Модел на Изинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Моделът на Изинг, по името на немския физик Ернст Изинг, представлява точно решаем математичен модел за описание поведението на феромагнетик в статистическата механика. В частност модела описва поведението на магнитните диполни моменти на атомни спинове в решетка, които могат да имат две състояния () или () като спиновете обикновено се подреждат в двумерна квадратна решетка. Моделът е един от най-простите в статистическата механика за описание на фазов преход. В началото са разгледани случаите за едно и две измерения, а в наши дни и за три и четири измерения на модела.

Едномерният случай е решен от Ернст Изинг (1925 г.) като задача от научния му труд, защитен под ръководството на Вилхелм Ленц. Двумерният модел на Изинг за квадратна решетка е сравнително по-сложен проблем от едномерния случай, който е решен от Ларс Онсагер през 1944 г. Обикновено се решава по т. нар. метод на метод на матрицат на трансфер от приложната математика. Въпреки че има и други алтернативи методи, един от най-използваните е свързан с квантовата теория на полето. В измерения повече от четири, фазов преход се описва с теория за осредненото поле.

Едномерен случай[редактиране | редактиране на кода]

Двумерен случай[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]