Молибден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Молибден
Molybdenum crystaline fragment and 1cm3 cube.jpg
Сиво-бял метал
Спектрални линии на молибден
НиобийМолибденТехнеций
Cr

Mo

W
Периодична система
Общи данни
Име, символ, № Молибден, Mo, 42
Група, период, блок 65d
Химическа серия преходен метал
Електронна конфигурация [Kr] 4d5 5s1
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 13, 1
CAS номер 7439-98-7
Свойства на атома
Атомна маса 95,95 u
Атомен радиус (изч.) 145 (190) pm
Ковалентен радиус 154±5 pm
Степен на окисление 6, 5, 4, 3, 2, 1, −1, −2, −4
Оксид MoO3 (силно киселинен); MoO2 (неутрален)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
2,16
Йонизационна енергия I: 684,3 kJ/mol
II: 1560 kJ/mol
III: 2618 kJ/mol
IV: 4480 kJ/mol
(още)
Физични свойства
Агрегатно състояние твърдо вещество
Кристална структура кубична обемноцентрирана
Плътност 10280 kg/m3
Температура на топене 2896 K
(2622,85 °C)
Температура на кипене 4912 K
(4638,85 °C)
Моларен обем 9,334×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене 37,48 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 598 kJ/mol
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 2742 2994 3312 3707 4212 4879
Скорост на звука 5400 m/s при 25 °C
Специф. топл. капацитет 251 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост 2×107 S/m при 20 °C
Специф. ел. съпротивление 0,0534 Ω.mm2/m при 20 °C
Топлопроводимост 138 W/(m·K)
Магнетизъм парамагнитен[1]
Модул на еластичност 329 GPa
Модул на срязване 126 GPa
Модул на натиск 230 GPa
Коефициент на Поасон 0,31
Твърдост по Моос 5,5
Твърдост по Викерс 1400 – 2740 MPa
Твърдост по Бринел 1370 – 2500 MPa
История
Наименован от гръцкото Μόλυβδος – Олово
Откритие Карл Вилхелм Шееле (1778 г.)
Изолиране Петър Йелм (1781 г.)
Изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
92Mo 14,65 % стабилен
93Mo синт. 4000 г. ε 93Nb
94Mo 9,19 % стабилен
95Mo 15,87 % стабилен
96Mo 16,67 % стабилен
97Mo 9,58 % стабилен
98Mo 24,29 % стабилен
99Mo синт. 83,4 дни β- 99mTc
γ
100Mo 9,75 % 7,8×1018 г. β-β- 100Ru
Молибден в Общомедия


Молибденът (Molybdenum) е сребристо-бял, много твърд, но е по-мек и ковък от волфрама, открит през 1778 година. Той е с шеста по-големина температура на топене и само волфрамът и танталът от по-често срещаните метали имат по-големи температури на топене от него. Молибденът бавно се разяжда от киселини. Той е много ценен в сплави, тъй като допринася за твърдостта и здравината на калената стомана. Така също качва и температурата на топене на стоманата ако се използва като легираща добавка. През Втората Световна война немското оръдие, наречено „Дебелата Берта“, съдържа молибден, който го правил по-здраво и издръжливо по време на стрелба. Молибденът се окислява при повишени температури.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Отскоро той се използва като електрод в електрически загряти остъклени фурни. Основно приложение на молибдена е за легиране на стомани и за торове. Молибденът има незаменима роля (микроелемент), наред с магнезия в растителният свят, въпреки че е канцерогенен и отровен метал. Нитрогеназата е комплекс от ферменти (ензими), които се произвеждат от някои бактерии, усвояващи атмосферният азот (кръговрат на азота). Тези бактерии са незаменима част от хумуса и на практика са в симбиоза с растенията. Нитрогеназата е катализатор в основната реакция:

N2 + 6H + Q → 2NH3

Молибденът влиза в състава и на растителните ензими (ферменти) с аналогична роля – усвояване на азота. Според европейските директиви, пречиствателните станции за отпадъчни води, следва да изхвърлят вода с конценрация на тежки метали (всеки поотделно) не повече от от 0,05 mg/l. За в бъдеще все повече ще се внедряват технологии, които с помощта на йоноомбемници ще извличат ценните метали от отпадъчните води и те няма да бъдат изхвърляни в реките и моретата, където нарушават екологичното равновесие. Металът има приложения при атомната енергетика за ракети и самолетни части, както и в други области, където се изискват труднотопими киселинно- и корозионноустойчиви сплави, стомани с повишена твърдост и износоустойчивост. Важно приложение на молибдена е за сплавта молибденов телурит – незаменима за електроди в литиево-йонни батерии с повишен живот и енергоемкост, който е и полупроводник. Той е важен катализатор при рафинирането на петрол. Намерил е също приложение като влакно в елетронни и елетрически уреди. Има и много важна следа в храненето на растенията. Молибденовия дисулфид се ползва като смазка, особено при високи температури, при които маслата се разлагат. Употребата на молибденова смазка MoS2 (молибденов дисулфид) се ограничава до специфични приложения, защото продуктите на окисление на смазката са МоО2 (молибденов диоксид) и сяра, които са висококорозивни вещества при досег с вода или атмосферен въздух.

Добив[редактиране | редактиране на кода]

В световен мащаб нуждите от молибден непрекъснато растат и добивът му се увеличава, въпреки трудното му производство. Най-големи производители на молибден са САЩ и Китай, следвани от Чили. Съответно 61 000 т и 59 000 т годишно, а дялът на Чили е 45 000 т, Перу – 17 000 т и Канада с около 12 000 т. В постсъветското пространство износители са Армения – около 4 000 т и Русия 35 000 т. Неотдавна Китай, който има най-големи запаси в света от молибденови минерали обяви, че спира износа на молибден наред с двадесетина други метали, за което ЕС и Съединени американски щати в рамките на Световната търговска организация възразяват остро и настояват за санкции. Текущатата цена на едро на стоковата борса за чист молибден е около 30 $ за килограм – цена с около 60 % по-ниска спрямо тази от 2006 – 2007 г. Молибденът не се среща в свободно състояние. Съдържанието му в земната кора е 3×10-4 % по маса. Известни са около 20 минерала, съдържащи молибден, от които той се добива.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]