Мокрище
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Мокрище | |
---|---|
Общи данни | |
Население | 1802 души[1] (15 септември 2022 г.) 238 души/km² |
Землище | 7,562 km² |
Надм. височина | 211 m |
Пощ. код | 4408 |
Тел. код | 03529 |
МПС код | РА |
ЕКАТТЕ | 48876 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Пазарджик |
Община – кмет | Пазарджик Петър Куленски (ПП – ДБ; 2023) |
Кметство – кмет | Мокрище Лиляна Хаджиева (Новото време) |
Мокрище е село в Южна България. То се намира в община Пазарджик, област Пазарджик. По население е едно от най-големите в общината с население около 1800 души. През 2013 година жителите му наброявали около 2000 души, а през 1985 година над 2200 души.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Мокрище е разположено в Тракийската низина на 2,5 километра югозападно от град Пазарджик и на 114 километра югоизточно от столицата София. През него минава жп линията София–Пловдив. Има жп спирка за пътнически влакове. Покрай селото минава главният път E80 София–Пловдив. В землището на селото се намират помпени станции, които снабдяват Пазарджик с питейна вода.
Близко разположени селища: Пазарджик (2,5 км), Главиница (3 км), Звъничево (4 км), Алеко Константиново (5 км), Ляхово (6 км), Братаница (8 км), Паталеница (10 км) и др.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото е основано през 1669 година. Старото му име до 1934 г. е Ямурчево. Първоначално е имало само една ферма за овощни дървета. Впоследствие се застроява. Години по-късно основен поминък станали оризищата, с които се изпълнило селото и именно заради тях носи днешното си име. През 1872 г. Васил Левски при една от своите обиколки в Пазарджишко е основал революционен комитет в Мокрище. На събранието за подготовка на Априлското въстание в Оборище участват трима представители от село Мокрище. Преждевременното избухване на въстанието ги е заварило на път.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Основната религия в селото е православно християнство. Липсват данни за жители с друга религия. В съвременната история се построи и църква. Камбаната е подарък от митрополит Натанаил Неврокопски (майка му и баща му се преселват в село Мокрище през 1957 г. от село Копривлен, Гоцеделчевско).
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В землището на селото се намират много могили от времето на траките. През 2011 година край пътя за град Пазарджик в нива (местността Татар мезар) беше открита делва за съхранение на зърно питос и керамика. Находката е в Регионален исторически музей, Пазарджик. Съществува и мост от времето на римляните. През землището е минавал пътят от Сердика (София) за Филипопол (Пловдив) – има останки от пътя и мост.
В селото има НЧ „Република – 1950“.
Към днешна дата селото се гордее със самодейния си състав за фолклорно творчество „Деница“. Самодейците са активи участници в различни конкурси и радват съселяните си с грамоти, награди и медали от представянията си.
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
От скоро директно в покрайнините на селото се намира един соларен парк.
Основният поминък на хората от селото е земеделието. Особено силно развито е зеленчукопроизводството и отглеждането на цветя.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Починали в Мокрище
Кочо Димитров Балтаджиев (?-1964) – македоно-одрински опълченец от четата на Михаил Даев. Роден в село Кобалища, Егейска Македония;
|