Мона Лиза
| Мона Лиза | |
|---|---|
 | |
| Художник | Леонардо да Винчи |
| Година | между 1503 – 1507 |
| Техника | масло върху дъска от топола |
| Размери | 77 × 53 cm |
| Изложена | Лувър, Париж |
| Мона Лиза в Общомедия | |
Мона Лиза или La Gioconda, Джокондата – „веселата жена“ е картина, нарисувана с маслени бои върху дъска от топола през 16 век от Леонардо да Винчи и е една от най-известните картини в западната история на изкуството; малко други картини са толкова известни и репродуцирани. Картината е собственост на френското правителство и се съхранява в Лувъра в Париж.
На картината е изобразена жена, която гледа към зрителя със „загадъчна усмивка“.
Наименование на картината[редактиране | редактиране на кода]
Името Мона Лиза произлиза от биографията на Леонардо да Винчи, написана от Джорджо Вазари и публикувана 31 години след смъртта на Леонардо. В нея той идентифицира седящата дама като Лиза, съпруга на богатия флорентински търговец Франческо дел Джокондо. „Мона“ е често срещано в италианския език сливане на „мадона“, което значи „моята дама“, еквивалент на френското Madame; така името на картината означава Madame Lisa.
Алтернативното заглавие Джокондата е женски род на Джокондо. На италиански giocondo означава също и „весел, жизнерадостен, жив“, следователно gioconda означава „весела жена“. Заради усмивката това име придобива двойно значение.
През 19 век и Мона Лиза, и Джокондата са вече утвърдени имена на картината. Преди да се утвърдят тези имена, картината е била назовавана с много и различни описателни изречения като „неизвестната флорентинска дама“ и т.н.
История[редактиране | редактиране на кода]
Вероятно Леонардо е започнал да рисува Мона Лиза през 1503 и според Джорджо Вазари я завършва четири години по-късно.
Леонардо взима със себе си картината във Франция през 1516, когато крал Франсоа I кани художника да работи в Кло Люсе (Клу) близо до замъка на краля в Амбоаз. Кралят купува картината за 4000 екю.
След смъртта на Леонардо картината е отрязана, като са отстранени части от двете ѝ страни. Първоначално е имало колони от двете страни на фигурата, познати на изкуствоведите от ранните копия на творбата. Краищата на постаментите все още могат да се видят.
Картината първоначално е изложена във Фонтенбло, а по-късно е преместена във Версайския дворец. След Френската революция е преместена в Лувъра. Наполеон I я премества в спалнята си в Тюйлери; по-късно отново е върната в Лувъра. По време на Френско-пруската война от 1870 – 1871, картината е извадена от Лувъра и скрита някъде във Франция.
Картината не е много известна до средата на 19 век, когато е оценена от символисткото течение в изкуствата. Те я свързват с техните идеи за женската загадъчност.
Предположения[редактиране | редактиране на кода]
През годините след смъртта на Леонардо да Винчи хората си задават въпроса, коя е жената седяща срещу художника. Освен за съпруга на търговец Мона се смята за женския облик на Да Винчи, след като са направени съпоставки с образите на художника и портрета. При задаването на въпроса, защо Лиза се усмихва загадъчно и как е могла да стои неподвижна и усмихната толкова много време, историци и учени изказват предположение, че Джокондата всъщност е имала болест, която не е позволявала на лицевите мускули да се отпуснат и следователно това е било ежедневното ѝ състояние. Според изследвания на френски и канадски учени, когато Леонардо е завършвал картината, Мона Лиза е била бременна.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Христо Кънев, Мона Лиза е мъж. Учените виждат в загадъчната усмивка на Джокондата и Леонардо, и апостол Йоан Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine., в. Стандарт, 28 октомври 2006
- Картината „Мона Лиза“ в Лувъра, 360-градусова панорама
|
