Модел Ламбда-CDM

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Серия статии на тема
Космология
 Шаблон: преглед  беседа  редактиране 

Моделът Ламбда-CDM или ΛCDM (съкращение от английски: lambda cold dark matter – ламбда студена тъмна материя) е параметризация на космологичния модел на Големия взрив, в който Вселената съдържа три основни компонента: първо, космологична константа, обозначена с гръцката буква ламбда (на гръцки: Λ), която се асоциира с тъмната енергия; второ, постулираната студена тъмна материя (съкратено CDM от английски: cold dark matter); и трето, обикновена материя. Често се нарича стандартен модел на космологията на Големия взрив, тъй като е най-простият модел, който дава сравнително добра представа за следните свойства на космоса:

Моделът приема, че общата теория на относителността е правилната теория на гравитацията в космологични мащаби. Той се появява в края на 90-те години на миналия век като съгласувана космология, след период на изследвания, в който различни наблюдавани свойства на Вселената изглеждат взаимно несъвместими и няма консенсус относно структурата на енергийна плътност на Вселената.

Моделът ΛCDM може да бъде разширен чрез добавяне на космологична инфлация, квинтесенция и други елементи, които са текущи области на спекулации и изследвания в космологията.

Някои алтернативни модели оспорват допусканията на модела ΛCDM. Примери за такива модели са модифицираната нютонова динамика, ентропийната гравитация, модифицираната гравитация, теории за широкомащабни вариации в плътността на материята на Вселената, биметрична гравитация, мащабна инвариантност на празното пространство и разлагаща се тъмна материя (DDM).[1][2][3][4][5]

Ламбда-CDM, ускорено разширяване на Вселената. Времевата линия в тази схематична диаграма се простира от ерата на Големия взрив/инфлацията преди 13,7 Byr до сегашното космологично време.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Maeder, Andre. An Alternative to the ΛCDM Model: The Case of Scale Invariance. // The Astrophysical Journal 834 (2). 2017. DOI:10.3847/1538-4357/834/2/194. с. 194.
  2. Brouer, Margot. First test of Verlinde's theory of emergent gravity using weak gravitational lensing measurements. // Monthly Notices of the Royal Astronomical Society 466 (3). 2017. DOI:10.1093/mnras/stw3192. с. 2547–2559.
  3. P. Kroupa, B. Famaey, K.S. de Boer, J. Dabringhausen, M. Pawlowski, C.M. Boily, H. Jerjen, D. Forbes, G. Hensler, M. Metz, "Local-Group tests of dark-matter concordance cosmology. Towards a new paradigm for structure formation" A&A 523, 32 (2010).
  4. Petit, J. P. и др. Constraints on Janus Cosmological model from recent observations of supernovae type Ia. // Astrophysics and Space Science 363 (7). 2018-07-01. DOI:10.1007/s10509-018-3365-3. с. 139.
  5. Pandey, Kanhaiya L. и др. Alleviating the H0 and S8 Anomalies With a Decaying Dark Matter Model. // Journal of Cosmology and Astroparticle Physics. 2019-10-21. DOI:10.1088/1475-7516/2020/07/026.


CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Lambda-CDM model“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​