Мокрище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мокрище
Общи данни
Население1802 души[1] (15 септември 2022 г.)
238 души/km²
Землище7,562 km²
Надм. височина211 m
Пощ. код4408
Тел. код03529
МПС кодРА
ЕКАТТЕ48876
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПазарджик
Община
   кмет
Пазарджик
Петър Куленски
(ПП – ДБ; 2023)
Кметство
   кмет
Мокрище
Лиляна Хаджиева
(Новото време)

Мокрище е село в Южна България. То се намира в община Пазарджик, област Пазарджик. По население е едно от най-големите в общината с население около 1800 души. През 2013 година жителите му наброявали около 2000 души, а през 1985 година над 2200 души.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Мокрище е разположено в Тракийската низина на 2,5 километра югозападно от град Пазарджик и на 114 километра югоизточно от столицата София. През него минава жп линията СофияПловдив. Има жп спирка за пътнически влакове. Покрай селото минава главният път E80 София–Пловдив. В землището на селото се намират помпени станции, които снабдяват Пазарджик с питейна вода.

Близко разположени селища: Пазарджик (2,5 км), Главиница (3 км), Звъничево (4 км), Алеко Константиново (5 км), Ляхово (6 км), Братаница (8 км), Паталеница (10 км) и др.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е основано през 1669 година. Старото му име до 1934 г. е Ямурчево. Първоначално е имало само една ферма за овощни дървета. Впоследствие се застроява. Години по-късно основен поминък станали оризищата, с които се изпълнило селото и именно заради тях носи днешното си име. През 1872 г. Васил Левски при една от своите обиколки в Пазарджишко е основал революционен комитет в Мокрище. На събранието за подготовка на Априлското въстание в Оборище участват трима представители от село Мокрище. Преждевременното избухване на въстанието ги е заварило на път.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Основната религия в селото е православно християнство. Липсват данни за жители с друга религия. В съвременната история се построи и църква. Камбаната е подарък от митрополит Натанаил Неврокопски (майка му и баща му се преселват в село Мокрище през 1957 г. от село Копривлен, Гоцеделчевско).

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В землището на селото се намират много могили от времето на траките. През 2011 година край пътя за град Пазарджик в нива (местността Татар мезар) беше открита делва за съхранение на зърно питос и керамика. Находката е в Регионален исторически музей, Пазарджик. Съществува и мост от времето на римляните. През землището е минавал пътят от Сердика (София) за Филипопол (Пловдив) – има останки от пътя и мост.

В селото има НЧ „Република – 1950“.

Към днешна дата селото се гордее със самодейния си състав за фолклорно творчество „Деница“. Самодейците са активи участници в различни конкурси и радват съселяните си с грамоти, награди и медали от представянията си.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Соларен парк

От скоро директно в покрайнините на селото се намира един соларен парк.

Основният поминък на хората от селото е земеделието. Особено силно развито е зеленчукопроизводството и отглеждането на цветя.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Мокрище