Направо към съдържанието

Монголска песчанка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Монголски джербил
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
разред:Eotetrapodiformes
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
разред:Гризачи (Rodentia)
семейство:Мишкови (Muridae)
род:Малки песчанки (Meriones)
подрод:Pallasiomys
вид:Монголски джербил (M. unguiculatus)
Научно наименование
(A. Milne-Edwards, 1867)
Разпространение
Монголски джербил в Общомедия
[ редактиране ]

Монголската песчанка [2][3] (или монголски джербил) (Meriones unguiculatus) е гризач от подсемейство Песчанки (Gerbillinae). Това е най-широко разпространеният вид от подсемейството и е видът, традиционно отглеждан като домашен любимец или като животно за експерименти. Както златистия хамстер, и монголската песчанка за първи път e занесенa в САЩ от д-р Виктор Швенткер с цел научни експерименти.[4] Първоначално от Монголия в Англия са занесени 44 двойки от вида.

Meriones unguiculatus е еволюирал в полупустинните и степни територии на Монголия. Там е развил дълги крака за скачане и бягане от нападателите си, зъби, с които да гризе твърди ядки и растителна материя, както и техники за съхраняване на водата и телесните течности, които му помагат да оцелее в безводния климат. Поради тежкия климат, монголските песчанки нямат много врагове в естествените си местообитания. Повечето от тях са змии или грабливи птици. Видът е активен през деня, но се прибира в леговището си през най-хладните и най-горещите части на деня.

Естествените му местообитания се състоят основно от степи и полупустини. Почвата на степите е песъчлива, покрита с треви, билки и храсти. Степите се отличават с хладни сухи зими и горещи лета. Температурите могат да достигнат до 50 °C, но средната температура през почти цялата година е около 20 °C.

В дивата природа песчанките живеят на групи, състоящи се основно от една двойка родители, последното им поколение и няколко от порасналите малки от предишни поколения. Само доминантната женска ражда, но тя се чифтосва с по няколко мъжки в рамките на овулационния си период. Една група песчанки обикновено покрива територия от около 325-1550 m2.

Групата живее в леговище в земята с по 10-20 излаза. Някои по-дълбоки леговища имат само 1-3 изхода и се използват за убежища от хищници в случаите, когато песчанката се е отдалечила от основното леговище. Леговището на една група често може да се окаже свързано с леговища на съседни групи песчанки.

Първото известно споменаване на вида датира от 1866 година от отец Арманд Дейвид, който изпратил от северен Китай тези „жълти мишки“ на Природонаучния музей в Париж (Musée d'Histoire Naturelle). Кръстени са Meriones unguiculatus от учения Милн-Едуардс през 1867 година. Латинското им название означава „воин с нокти“, частично по името на гръцкия воин от Троянската война Мерион, герой на Омировата „Илиада“.

Песчанките стават популярни като домашни любимци след 1954 г., когато 20 родителски двойки са внесени в САЩ от източна Монголия с цел научни експерименти. Почти всички песчанки, които са в продажба като домашни любимци в САЩ, са наследници на тези 40 индивида. Селективното им размножаване в плен за търговия с домашни любимци е довела до широко разнообразие на цветови вариации и шарки на козината.[5]

  1. Meriones unguiculatus (A. Milne-Edwards, 1867). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Божков, Димо и др. Зоологически речник български латински руски английски // Издателство „Петър Берон“, София, 1994 г.
  3. НАРЕДБА № 20 ОТ 1 НОЕМВРИ 2012 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЗАЩИТА И ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ОПИТНИТЕ ЖИВОТНИ И ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ОБЕКТИТЕ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕТО, ОТГЛЕЖДАНЕТО И/ИЛИ ДОСТАВКАТА ИМ // ДВ. бр. 87 от 9 ноември 2012 г. Посетен на 13 август 2014 г.
  4. Schwentker, V. "The Gerbil. A new laboratory animal." Ill Vet 6: 5–9, 1963.
  5. American Gerbil Society Color Strips, архив на оригинала от 11 април 2013, https://web.archive.org/web/20130411074528/http://agsgerbils.org/Learn/Color_Strips/#color, посетен на 18 април 2013 
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mongolian gerbil в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​