Мозамбик
| Мозамбик | |
| Химн: Pátria Amada | |
.svg) Местоположение на Мозамбик | |
| Административни данни | |
|---|---|
| Официално име | Република Мозамбик |
| Местно име | República de Moçambique |
| Официален език | португалски |
| Столица | Мапуто |
| Най-голям град | Мапуто |
| Управление | |
| Форма | унитарна полупрезидентска република |
| Президент | Филипе Нюси |
| Министър-председател | Адриано Малеяне |
| Организации | ООН, АС и др. |
| Законодателна власт | Събрание на републиката |
| История | |
| Независимост от Португалия | 25 юни 1975 г. |
| Членство в ООН | 16 септември 1975 г. |
| Гражданска война | 1977 – 1992 г. |
| Конституция | 21 ноември 2004 г. |
| География и население | |
| Площ | 801 590 km² (на 35-о място) |
| Води | 2,2% |
| Климат | субекваториален, тропичен |
| Религия | 62% християнство 19% ислям 14% нерелигиозност 4% местни вярвания 1% други религии |
| Демоним | мозамбикчанин |
| Население (2024) | 34 881 007 (на 45-о място) |
| Население (2020) | 30 066 648 |
| Гъстота на нас. | 37 души/km² |
| Градско нас. | 37,1% (на 153-то място) |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2022) | 48 млрд. USD[1] (на 46-о място) |
| БВП на човек (ППС) | 1457 USD (на 187-о място) |
| БВП (ном., 2022) | 17,8 млрд. USD (на 128-о място) |
| БВП на човек (ном.) | 542 USD (на 185-о място) |
| ИЧР (2021) | 0,446 (нисък) (на 185-о място) |
| Джини (2014) | 54,0 (нисък) |
| Прод. на живота | 60,2 години (на 174-то място) |
| Детска смъртност | 74,2/1000 (на 118-о място) |
| Грамотност | 38,7% (на 169-о място) |
| Валута | Мозамбикски метикал (MZN) |
| Допълнителна информация | |
| Часова зона | CAT (UTC+2) |
| Формат на датата | дд/мм/гггг |
| Автомобилно движение | ляво |
| Код по ISO | MZ |
| Интернет домейн | .mz |
| Телефонен код | +258 |
| ITU префикс | C8A-C9Z |
| Официален сайт | portaldogoverno.gov.mz |
| Мозамбик в Общомедия | |
Мозамбик, официално Република Мозамбик (на португалски: República de Moçambique), е страна в Югоизточна Африка, която граничи с Индийския океан на изток, с Танзания – на север, с Малави и Замбия – на северозапад, Зимбабве – на запад и с Есватини и РЮА – на юг. Мозамбик е член на ООН от 1975 г. Членува и в Общността на португалоезичните държави и в Общността на нациите (Британската общност).
Има площ 801 590 кв. км и е на 25-о място по големина на територията сред другите държави, надвишавайки с малко тази на Турция. Столица и най-голям град е Мапуто, пристанище на Индийския океан. Друг важен местен град е Бейра.
География
[редактиране | редактиране на кода]
Климатът в северната и централната част на страната е субекваториален, а в южната – тропичен. Сухият сезон продължава от април до септември, когато е и най-доброто време да се посети страната. Тогава температурите са по-ниски – максималните варират около 25 °C, а минималните са около 15 °C и валежите са значително по-малко отколкото през дъждовния период. Дъждовният период продължава от октомври до март, когато средните температури са около 31 °C и има значителни по количество валежи. Най-високата температура, измерена в Мозамбик, е 47,1 °C, а най-ниската – около 1 °C. През страната тече известната река Лимпопо и се влива на нейна територия в Индийския океан при малкото градче Зонгвене, на около 125 km североизточно от столицата Мапуто.
История
[редактиране | редактиране на кода]Ранна история
[редактиране | редактиране на кода]През I-V век територията на днешен Мозамбик е заселена от използващите желязо народи банту, които идват от запад и север по долината на Замбези и постепенно заемат и платата и крайбрежните области. Те установяват земеделски общности или общества, базирани на пасищното говедовъдство.
От края на I хилядолетие Мозамбик е включен в търговските мрежи в Индийския океан, които достигат до южното пристанище Чибуене.[2] Търговски селища, като Софала и Ангоче са интегрирани в областта Зангебар и стават важни центрове на търговията с Ислямския свят. Търгуват се роби, злато, слонова кост и други стоки. Археологични свидетелства от XI-XIV век в Маникени говорят за оживени връзки с разположения във вътрешността на континента град Велико Зимбабве. През XII територии от днешните Мозамбик и Зимбабве влизат в африканската държава Мономотапа.
Европейски колониален период
[редактиране | редактиране на кода]Едно от първите пътувания от ерата на Великите географски открития е това на Вашку да Гама през 1498 година, когато той открива морски път до Мозамбик, с което превръща Португалия във важен нов фактор в търговията в Индийския океан. Португалците ликвидират мюсюлманската търговска и военна хегемония по тези земи, превръщайки пристанищата на Мозамбик в своя база по морския път към Азия.
Днешните мозамбикански земи са португалска колония от 1505 г. В самото начало на XVI век португалците установяват контрол над остров Мозамбик и пристанището Софала, а през 30-те години на същия век малки групи търговци и търсачи на злато проникват във вътрешността на страната. С основаването на търговските и военни постове Сена и Тете по течението на Замбези те се опитват да установят контрол над търговията със злато.[3] Забележителен португалски пътешественик, изследвал Мозамбик в по-късни времена е Алешандре де Серпа Пинто.
През 1886 – 1893 границите на колонията са установени след съгласуване с Великобритания и Германия. През 1951 г. (при управлението на Антонио Салазар) Мозамбик е обявен за португалска отвъдморска провинция.
През 1964 г. започва въоръжено въстание под ръководството на Фронта за освобождение на Мозамбик (ФРЕЛИМО, основан през 1962 г.). На 25 юни 1975 г. – след Революцията на карамфилите в Португалия (април 1974) по споразумение с новото португалско правителство Мозамбик е провъзгласен за независима република с президент – Самора Машел.
Независим Мозамбик
[редактиране | редактиране на кода]През 1977 г. ФРЕЛИМО е преобразуван в партия. През 1979 г. има въоръжени стълкновения с антиправителствени сили. През 1986 г. президент става Жуаким Алберто Шисано, преизбран 1994, 1999. През 1990 г. с новата конституция се слага край на еднопартийния режим. През 1992 се сключва се мир между Ж. А. Шисано и бунтовниците. Следва операция на ООН в Мозамбик (ONUMOZ), с цел да проверява спазването на примирието и други. През 1994 са проведени първите в историята на страната свободни демократични избори (за президент и парламент). През 1996 г. страната влиза в състава на Общността на португалоезичните държави. През 2005 г. президент става Армандо Емилио Гебуза. Той прослужва два мандата, след което е заменен от Филипе Жасинто Нюси, който остава президент на Мозамбик до 2024 г., когато изборите печели Даниел Чапо.[4]
Победата на ФРЕЛИМО на президентските и парламентарните избори е потвърдена едва два и половина месеца по-късно – през декември 2024 г. – от Върховния съд на страната. Преди това има бурни протести, а опозицията и международните наблюдатели на изборите от Европейския съюз говорят за нередности в тях. Според решението на Конституционния съвет, Чапо е получил 65% от гласовете, след като избирателната комисия му е дала резултат от малко под 71% в края на октомври. Това довежда до демонстрации, а в някои случаи и до насилствени сблъсъци между протестиращи и полиция в няколко града на Мозамбик. В тези събития над 130 души биват убити, а хиляди са лишени от свобода. След обявяването на резултатите от изборите в цялата страна е обявено извънредно положение.[5] Според Конституционния съвет, лидерът на опозицията Венансио Мондлан е получил 24,2% от гласовете. След изборите той се обявява за победител и е призовава за протести срещу „фалшифицираните избори“. След като адвокатът на Мондлан и друг опозиционен политик са застреляни, той обвинява силите за сигурност за убийствата и напуска страната.[6] На 15 януари 2025 г. Даниел Чапо полага клетва като президент. Тя се провежда при закрити врати, докато протестите на поддръжниците на Венансио Мондлан продължават. Правителството обявява деня на полагането на клетвата за национален празник.[7]
Чапо е първият президент на Мозамбик от Централен Мозамбик, другите са от северната или южната част на страната: Самора Машел и Хоаким Чисано са от Газа (Южен Мозамбик), Армандо Гебуза от Нампула , а Филипе Нюси от Кабо Делгадо (също в Северен Мозамбик). Твърди се, че този регионален компонент е изиграл роля, макар и второстепенна, в номинацията на Чапо.[8] Той е първият президент без пряк опит във военното ръководство, като например главнокомандващ (като Машел, Чисано и Гебуза) или министър на отбраната (като Нюси),[4] а е бил губернатор на провинция Инямбане.[9]
Държавно управление
[редактиране | редактиране на кода]Мозамбик е република. В периода (1975 – 1990) официалното ѝ название е Народна република Мозамбик.
Начело на държавата и правителството стои президентът. Политическите партии в Мозамбик са: Партия ФРЕЛИМО и Национално съпротивление на Мозамбик.
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]Мозамбик е разделен на 10 провинции и столицата Мапуто, която има статут на провинция. Провинциите са разделени на 146 окръга (дищриту).[10]
| Карта | Провинции |
|---|---|
|
Население и култура
[редактиране | редактиране на кода]Населението на Мозамбик е близо 28 млн. души по данни от 2017 г. За сравнение, през 1997 населението е било 16 млн. души. Бързото нарастване на броя на населението се дължи на високия естествен прираст. Средната продължителност на живота в Мозамбик е 41 години. Средно на 1 жена в Мозамбик се падат 5 деца. Същевременно и заболеваемостта е висока, по-конкретно през 80-те години на XX век болните от СПИН в Мозамбик са били към 12% от населението (около 1,3 млн.).
| Година | Численост |
| 1980 | 12 130 000 |
| 1997 | 16 075 708 |
| 2007 | 20 252 223 |
| 2017 | 27 909 798 |
Над 99% от населението са африкански племена – маконде, яо, суахили, тсонга и др. Останалата част са европейци (включително бели африканци) и индийци. Религиите, които изповядва населението, са: католицизъм (23,8%), ислям (17,8 %), ционизъм (Zion Christian Church - африканска форма на християнство, различна от едноименното политическо движение) (17,5 %) и 23,1% са нерелигиозни. Макар че португалският е официалният език в Мозамбик, по-голямата част от населението говори на други, африкански езици.
Икономика и инфраструктура
[редактиране | редактиране на кода]По-голямата част от населението се занимава с отглеждане на царевица и маниока или работи на плантации за отглеждане на износни култури – кокосови палми, памук, захарна тръстика, кашу, сизал, тропични плодове. Основен отрасъл е и риболовът, а ловът на скариди е от особено значение за износа на страната.[12]
Добивната промишленост в Мозамбик има значителен потенциал,[12] предвид големите залежи в страната на мед, желязо, уран, въглища, природен газ, диаманти.
Официалната валута на Мозамбик е новият метикал (MZN, обозначаван в системата ISO 4217 и като MT, а по-късно и като MTn – към 2007 г. 1 щатски долар се равнява на 25 нови метикала), който замества стария с размер 1000 към 1. Старата валута (също наречена метикал ( MZM ) и ползвана от 1980 г. нататък) е изкупувана от Банката на Мозамбик до края на 2012 г.[13], след като претърпява почти небивала в историята хиперинфлация (сравнима с тази на румънската лея и зимбабвийския долар).[14][15] Самата тя заменя местното ескудо.[16]
Мозамбик въвежда нова серия банкноти и монети метикал на 16 юни 2024 г., които постепенно да замени тези в обращение от 2006 г. Датата съвпада с Деня на метикал, който отбелязва създаването на валутата през 1980 г. Новите банкноти и монети включват съвременни защитни елементи, които подобряват разпознаването на различните купюри от хора с увредено зрение. Новата серия запазва купюрите на банкнотите, но намалява броя на монетите от девет на седем.[17][18]
Щатският долар, рандът на ЮАР, а в последно време – и еврото са широко разпространени в страната и се използват в бизнес-сделките. Минималната легална заплата на човек е 3800 метикала за месец.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Леопард
- Река Олифантс
- Награда „Камоинш“
- Граса Машел
- Малария
- Курт фон Франсоа
- Шака Зулу
- Иберийска уния
- Анимизъм
- Наводнение в Мозамбик (2000)
- Фактория
- Муха цеце
- Мбира
- Армия на Мозамбик
- Кахора Баса
- Резолюция 218 на Съвета за сигурност на ООН
- Мариза
- Проституция в Мозамбик
- Мозамбикски проток
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.imf.org
- ↑ Sinclair 2012.
- ↑ Brown 2006.
- ↑ а б https://www.news24.com/news24/africa/news/qa-how-mozambique-got-a-nearly-born-free-future-president-in-daniel-chapo-20240508
- ↑ Claudia Bröll: Vereidigung unter Ausschluss der Öffentlichkeit. In Mosambik tritt der neue Präsident Daniel Chapo sein Amt an. In: Frankfurter Allgemeine Zeitung, 16. Januar 2025, S. 5.
- ↑ https://www.tagesschau.de/ausland/afrika/mosambik-wahl-regierungspartei-100.html
- ↑ Claudia Bröll: Vereidigung unter Ausschluss der Öffentlichkeit. In Mosambik tritt der neue Präsident Daniel Chapo sein Amt an. In: Frankfurter Allgemeine Zeitung, 16. Januar 2025, S. 5.
- ↑ https://www.tvm.co.mz/index.php/noticias/politica/item/12519-quem-e-daniel-chapo-um-breve-perfil-do-candidato-presidencial-da-frelimo
- ↑ https://www.dw.com/pt-002/inhambane-muitos-elogios-ao-candidato-presidencial-da-frelimo/a-69030158
- ↑ Божинов, Петков, Димитров (2007), стр. 420
- ↑ Божинов, Петков, Димитров (2007), стр. 421
- ↑ а б Клайв Джифърд. География на света. 2005. ISBN 954-625-359-6. с. 377.
- ↑ https://web.archive.org/web/20170430060948/https://www.portaldogoverno.gov.mz/por/Cidadao/Informacao/Economia-e-Investimentos/Metical-Nova-Familia
- ↑ Linzmayer, Owen (2012). «Mozambique». The Banknote Book. San Francisco, California: www.BanknoteNews.com
- ↑ http://pjsymes.com.au/articles/Mozambique_1.htm
- ↑ https://www.dw.com/pt-002/metical/t-36499688
- ↑ https://web.archive.org/web/20241102145514/https://www.bancomoc.mz/pt/media/noticias/governador-zandamela-anuncia-entrada-em-vigor-da-nova-serie-de-notas-e-moedas-do-metical/
- ↑ https://web.archive.org/web/20241005175944/https://entreaspas.co.mz/metical.html
- Цитирани източници
- Brown, Christopher Leslie et al. Arming slaves: from classical times to the modern age. Yale University Press, 2006. ISBN 978-0-300-10900-9. (на английски)
- Sinclair, Paul et al. Trade and Society on the Southeast African Coast in the Later First Millennium AD: the Case of Chibuene // Antiquity 86. 2012. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Новинарска агенция от Мозамбик
- Световна класация по свобода на словото Архив на оригинала от 2003-12-05 в Wayback Machine. – Намира се на 70-о място от общо 139 държави
| ||||||||||||||||||||||||||
| |||||
