Мокрени (община Чашка)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Гърция вижте Мокрени (дем Суровичево).
Мокрени Мокрени |
|
---|---|
— село — | |
![]() |
|
Страна |
![]() |
Регион | Вардарски |
Община | Чашка |
Географска област | Азот |
Надм. височина | 506 m |
Население | 16 души (2002) |
Пощенски код | 1415 |
МПС код | VE |
Мокрени в Общомедия |
Мокрени (на македонска литературна норма: Мокрени) е село в Северна Македония, част от община Чашка.
География[редактиране | редактиране на кода]
Мокрени е село в централната част на областта Азот, разположено на 31 километра югозападно от град Велес. В селото има църква „Свети Никола“ от 1852 година и манастир „Свети Спас“.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Мокрени е българско село във Велешка кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Мокрени (Mokreno) е посочено като село с 48 домакинства и 257 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век селото има 450 жители, всички българи християни.[3].
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 64 къщи в селото през 1895 година признават Цариградската патриаршия.[4] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Мокране има 72 сръбски къщи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мокрено (Mokreno) има 512 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година Мокрени дава един доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Мокрени (Mokreni) като наскоро посърбено българско село.[8]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Мокрени
Пано Арсов, български революционер от ВМОРО, четник на Лазар Плавев[9]
Иван Найдов, български революционер от ВМОРО, четник на Лазар Плавев[10]
Петър Арсовски (р. 1945) – актьор от Северна Македония
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Храмови низ Богомилската парохија. // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 180 - 181.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 296.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 118 – 119.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.863.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
|