Българи в Молдова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Молдовски българи)
Направо към: навигация, търсене
Българи в Молдова
Vasile Tarlev.jpegOlimpiy Panov.jpg
Места и численост
Общ брой 79 520 - 300 000
Тараклийски район ~ 28 293
Приднестровие ~ 13 858
Кишинев ~ 8 868
Гагаузия ~ 8 013
Кахулски район ~ 5 816
Леовски район ~ 3 804
Кантемирски район ~ 3 736
Бесарабски район ~ 1 544
Чимишлийски район ~ 1 341
Каушански район ~ 1 108

Говорими езици по Майчин език (от 2004)[1]:
- български: 53 178 души (80.99 %), 69.23 % в градовете и 90.55 % в селата
- руски: 9 134 души (13.91 %), 25.08 % в градовете и 4.83 % селата
- румънски: 2 766 души (4.21 %), 4.91 % в градовете и 3.64 % в селата
Вероизповедания Предимно православни християни
Ponderea bulgarilor în Republica Moldova la nivel de comune.jpg

Българите в Молдова са между 79 520 и 300 000 души[2]. Според преброяването през 2004 година определени като етнически българи в Молдова са 79 520 души (2.02 %).

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

По статистика от 2004 година, от 79 520 българско население 13 858 души (2.5 %) живее в непризнатата република Приднестровие (по-голямата част в село Паркани, което е най-голямото българско селище извън границата на Република България), а 65 662 души (1.94 %) в останалата част на Молдова (включително 8 013 души (5.15 %) в автономния район Гагаузия). Българите са мнозинство в Тараклийски район, където са 28 293 души или 65.56 % от населението. Най-много българи живеят в градовете Тараклия - 10 732 и Кишинев - 8 868.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Населени места в които българите са мнозинство са (2004): Тараклия, Александровка (Alexandrovca), Викторовка (Victorovca), Валя Пержей (Valea Perjei), Вознесени (Vozneseni), Горна Албата (Albota de Sus), Долна Албата (Albota de Jos), Димитровка (Dimitrovca), Кайраклия, Колибабовка (Colibabovca), Константиновка (Constantinovca), Кортен, Лопацика (Lopățica), Максимени (Maximeni), Нови Кортен (Cortenul Nou), Нови Томаиул (Tomaiul Nou), Стояновка (Stoianovca), Сърътени (Sărăteni), Тараклия, Твърдица, Троица (Troița), Троян, Хомутеановка (Homuteanovca).

Гагаузия - Кирсово (Chirsova), Приднестровие - Паркани[3].

История[редактиране | редактиране на кода]

По време на Руско-турската война от 1768-1774 година, особено при оттеглянето на руските войски, няколко хиляди българи се изселват във Влашко, Молдова и Украйна.[4]

Численост[редактиране | редактиране на кода]

Население Дял
1817 около 1 500 0.3 % Безизменение
1856 29 000 2.9 % Повишение 1833.3 %
1897 103 225 5.3 % Повишение 256.0 %
1930 163 726 5.7 % Повишение 58.6 %
1941 177 700 7.5 % Повишение 8.5 %
1959 61 652 2.1 % Понижение 65.3 %
1970 73 776 2.1 % Повишение 19.7 %
1979 80 665 2.0 % Повишение 9.3 %
1989 88 419 2.0 % Повишение 9.6 %
2004 79 520 2.0 % Понижение 10.0 %

Език[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването през 2004 година българския език е майчин за 53 178 души, или около 1.1 процента от населението на страната. Българския език представлява майчин за около 80.99 процента от българите в Молдова, за 69.23 процента от тях в градовете и 90.55 процента от тях в селата[5].

Руският език е майчин за 9 134 души, или 13.91 процента от българите в Молдова. За 25.08 процента от българите в градовете и 4.83 процента от българите в селата.

Румънският език е майчин за 2 766 души, или 4.21 процента от българите в Молдова. За 4.91 процента от българите в градовете и 3.64 процента от българите в селата.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Българите в Молдова имат множество културни средища, от които най-значим е Тараклийският държавен университет, открит на 1 октомври 2004 година, който до голяма степен допринася за оформянето на Тараклия като културен и образователен център на българите в страната.

Дружества[редактиране | редактиране на кода]

Български дружества са:

  • Белци - Българска община в Република Молдова (от 1994), Българско културно дружество (от 1994)
  • Вулканещи - Обществено обединение на българите във Вулканещки район „Възраждане“
  • Кахул - Българска община (от 1994)
  • Кишинев - Асоциация „Съюз на българските организации“ (от 2008), Българско дружество „Възраждане“ (от 1989), Българско дружество „Родолюбец“ в Република Молдова (от 2008), Научно дружество на българистите в Молдова (от 1994)
  • Рибница - Българско културно дружество (от 1994)
  • Тараклия - Българска община в Република Молдова (от 1994)
  • Тираспол - Градска обществена организация Общество на българската култура „Свястно цвете“ (от 1990)

Културни формации[редактиране | редактиране на кода]

Български културни формации са:

Фолклорни състави[редактиране | редактиране на кода]

  • Тараклия - Български народен професионален ансамбъл за песни и танци „Родолюбие“ (от 1986)

Учебни заведения[редактиране | редактиране на кода]

Учебни заведения с преподаване на български език са:

  • Кишинев - Български теоретичен лицей „Васил Левски“ (от 1996)
  • Комрат - Катедра „Българска филология“ към Комратски държавен университет
  • Комрат - Теоретичен лицей "Г.А. Гайдаржи"
  • Комрат Теоретичен лицей "М. Третьков"
  • Тараклия - Тараклийски държавен университет „Григорий Цамблак“ (от 2004), Педагогически колеж-лицей „Св.св. Кирил и Методий“ (съществувал от 1992 до 2007), Средно общообразователно училище, Теоретичен лицей № 1 „Олимпий Панов“, Теоретичен лицей № 2, Теоретичен лицей „Иван Вазов“ (от 1991)
  • село Валя Пержей - Хуманитарен лицей „Христо Ботев“
  • село Горна Албата - Средно общообразователно училище
  • село Долна Албата - Средно общообразователно училище
  • село Кайраклия - Теоретичен лицей (от 1898)
  • село Кортен - Теоретичен лицей "Св. П. Хилендарски"(от 1969)
  • село Московей - Теоретичен лицей „В. Короленко“
  • село Твърдица - Филиал на Музикален колеж „Щефан Няге“ (от 1996), Средно общообразователно училище, Теоретичен лицей (от 1947)

Медии[редактиране | редактиране на кода]

Български медии са - списание Български хоризонти, телевизия „STV41“ - Тараклия (от 1998), телевизия „Твърдица“, телевизионно предаване „На Буджакска вълна“ в Телерадио Молдова (от 1986), Национална обществена аудиовидео институция Телерадио Молдова.

Поминък[редактиране | редактиране на кода]

Поминъкът на повече от половината от българите в Молдова е свързан със селското стопанство. В българските села основната дейност е ориентирана главно към отглеждане на тютюн и грозде. През последните години нараства българското присъствие в сферата на частната стопанска инициатива.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бесарабски българи

Руско турска война 1829

Въстание в Тракия 1829

Кримска война

Корпус на българските волунтири 1854-1856

Гагаузия

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]