Могильовска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Могильовска област
Магілёўская во́бласць
Знаме
      
Герб
BelarusMahilyowRegion.png
Страна Флаг на Беларус Беларус
Адм. център Могильов
Площ 29 068 km²
Население (2019) 1 1052 877 души
380 души/km²
Райони 21 + 2
Губернатор Леонид Заяц
Могильовска област в Общомедия

Могильовска област (на беларуски: Магілёўская во́бласць) е една от 6-те области на Беларус. Площ 29 068 km² (5-то място по големина в Беларус, 14% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 052 877 души[1] (5-то място по население в Беларус, 11,11% от нейното население). Административен център град Могильов. Разстояние от Минск до Могильов 240 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

От всичките 17 града на Могильовска област 9 са признати за такива преди установяването на съветска власт през 1917 г.

По време на съветската власт 4 селища са признати за градове: Кричев (1932 г.), Осиповичи (1935 г.), Костюковичи (1938 г.) и Славгород (1945 г.), а след признаването на независимостта на Беларус през 1991 г за градове са утвърдени още 4 селища: Кличев (2000 г.), Кировск (2001 г.), Белиничи и Круглое (през 2016 г.).

Могильовска област е образувана на 15 януари 1938 г. През 1944 г. Березински район е предаден на Минска област, а няколко района – към новосформираната Бобруйска област, която през 1954 е закрита и тези райони отново са върнати в състава на Могильовска област, като по този начин окончателно се оформят сегашните граници на областта.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Могильовска област е разположена източната част на Беларус. На изток граничи със Смоленска и Брянска област на Русия, на юг – с Гомелска област, на запад и северозапад – с Минска област и на север – с Витебска област. В тези си граници заема площ от 29 068 km² (5-то място по големина в Беларус, 14% от нейната площ). Дължина от запад на изток 300 km, ширина от север на юг 135 km.[2]

Релефът на областта е предимно равнинен с височина 150 – 200 m. Северните части са заети от Оршанско-Могильовската издигната равнина, изградена от льосовидни наслаги, а на югозапад се простира Централноберезинската равнина, изградена от ледникови наноси и ниски моренни хълмове. В североизточната част на областта навлизат крайните югозападни разклонения на Смоленското възвишение и тук се намира максималната височина на областта – 229 m (54°05′07″ с. ш. 31°17′17″ и. д. / 54.085278° с. ш. 31.288056° и. д.), на север от село Реместава в Мстиславски район.[2]

Климатът е умерено континентален с мека зима Средна януарска температура от -6,6°С на югозапад до -8,2°С на североизток, а средна юлска съответно 17,8°С и 18°С. Годишната сума на валежите се колебае от 550 до 650 mm, като 2/3 от тях падат през топлия сезон. Продължителността на вегетационният период (минимална денонощна температура 5°С) е от 183 денонощия на север до 193 денонощия на юг.[2]

Цялата територия на Могильовска област попада във водосборния басейн на река Днепър, която пресича областта от север на юг на протежение от 202 km и я разделя почти наполовина. Основните притоци на Днепър са Сож (с притоците си Остьор, Проня и Бесед) и Березина (с притоците си Свислоч и Друт. В крайната югозападна част протича участък от река Птич (ляв приток на Припят, десен приток на Днепър). Най-големите езера в областта са Вигода, Черно, Неропля и др.[2]

Почвите в Оршанско-Могильовската равнина са ливадно-подзолисти, а в Централноберезинската равнина – пак ливадно-подзолисти, но с повече пясъчни примеси и частично торфено-блатни. Горите покриват 31% от територията на областта, като най-големите горски масиви са разположени на юг и югозапад, в Кличевски, Осиповички, Глуски и Белинички райони. Преобладават иглолистните гори (66%, бор, смърч), а широколистните гори заемат 28,6%, съставени основно от бреза, осика и елша. Растат също дъб, ясен и клен, а на юг – габър. Блатата са предимно от низинен тип и заемат около 7% от територията на областта. Животинският свят е представен от лисица, белка, норка, пор, заек, язовец, които са със стопанско значение, в горите обитават лос, сърна, дива свиня, вълк, рис и др., а край водоемите – видра, норка, енотовидно куче и др. Има около 200 вида птици (тетерев, глухар, дива патица и др., а реките и водоемите са богати на различни видове риби.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2019 г. населението на Могильовска област област е наброявало 1 052 877 души (11,11% от населението на Беларус). Гъстота 36,22 души/km². Градско население 80,9%. Етнически състав: беларуси 88,7%, руснаци 7,85%, украинци 1,19%, поляци 0,16%, евреи 0,13% и др.[1]

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Могельовска област се дели на 2 областни градски окръга, 21 административни района, 17 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение и 15 града с районно подчинение, 6 селища от градски тип и 2 градски района в град Могильов.[1]

Административно-териториално деление на Могильовска област (цифрите на картата отговарят на номерацията в таблицата)
Административно-териториално деление на Могильовска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Могильов
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1.Бобруйск 96 216 793 гр. Бобруйск 216 793 110
2.Могильов 119 383 313 гр. Могильов 383 313 -
Административен район
1.Белинички 1 420 18 044 сгр. Белиничи 9 769 44
2.Биховски 2 263 28 611 гр. Бихов 17 161 51
3.Бобруйски 1 593 16 254 гр. Бобруйск 110
4.Глуски 1 335 13 067 сгт Глуск 7 063 170
5.Горкиевски 1 284 45 856 гр. Горки 34 332 86
6.Дрибински 767 9 397 сгт Дрибин 2 888 68
7.Кировски 1 295 18 694 гр. Кировск 8 590 87
8.Климовички 1 543 24 153 гр. Климовичи 16 187 124
9.Кличевски 1 800 14 691 гр. Кличев 7 575 91
10.Костюковички 1 494 22 542 гр. Костюковичи 15 956 160
11.Краснополски 1 223 9 217 сгт Краснополе 5 757 109
12.Кричевски 778 31 298 гр. Кричев 25 704 104
13.Круглянски 882 13 573 гр. Круглое 7 530 65
14.Могильовски 1 895 39 667 гр. Могильов -
15.Мстиславски 1 333 20 400 гр. Мстиславъл 10 281 95
16.Осиповички 1 947 46 723 гр. Осиповичи 30 951 136 Елизово, Татарка
17.Славгородски 1 358 12 651 гр. Славгород 7 828 70
18.Хотимски 859 10 218 сгт Хотимск 6 185 207
19.Чауски 1 471 17 907 гр. Чауси 10 481 41
20.Чериковски 1 020 12 960 гр. Чериков 8 071 77
21.Шкловски 1 333 26 848 гр. Шклов 16 240 40

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]