Мозамбик
| Република Мозамбик República de Moçambique | |
| Химн: Pátria Amada | |
 Местоположение на Мозамбик | |
| География и население | |
|---|---|
| Площ | 801 590 km² (на 35-то място) |
| Води | 2.2% |
| Столица | Мапуто |
| Най-голям град | Мапуто |
| Официален език | португалски |
| Население (2016) | 28,829,476 (на 50-то място) |
| Гъстота на нас. | 37 души/km² (на 178-мо място) |
| Управление | |
| Форма | Полупрезидентска република |
| Президент | Филипе Нюси |
| Министър-председател | Карлос Росарио |
| История | |
| Независимост – призната | от Португалия 25 юни 1975 |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2017) | $37.386 млрд. |
| БВП на човек (ППС) | $1,265[1] |
| БВП (ном., 2017) | $12.345 млрд. |
| БВП на човек (ном.) | $417 |
| ИЧР (2015) |  0.418 (нисък)(на 181-во място) |
| Джини (2008) | 45.7 (среден) |
| Валута | Метикал (MZN) |
| Други данни | |
| Часова зона | UTC+2 |
| Автомобилно движение | ляво |
| Код по ISO | MZ |
| Интернет домейн | .mz |
| Телефонен код | +258 |
| ITU префикс | MOZ |
| Официален сайт | www.portaldogoverno.gov.mz |
| Мозамбик в Общомедия | |
Мозамбик, официално Република Мозамбик, е страна в югоизточна Африка, която граничи с Индийския океан на изток, с Танзания на север, с Малави и Замбия на северозапад, Зимбабве на запад и с Есватини и РЮА на юг. Страната е с площ 801 590 кв. км и е на 25-то място по големина на територията сред другите държави. Площта на Мозамбик е приблизително колкото тази на Турция.
Днешните мозамбикански земи са били открити от Вашку да Гама през 1498 и станали португалска колония през 1505. Мозамбик е член на общност на португалоезичните държави и на общността на нациите.
География
Климатът в северната и централната част на страната е субекваториален, а в южната-тропичен. Сухият сезон продължава от април до септември, когато е и най-доброто време да се посети страната. Тогава температурите са по-ниски-максималните варират около 25 °C, а минималните са около 15 °C и валежите са значително по-малко отколкото през дъждовния период. Дъждовният период продължава от октомври до март, когато средните температури са около 31 °C и има значителни по количество валежи. Най-високата температура, измерена в Мозамбик е 47,1 °C, а най-ниската-около 1 °C.
История
Ранна история
През I-V век територията на днешен Мозамбик е заселена от използващите желязо народи банту, които идват от запад и север по долината на Замбези и постепенно заемат също платата и крайбрежните области. Те установяват земеделски общности или общества, базирани на пасищното говедовъдство.
От края на I хилядолетие Мозамбик е включен в търговските мрежи в Индийския океан, които достигат до южното пристанище Чибуене.[2] Търговски селища, като Софала и Ангоче са интегрирани в областта Зангебар и стават важни центрове на търговията с Ислямския свят на роби, злато, слонова кост и други стоки. Археологични свидетелства от XI-XIV век в Маникени говорят за оживени връзки с разположения във вътрешността на континента град Велик Зимбабве. През XII територии от днешните Мозамбик и Зимбабве влизат в африканската държава Мономотапа.
Португалска колония
Пътуването на Вашку да Гама през 1498 година превръща Португалия във важен нов фактор в търговията в Индийския океан, като в Мозамбик португалците ликвидират мюсюлманската търговска и военна хегемония, превръщайки пристанищата в своя база по морския път към Азия. В самото начало на XVI век те установяват контрол над остров Мозамбик и пристанището Софала, а през 30-те години малки групи търговци и търсачи на злато проникват във вътрешността. С основаването на търговските и военни постове Сена и Тете по течението на Замбези се опитват да установят контрол над търговията със злато.[3]
XIX-XX век
През 1886 – 1893 – границите на колонията са установени след съгласуване с Великобритания и Германия. През 1951 – Мозамбик е обявен за португалска отвъдморска провинция.
Независим Мозамбик
През 1964 – започва въоръжено въстание под ръководството на Фронта за освобождение на Мозамбик (ФРЕЛИМО, основан през 1962). На 25 юни 1975 – след революцията в Португалия (април 1974) по споразумение с новото португалско правителство Мозамбик е провъзгласен за независима република с президент – С. Машел. През 1977 – ФРЕЛИМО е преобразуван в партия. През 1979 – въоръжени стълкновения с антиправителствени сили. През 1986 – президент Ж. А. Шисано, преизбран 1994, 1999. През 1990 – с новата конституция се слага край на еднопартийния режим. През 1992 – сключва се мир между Ж. А. Шисано и бунтовниците. През 1994 – първи в историята на страната свободни демократични избори (за президент и парламент). През 1995 – влиза в състава на Общността. През 2005 – президент става А. Е. Гебуза. Мозамбик е член на ООН (1975).
Население
Населението на Мозамбик надхвърля 21 млн. души. За сравнение, през 1997 населението е било 16 млн. души. Бързото нарастване на броя на населението се дължи на високия естествен прираст. Средната продължителност на живота в Мозамбик е 41 години. Средно на една жена в Мозамбик се падат пет деца. Значителен е броят на заболелите от СПИН-те са 1,3 млн. или 12 % от населението. Над 99% от населението са африкански племена-Маконде, Яо, Суахили, Тсонга и др. Останалата част са европейци и индийци. Религиите, които изповядва населението са:католицизъм (23,8%), ислям (17,8 %), ционизъм (африканска форма на християнствово) (17,5 %) и 23,1% са нерелигиозни. Макар, че португалският е официалният език в Мозамбик, по-голямата част от населението говори на други, африкански езици.
Държавно управление
Мозамбик е Република. Начело на държавата и правителството стои президента. Политическите партии в Мозамбик са: Партия Фрелимо и Национално съпротивление на Мозамбик.
Административно деление
Мозамбик е разделен на 10 провинции и столицата Мапуто, която има статут на провинция. Провинциите са разделени на 146 окръга (дищриту).[4]
Провинциите са:
Икономика
По-голямата част от населението се занимава с отглеждане на царевица и маниока или работи на плантации за отглеждане на износни култури – кокосови палми, памук, захарна тръстика, кашу, сизал, тропични плодове. Основен отрасъл е и риболовът, а ловът на скариди е от особено значение за износа на страната.[6]
Мозамбик разполага с големи залежи на мед, желязо, уран, въглища, природен газ, диаманти. Добивната промишленост, обаче, тепърва се развива.[6]
Официалната валута е новият метикал (към 2007 г. 1 американски долар се равнява на 25 метикала), който замести стария с размер 1000 към 1. Старата валута ще бъде изкупувана от банката на Мозамбик до края на 2012 г. Американския долар, ранда на ЮАР, а в последно време и еврото са широко разпространени в страната и се използват в бизнес сделките. Минималната легална заплата на човек е 60 долара за месец.
Инфраструктура
Култура
Други
Вижте също
Бележки
- ↑ www.imf.org
- ↑ Sinclair 2012.
- ↑ Brown 2006.
- ↑ Божинов, Петков, Димитров (2007), стр. 420
- ↑ Божинов, Петков, Димитров (2007), стр. 421
- ↑ а б Клайв Джифърд. География на света. 2005. ISBN 954-625-359-6. с. 377.
- Цитирани източници
- Brown, Christopher Leslie et al. Arming slaves: from classical times to the modern age. Yale University Press, 2006. ISBN 978-0-300-10900-9. (на английски)
- Sinclair, Paul и др. Trade and Society on the Southeast African Coast in the Later First Millennium AD: the Case of Chibuene // Antiquity 86. 2012. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код
enmarilee)
Външни препратки
- Новинарска агенция от Мозамбик
- Световна класация по свобода на словото – Намира се на 70-то място от общо 139 държави
.svg) |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |
| ||||||||||||||||||||||||||
| |||||