Модерна монетарна теория

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Основи[редактиране | edit source]

Модерната монетарна теория, ММТ, описва функционирането на съвременните парични системи, където правителството, отговорно за фискалната политика (облагането с данъци и правителствените разходи), е монополен издател на националната валута. Тези монетарни системи са обичайни в последните десетилетия.

Правителствените разходи в модерните парични системи не са зависими от доходите на правителството. То харчи чрез създаването на националната валута и просто кредитира банковите сметки на получателите. Ето защо то никога не може да „свърши парите“. Това е противоположно на традиционните парични системи като Паричен съвет и Златен стандарт, където националната валута е прикачена за чужда валута (или ценен метал) при фиксиран курс и той трябва да се защитава на всяка цена, или случая с Еврозоната, където страните-членки не са издатели, а потребители на използваната валута, еврото. В модерната монетарна система е фундаментално погрешно да се сравнява правителството с домакинство или бизнес.

Липсата на финансово ограничение за правителството, монополен издател на националната валута, добавя допълнителна свобода при провеждането на фискалната политика. ММТ изтъква, че в рамките на модерната парична система, постигането на пълна заетост и стабилни цени е не само възможно, но и че двете взаимно се допълват.

Целите на ММТ са да предостави на правителствата икономическото разбиране и изборите на политика за постигането на пълна заетост едновременно със стабилни цени. ММТ излага стриктните принципи за нужната фискална политика - правителствените разходи и таксуването, дефицитите и излишъците. Разковничето се крие в нагаждането на правителствения фискален баланс (дефицити и излишъци) така, че да компенсира варирането в разходите на неправителствения сектор.

ММТ предлага програма за Гарантирана Работа (ПГР) като средство за автоматичното постигане на тези фискални настройки. Правителството ще предложи безусловно работа в публичния сектор при минимално за страната заплащане на всеки желаещ и годен да работи. То ще даде работа на безработния директно, назначавайки от „дъното“. Това е противоположно на традиционния метод на Кейнс за стимулиране на агрегатното търсене от горе надолу, който разчита, че търсенето ще се стимулира от „върха“ (чрез мултипликатора на разходите), с крайната надежда, че ще се създадат нови работни места. Вместо това, стимулирайки икономиката директно от „дъното“, ПГР може да избегне инфлационните ефекти, които се появяват от традиционния Кенсианов стимул на агрегатното търсене.

С програмата за гарантирана работа пълната заетост е винаги налице. Поддържа се буферен резервоар от работещи. Съотношението между работещите в частния и публичния сектор ще варира, тъй като програмата за гарантирана работа ще реагира на икономическото вариране на частния сектор. Работещите в правителствената програмата за гарантирана работа, поддържат и развиват уменията, трудовите навици и конкурентността си. По този начин това може да има по-добър ефект за стабилизиране на цените вместо днешния буферен резервоар от безработни.

ММТ е логична, когато човек я разбере, но първоначално може да бъде контраинтуитивна, тъй като преобръща наопаки утвърдената икономическа мисъл. Икономическата „ортодоксия“ е изостанала от развитието на модерните монетарни системи. Това е причината днешните икономики да работят много под потенциала си.

Независимо от нечия идеология, малко или голямо правителство, по-малко пазарно регулиране или повече социални осигуровки, разбирането на функционирането на монетарната система и наличния избор на икономическа политика дава голяма сила.

Критики[редактиране | edit source]

MMT събра много критика от широк спектър от школи на икономическата мисъл.

Пол Кругман е заявил, че MMT показва „дефицитите нямат значение“ толкова дълго, колкото имаме своя собствена валута е просто „не добре“, но „в момента [25 март 2011 г.], дефицитите нямат значение.“ Икономистите от MMT обикновено реагират на тази критика като казват, че позициите заемани от критиците, показват неразбиране на MMT. Въпреки че критиците често представляват MMT в подкрепа на идеята, че „дефицитите нямат значение“, авторите на MMT изрично заявяват, че това не е принцип на MMT.

Икономистът Робърт Мърфи от австрийската школа заявява, че „мирогледът на MMT не живее при обещанията си“ и още тя изглежда да е „умряла по грешка“. Даниел Кюн изразява съгласието си с Мърфи и заявява „лоша икономика е да се обърка счетоводната идентичност с поведенчески закони […] икономиката не е счетоводство.“

Икономистът Еладио Фебреро твърди, че съвременните пари обръщат стойността си от способността им да отменят (частният) банков дълг, особено като законно платежно средство, вместо да плащат държавни данъци. Обаче не е ясно как това е критика, тъй като банките ще разчитат изцяло на паричните услуги на държавата и избраната от нея валута, чрез системата на централната банкa.

Литература[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]


Тази статия е частично превод на статията [1] от страницата http://en.wikipedia.org . Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Признание-Споделяне на споделеното.