Мокрени (дем Суровичево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Мокрени (Община Чашка).

Мокрени
Βαρικό
— село —
Изглед към село Мокрени от Вич планина
Изглед към село Мокрени от Вич планина
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Суровичево
Географска област Саръгьол
Надм. височина 944 m
Население 698 души (2001)
Пощенски код 500 05
Телефонен код 24670 – 94
Мокрени в Общомедия

Мо̀крени или Мо̀крене (на гръцки: Βαρικό, Варик̀о, катаревуса: Βαρικόν, Варик̀он, до 1926 година Μόκρενη или Μόκραινα, Мокрени, Мокрена[1]) е село в Гърция, дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония с 698 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 65 километра южно от град Лерин (Флорина) и на 21 километра западно от Кайляри в най-западната част на котловината Саръгьол близо до Руднишкото езеро в подножието на планината Вич.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Мокрени с 69 домакинства.[2]

В началото на XIX век френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил отбелязва Мокрена (Mocrena) като едно от селата, обитавани от българи.[3]

Селото традиционно гравитира към Костур, а не към Лерин и в края на XIX век е част от Клисурската нахия на Костурска каза. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Мокрина (Mokrina), Костурска епархия, живеят 900,[4] а в Мекрани (Mékrani), Мъгленска епархия, живеят 540 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Мокрени (Mokreni) е показано като село с 90 домакинства с 260 жители българи.[6] В края на XIX век в Мокрени е открито българско училище. В него в учебната 1883 – 1884 година преподава Никола Тошев.[7]

Атанас Шопов посещава Мокрени и в 1893 година пише:

Рядко са селата, които се радват на такова хубаво местоположение като Мокрени. Това е същ амфитеатър... Мокрени от две-три години насам е заночнало да учи децата си на български; по-напред гръцкият език е властвал и в църквата и в училището. Припознало е ведомството на Екзархията от две години. Училищно здание си имат доста добричко и учителят им Делев е добър и скромен труженик в полето на просвещението и народното съзнание.[8]
Опожареното през Илинденското въстание Мокрени.

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Мокрени живеят 1180 българи християни.[9] Цялото село минава под върховенството на Българската екзархия още в 1877 година и не се отказва от нея чак до Балканската война, когато попада в Гърция. В началото на 1904 година турските власти не допускат учителя Иван Данаилов от Българска Блаца да отвори българско училище в селото[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1464 жители, всичките българи екзархисти. В селото функционира българско училище.[11]

Мокренци участват активно в Илинденско-Преображенското въстание и на 28 август 1903 селото е опожарено до основи от турските войски и стотици мокренци емигрират в България. Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Мокрени изгарят всички 200 къщи и са убити около 300 души.[12] Още на 23 юли са убити кметът Наки Калоянов и тримата му съветници Геле Динев, Дине Велков и Петре Андреев, а след това селянките Стана Лазарова, Маса Гящева, Катерина Поптипева и Тина Шапева. Четниците Аргир Динев, Ицо Попгеоргиев, Кота Ташев, Дине Ташев, Геле Гелев, Георги Тасев, Дине Тасев, Ване Козар, Гире Гящев, Таси Тодев, Георги Попстериов, Наки Петрев, Мити Стоянов, Стоян Мишев, Георги Коста, Мити Йотев, Вани Йотев, Туши Гогев, Ицо Мата, Дони Нашов, Геле Пачов, Ване Хаджиев, Тоди Михайлина, Симо Донев и Георги Попданаилов загиват в сраженията при Врабчинско езеро и край Клисура.[13] На 15 август са убити следните жители:

Разказ на Бай Кольо от Мокрени за изгарянето на селото

Никѫдѣ, можеби, не се дадоха толкова жертви, колкото даде нашето село... Слѣдъ отстѫпването на четитѣ отъ Върбица, нашиятъ войвода със своята чета остана да се върти около селото. Позициитѣ му бѣха такива, че отъ всѣкѫдѣ войската ги владѣеше. При сражението на Врабчинската планина той изгуби половината си четници, 17 души от които отъ нашето село. А въ сражението при св. Илия се убиха 7 души селяни. Въ деньтъ, когато изгорѣ селото ни, убиха други 35 души селяни, между които и една жена... На 14 август, когато войскитѣ наближаваха да стигнатъ Върбица, башибозукъ отъ Палеоръ откара селскитѣ ни овци, на брой 730 глави. На другия день башибозукъ отъ[14] цѣлата Кайлярска каза се готвѣше да нападне селото ни още въ тъмни зори. Само 10 души селяни имахме орѫжие. Ние заехме позиции въ черквата и около нея. Населението се прибра въ мънастиря св. Богородица подъ Клисура. Макаръ и малцина, нъ ние държахме сражение цѣли нѣколко часа и не допуснахме на башибозука да влѣзе въ селото, ала патронитѣ ни се свършиха и ние бѣхме принудени да се отеглим въ мънастира. Башибозукътъ влѣзна въ селото, ограби 10-ина кѫщи и изгори само двѣ. Сѫщиятъ день военниятъ командантъ Етхемъ паша повика въ Клисура двадесетъ мѫже от нашитѣ селяни и имъ съобщи, че султанътъ опрощава нашето село, като сѫщеврѣменно ги подкани да се върнатъ заедно съ избѣгалитѣ въ мънастира. Наистина, нѣкои се завърнаха въ селото. В сѫботата новъ башибозукъ нападна селото. Оплакахме се на команданта въ Клисура. Той ни изпрати едно заптие да ни пази. До като заптието се разправяше съ башибозука, войски слѣзнаха отъ Клисура съ горска артилерия и почнаха да бомбардиратъ селото. Селяните, които бѣха се завърнали въ селото и бѣха се изпокрили отъ башибозука, сега уплашени отъ топовнитѣ залпове, удариха на бѣгъ. Съ непрѣкъснати пушечни залпове войски и башибозукъ се втурнаха въ селото и подкачиха да ограбватъ и подпалватъ една по една кѫщитѣ. Изгориха ни 174 кѫщи, отдѣлно и толкова плевни. Откараха ни всичкия селски добитъкъ. Отпослѣ въ селото намѣрихме 38 души пронизани съ куршуми. Повечето отъ убититѣ бѣха старци на по 70-80 години. Сѫщия день отъ страхъ умрѣха въ мънастиря 4 жени, нъ самиятъ мънастиръ остана незасѣгнатъ прѣзъ всичкото врѣме на нашето тамъ прѣстоявание. Само нѣколко дни слѣдъ като селото ни изгорѣ, въ мънастиря дойдоха единъ полицейски и един мюлязиминъ съ войски, поканиха населението да излѣзе и да тръгне за Клисура. По пѫтя за Клисура войскитѣ съблѣкоха и мѫже и жени и закараха ни право въ правителствения домъ, дѣто стана прѣброявание на мѫжетѣ.[15]

Жителите на изгореното село намират убежище в Клисура. През ноември 1903 година те са посетени от българския владика Григорий Пелагонийски, който раздава помощи на пострадалото население.[17]

В 1905 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.[18]

Според Георги Константинов Бистрицки Мокрени преди Балканската война има 250 български къщи.[19]

По време на Балканската война 55 души от Мокрени се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[20]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Гръцки части нападат българското училище, където трошат училищни пособия и изгарят архивите. Кметът и свещеникът са принуждавани да се откажат от Българската екзархия[21]. Нова вълна от мокренци поемат пътя на емиграцията към свободна България. В 1926 селото е преименувано на Варикон.[22] В 1932 година в Мокрени има 195 българогласни семейства. В 1945 година в селото живеят 690 славофони, 200 от които с „негръцко национално съзнание“, 90 с гръцко и 400 с „неустановено национално съзнание“. Секретен доклад на жандармерийския началник в Лерин от април 1940 година посочва Варикон заедно с Екши Су, Загоричани и Буф като едно от селата с най-голяма концентрация на „българомислещи“ в региона.[23]

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Мокрени е образуван клуб на Централния българомакедонски комитет и е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана.[24]

Селото пострадва значително по време на Гръцката гражданска война, в която загиват около 150 жители на селото, а много емигрират.

До 2011 година селото е самостоятелна община в ном Лерин.

Селото традиционно е прочуто със своя висококачествен боб. Всяка година на Успение Богородично – 15 август в Мокрени се провежда Фестивал на боба.

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 764 жители
  • 1920 – 735 жители
  • 1928 – 924 жители
  • 1940 – 1247 жители
  • 1951 – 798 жители
  • 1961 – 863 жители
  • 1971 – 799 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Никола Милев
Димитър Стоянов Нанов
Родени в Мокрени
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Кузо Попдинов[25]
  • Flag of Greece.svg Анастас (Ташко) Попниколов (Αναστάσιος ή Τάσκος Παπανικολάου), гръцки андартски деец от втори клас[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Виктория Иванова Богданова (1926 – ?), членка на АФЖ, подпомага партизаните от ЕЛАС, след края на Гражданската война в 1949 година бяга в Югославия, от 1955 г. е в СССР, а в 1961 година със съпруга си Мануил Богданов се установява във Варна, България, оставя спомени за Гражданската война[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Тасев (? – 1903), български революционер
  • Flag of Greece.svg Георги Попевтимов (Εεώργιος Παπαευθυμίου), гръцки андартски деец от втори клас, учител[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Василев, български революционер от ВМОРО, четник на Бончо Василев[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Стоянов Нанов, български революционер, деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of Greece.svg Катина Андреева (1928 – 1949), гръцка и българска партизанка
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Василев Димбарчев (1923 - ?), деец на ЕПОН, ятак на ЕЛАС (1942 – 1944), войник на ДАГ в Гражданската война (1946 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в СССР, а в 1956 година се установява във Варна, България, оставя спомени[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Мануил Николов Богданов – Богданче (1921 - ?), партизанин от ЕЛАС в 1942 - 1944 г., войник от ДАГ в Гражданската война в 1947 - 1949 г., от 1949 - 1961 е емигрант в СССР, след което се установява във Варна, България, оставя спомени за Гражданската война[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Андреев (Алай бей) (1879 – 1911), български революционер и учител
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Г. Кондов, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Манолов Диманов (1931 – ?), деец на ЕПОН, войник на ДАГ в Гражданската война (1947 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в СССР, а в 1961 година се установява във Варна, България, оставя спомени[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Милев (1881 – 1925), виден български историк и публицист
  • Flag of Greece.svg Никола Пициков (Νικόλαος Πιτσίκας), гръцки андартски деец от втори клас[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Сиин (? - 1925), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of Greece.svg Христо (Ристо) Чаров (1927 – ?), български активист и гръцки комунист[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Симеон Сиин (1863 – 1929), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Рапов, български революционер от ВМРО, четник в периода 1918-1923 г., изселил се в Несебър[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Флора Кирякова Димбарчева (1926 – ?), член на ЕПОН от 1944 г., ятачка на ЕЛАС (1944 – 1945), войник на ДАГ в Гражданската война (1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в СССР, а в 1956 година с мъжа си се установява във Варна, България, оставя спомени[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Николов (ок. 1850 – ?), български революционер от ВМОРО
Македоно-одрински опълченци от Мокрени
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Ангелов, 4 рота на 8 костурска дружина[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Милан (Михаил) Ангелов, 3 рота на 8 костурска[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Андонов, 1 рота на 8 костурска[36]
Други

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μόκραινα -- Βαρικό
  2. Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 301. ISBN 2283604524.
  3. Pouqueville, F. Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly, London: Printed for Sir Richard Phillips and Co, 1820, p. 88.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.110 – 111.
  7. „Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски)“. Издателство „Фама“, София, 2006, стр.48.
  8. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 232 – 233.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  10. Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  11. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, p.180 – 181.
  12. Васил Чекаларов, Дневник 1901 – 1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр.296.
  13. Илюстрация Илинден, бр.136, стр.13
  14. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 27.
  15. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 28.
  16. Илюстрация Илинден, бр.135, стр.13
  17. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 26 - 27.
  18. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.211.
  19. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.7.
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 863 – 864.
  21. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.175
  22. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  23. A letter from the Prefect of the Gendarmerie Headquarters in the town of Lerin to the stations in the region with instructions for the Bulgarian population, April 8th, 1940, in: Macedonia - Documents and Materials, Sofia 1978
  24. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  25. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24
  26. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 166. (на гръцки)
  27. а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 54. Посетен на 28 август 2015.
  28. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33
  29. Илюстрация Илинден, година 6, книга 5-6, март-април 1934, стр. 7.
  30. а б в Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 137. Посетен на 31 август 2015.
  31. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  32. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  33. Бабев, Иван. Помним делата ви, НСА Прес, 2013 г., стр.75.
  34. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 28.
  35. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 30.
  36. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 38.
     Портал „Македония“         Портал „Македония