Молсдорфски дворец
Молсдорфският дворец е бароков дворец в Молсдорф, квартал на гр. Ерфурт – столицата на федерална провинция Тюрингия, Германия.
Счита за един от най-красивите барокови дворци в Тюрингия. Днес замъкът принадлежи на фондация „Тюрингски дворци и градини“. Някога в някои от стаите на приземния етаж е имало ресторант за хранене. В замъка се помещава колекция от картини на художника Ото Кньопфер.
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Дворец Молсдорф се намира в южната част на квартал Молсдорф в гр. Ерфурт. Оригиналният дворцов комплекс включва двореца в центъра на комплекса, двете четирикрилни стопански постройки на имението – по-късно през комунизма използвани като ТКЗС – на североизток, църква на северозапад и прилежащия на юг парк.
История[редактиране | редактиране на кода]
До 1733 година[редактиране | редактиране на кода]
На мястото на днешния дворец е имало замък от 16 век,[1] ограден с воден ров в селото Обердорф, вляво от църквата. В документ от 1114 г. са упоменати за първи път господарите на Молсдорф (конкретно: Емерих фон Молсдорф). По-късно господарите на Вицлебен и фон Тюна притежават замъка (Дитрих фон Вицлебен, 1432 г.; Хайнрих фон Вицлебен, 1450 г.; Ернст фон Вицлебен, 1530 г.). През 1616 г. селото и замъкът временно попадат под владението на фон Шварцбург-Зондерсхаузен, тогава все още граф Гюнтер фон Шварцбург-Арнщат.
Замъкът е преустроен като ренесансов дворец, който е проектиран през 18 век във вида на днешния бароков комплекс. В началото на 18-и имотът е придобито от тайния съветник Бахов, който го е преотстъпил на великобританския и курфюрстко-брауншвайгския легационен съветник и дрост [намесник на монарха] – Ото Кристоф Шулц (също Шулце ).[2]
Граф Готер[редактиране | редактиране на кода]
|
| |
Дворец Молсдорф край Ерфурт
|
Гледка от югозапад
|
|
| |
Южна фасада
|
Портата на парка
|
През 1733 г. имперския граф и пруски посланик при виенския двор[1] Густав Адолф фон Готер придобил двореца от вдовицата на Шулц.[3] През годините 1734 г. до 1740 г. той го е превърнал във впечатляващ дворец в бароков стил с помощта на строителя-майстор Готфрид Хайнрих Кроне. Художественият дизайн на двореца е възложен на художниците Йохан Купецки и Антоан Пен, както и на мазача на стукатури Джовани Батиста Педроци. В същото време, по френски образец е създадена просторна градина в същия стил, украсена с голям брой съвременни скулптури. Задната фасада на стария замък била превърната в представителна градинска фасада на новия бароков дворец. Върху запълнения някогашен воден ров било изградено западното и източно крило на двореца. Създаден е красив портал между подравнените кулата от северната страна на двореца. Под ръководството на Кроне, не само градинската фасада достига своето великолепие, но и представителните стаи в южното крило. Сложната система надхвърля финансовите възможности на поръчителя на строежа. За пищния си начин на живот и обновяването на Молсдорф, той е похарчил три милиона талера за кратко време. Въпреки подкрепата от пруския крал Фридрих Велики и две лотарийни печалби от няколко милиона, той не успява да задържи Молсдорф.[4] Още през 1748 г. той трябвал да продаде двореца и се заврърнал след това в пруския двор като Оберхофмаршал, където е провъзгласен за имперски граф от Фридрих II и изпратен във Виена.[1]
След Готер[редактиране | редактиране на кода]
През 1748 г. наследник на Готер като собственик на двореца е държавният министър на Вюртемберг фрайхер Хайнрих Райнхард Фрайхер Рьодер фон Швенде, който от своя страна го продава на херцог Фридрих III за около 80.000 талера.[5] Тези собственици също били финансово прекомерно натоварени. Бароковата градина е преобразувана в стил на открит ландшафтен парк около 1820 г. по инициатива на херцога на Саксония-Гота; 150-те скулптури, за които се твърди, че са му дали „княжеска репутация“, са изчезнали, запазени са само няколко. Останки от бароковата градина все още могат да бъдат видяни в западния край на парка. В източната част на двореца е разположена малка барокова градина, в която са поставени няколко повредени скулптури като лапидариум. Графиня фон Гнайзенау разпорежда двореца да бъде преустроен в стил ар нуво между 1910 г. и 1922 г. През 1939 г. пруската държава купува двореца и терена, а райхсавтобанът е построен недалеч от южната граница на парка.
След Втората световна война град Ерфурт става правоприемник и собственик. През лятото на 1945 г. дворцовият комплекс се превръща във временен офис на полска организация за помощ, която се грижи за полските бежанци и жертвите на принудителен робски труд, които се връщат у дома. Последват ги немски изгнаници и бежанци. През 1948 г. дворецът се разминава на косъм от разрушението, поискано от Съветската военна администрация в Германия (SMAD). След това сградата служи като детски дом до 1954 г. Селскостопанското имението, принадлежащо към дворцовия комплекс, било предаден на новоучреденото ТКЗС в Молсдорф.[6]
Първите възстановителни работи с цел цялостна реконструкция се извършват през 1950-те години. Реконструкцията продължава от края на 1950-те години. Изгубеният интериор е заменен, с разрешение на държавната служба по поддръжка на паметниците, с инвентарни предмети от отчуждени имения и селски дворци в района (напр. дворец Фридрихсверт). През 1966 г. обновената голяма бална зала е отворена за обществеността. По-късно в двореца са извършени обширни ремонти и модернизации (централно отопление, санитарна техника, електричество, противопожарна защита) и е създадено кафене в кухненската част на двореца.
Дворецът е бил използван като място за провеждане на търгове на предмети на изкуството и на антики от държавната служба за търговия с предмети на изкуството на ГДР. Тук редовно се провеждали културни събития и концерти на камерна музика.[7] От 1990 г. замъкът е основно реновиран и след това отворен за посетители.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Ulrich Völkel: Gastliches Thüringen. Verlag Kleine Arche, Erfurt 1993, ISBN 3-929662-00-0.
- ↑ Johann Georg August Galletti: Geschichte und Beschreibung des Herzogthums Gotha. Band 3. Ettinger, Gotha 1780, S. 324 – 325.
- ↑ Michael Köhler: Thüringer Burgen und befestigte vor- und frühgeschichtliche Wohnplätze. Jenzig-Verlag Köhler, Jena 2001, ISBN 3-910141-43-9, S. 184.
- ↑ Website der Gemeinde
- ↑ Johann Georg August Galletti: Geschichte und Beschreibung des Herzogthums Gotha. Band 3. Ettinger, Gotha 1780, S. 324 – 325.
- ↑ Bauakten im Staatsarchiv Gotha, Nachlass Käthe Menzel-Jordan
- ↑ Bauakten im Staatsarchiv Gotha, Nachlass Käthe Menzel-Jordan
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Schloss Molsdorf в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |