Модем

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Модем (съкращение от модулатор – демодулатор) е устройство с приложение в телекомуникациите и изпълняващо функциите модулация и демодулация. Модулаторът осъществява модулация, т.е. изменя характеристиките на носещия сигнал в съответствие с измененията на входния информационен сигнал, а демодулаторът извършва обратния процес. Частен случай на модем е популярното периферно устройство за компютър, което позволява той да се свърже с други компютри, оборудвани с модем, чрез телефонната мрежа (телефонен модем) или кабелната мрежа (кабелен модем).

История на модемите[редактиране | редактиране на кода]

Тези устройства се появяват някъде през 60-те, като част от тогавашните компютърни терминали, които са се свързвали с големите компютри по телефона (комутируем достъп). Първите модеми били със скорост на обменяната информация от 300 bps. Те използват метод, наречен „честотно изместване“, за да предават данни през телефонната линия – този метод замества цифрите от двоичната система с звуци с определени тонове и честоти. Примерно – 1 070 Hz звук за 0-лата и 1 270 Hz-в за 1-цата. Модемът, в голямата корпорация, пък предава с други честоти, за да не се смесват сигналите – 2 025 Hz за 0-ла и 2 225 Hz за 1-ца. Заради различните честоти двата модема могат да работят едновременно и се наричат модеми с пълен дуплекс. Модемите, които трябва да се изчакват един друг, пък се наричат полудуплексни модеми.

Класификация на модемите[редактиране | редактиране на кода]

Според изпълнението:

  • външни – включват се към COM, USB или към Ethernet(LAN)-порта и най-често имат собствено захранване.
  • вътрешни – монтират се вътре в компютъра в специален слот ISA, PCI, PCMCIA

Според вида на синхронизацията:

  • Синхронни – работят в режим на синхронно поблоково предаване и генерират сигнали за синхронизация.
  • Асинхронни – нискоскоростни.
  • Смесени – работещи както в синхронен, така и в асинхронен режим. Те сами генерират сигнали за синхронизация, като обикновено работят с фиксирана скорост на предаване.

Според типа на модулацията:

  • модеми с дискретна амплитудна модулация – променя се големината на сигнала в зависимост дали е 1 или 0 .
  • модеми с дискретна честотна модулация – промяна на честота на сигнала за индициране на 0 или 1.
  • модеми с дискретна фазова модулация – промяна на фазата за индициране на 0 или 1.
  • модеми с комбинирани и сложни типове модулации

Според поддържаните режими на обмен:

  • дуплекс
  • полудуплекс
  • симплекс

Модемите днес[редактиране | редактиране на кода]

За да създадат по-бързи модеми, на разработчиците се наложило да използват по-съвършени техники за предаването на данни. Първо те преминали на фазова манипулация, а след това я подобрили до квадратична амплитудна модулация – модулиране на честотата (като при радиото) – тези техники позволяват да се вмъкне огромно количество информация, като се използва носеща честота от 3 000 Hz. Тя се използва и в днешните 56К модеми. Следващата стъпка в модемната еволюция е ADSL. Тази технология използва факта, че от всеки дом до телефонната централа има прекаран меден кабел. Този кабел сам по себе си може да носи много повече информация, отколкото да се използва само за гласова връзка – така се достига до скорости до 1 Mb/s на ъплоад и 8 Mb/s на даунлоуд. Има само един недостатък – може да се предлага главно от телефонни оператори, понеже модемът-приемник трябва да се намира не къде да е, а точно в телефонната централа, най-близо до дадения дом, защото сигналът ползва кабела като кабел, а не като връзка с телефонната централа (т.е. колкото по-далеч е от централата, толкова повече нарастват шумовете и пада скоростта).

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Модем“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.