови езикови данни.

Най-важното предизвикателство пред индустрията за мобилни преводи обаче е езиковото и комуникативно качество на преводите. Въпреки че някои доставчици твърдят, че са постигнали точност до 96%, разполагайки с патентована технология, способна да разбира идиоми и жаргонен език, машинният превод все още е с по-ниско качество от човешкия превод и трябва да се използва внимателно, ако преведените материали изискват коректност.

Един метод, който е използван за смекчаване на липсата на точност в мобилния превод, е онтологичното обучение, комбинирано с извличане на терминология за идентифициране на често използвани фрази, семантична интерпретация за определяне на правилния контекст и значение на дадена фраза и внедряване на структура от данни за съхраняване на нюансите, открити в предишните много смислени термини и фрази. Тази комбинация от основни структури за превод във връзка с алгоритми за машинно обучение е това, което прави този многофазен метод толкова точен и му дава възможност постепенно да става все по-точен е, че този метод е изключително труден за автоматизиране; внедряването на тази структура по лесен за използване за използване от потребителите начин остава основно предизвикателство пред разработчиците на приложения за превод.

Недостатък, който трябва да се спомене, е изискването за стабилна интернет връзка на мобилното устройство на потребителя, тъй като SMS методът за комуникация със сървъра за превод се оказа по-малко ефективен от изпращането на пакети данни – поради ограничението на дължината на съобщението (160 знака) и по-високата цена на SMS в сравнение с таксите за интернет трафик – интернет свързаността на мобилните устройства е задължителна, докато покритието в някои извънградски райони все още е нестабилно.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mobile translation в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​