Модел Ламбда-CDM
| Серия статии на тема Космология |
Изучавани обекти и процеси
Наблюдавани процеси
Теоретични търсения
|
Моделът Ламбда-CDM или ΛCDM (съкращение от английски: lambda cold dark matter – ламбда студена тъмна материя) е параметризация на космологичния модел на Големия взрив, в който Вселената съдържа три основни компонента: първо, космологична константа, обозначена с гръцката буква ламбда (на гръцки: Λ), която се асоциира с тъмната енергия; второ, постулираната студена тъмна материя (съкратено CDM от английски: cold dark matter); и трето, обикновена материя. Често се нарича стандартен модел на космологията на Големия взрив, тъй като е най-простият модел, който дава сравнително добра представа за следните свойства на космоса:
- съществуването и структурата на реликтово излъчване;
- мащабната структура в разпределението на галактиките (мегагалактики);
- наблюдаваното изобилие от водород (включително деутерий), хелий и литий;
- ускоряващото се разширяване на Вселената, наблюдавано в светлината от далечни галактики и свръхнови.
Моделът приема, че общата теория на относителността е правилната теория на гравитацията в космологични мащаби. Той се появява в края на 90-те години на миналия век като съгласувана космология, след период на изследвания, в който различни наблюдавани свойства на Вселената изглеждат взаимно несъвместими и няма консенсус относно структурата на енергийна плътност на Вселената.
Моделът ΛCDM може да бъде разширен чрез добавяне на космологична инфлация, квинтесенция и други елементи, които са текущи области на спекулации и изследвания в космологията.
Някои алтернативни модели оспорват допусканията на модела ΛCDM. Примери за такива модели са модифицираната нютонова динамика, ентропийната гравитация, модифицираната гравитация, теории за широкомащабни вариации в плътността на материята на Вселената, биметрична гравитация, мащабна инвариантност на празното пространство и разлагаща се тъмна материя (DDM).[1][2][3][4][5]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Maeder, Andre. An Alternative to the ΛCDM Model: The Case of Scale Invariance // The Astrophysical Journal 834 (2). 2017. DOI:10.3847/1538-4357/834/2/194. с. 194.
- ↑ Brouer, Margot. First test of Verlinde's theory of emergent gravity using weak gravitational lensing measurements // Monthly Notices of the Royal Astronomical Society 466 (3). 2017. DOI:10.1093/mnras/stw3192. с. 2547–2559.
- ↑ P. Kroupa, B. Famaey, K.S. de Boer, J. Dabringhausen, M. Pawlowski, C.M. Boily, H. Jerjen, D. Forbes, G. Hensler, M. Metz, "Local-Group tests of dark-matter concordance cosmology. Towards a new paradigm for structure formation" A&A 523, 32 (2010).
- ↑ Petit, J. P. и др. Constraints on Janus Cosmological model from recent observations of supernovae type Ia // Astrophysics and Space Science 363 (7). 2018-07-01. DOI:10.1007/s10509-018-3365-3. с. 139.
- ↑ Pandey, Kanhaiya L. и др. Alleviating the H0 and S8 Anomalies With a Decaying Dark Matter Model // Journal of Cosmology and Astroparticle Physics. 2019-10-21. DOI:10.1088/1475-7516/2020/07/026.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lambda-CDM model в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |