Монголски език

Монголски език монгол хэл
/mɔŋɢɔ̆ɮ xeɮ/
Страна	Монголия, Китай и др.
Регион	Източна Азия
Говорещи	5 700 000
Писменост	Монголска писменост
Систематизация по Ethnologue
Алтайски Монголски Северномонголски Централномонголски Монголски
Официално положение
Официален в	Монголия
Регулатор	Държавен езиков институт
Кодове
ISO 639-1	mn
ISO 639-2	mon
ISO 639-3	mon
Географско разпространение на монголския език в Евразия (червено)
Уикипедия на Монголски език
Монголски език в Общомедия

Монголският език е алтайски език, говорен от около 5 700 000 души в Китай, Монголия. Официален език е на Република Монголия.

История

Думата „монголски“, написана с монголска азбука

Историята на монголския език се дели на три основни периода.

• Старомонголски език – (до XIII век)

Старомонголският език е близък до монголския праезик, от който произлизат всички монголски езици. В речниковия състав се наблюдават много заемки от тюркските езици и китайския език от периода на династията Тан. По това време се създава и монголската писменост въз основа на староуйгурската азбука.

• Средномонголски език – (XIII – XVII век)

Средномонголският език е запазен в китайска транскипция на монголски текстове и в двуезични речници. През XVII век монголците приемат тибетския будизъм и езикът им се обогатява с религиозни термини от санскрит и тибетски език. През този период се наблюдава развитието на различни монголски диалекти.

• Съвременен монголски език – (от XVII век до днес)

От XVII век започва да се оформя книжовният монголски език. Разговорният монголски се различава значително от писмения.

Граматика

• Монголският език е аглутинативен език, в който основна роля играе именното склонение (7 падежа). Множествено число се употребява рядко, няма категория род.
• Глаголната система е силно развита: 2 вида (свършен, несвършен), отрицателно спрежение, 3 наклонения (изявително с две времена (минало и сегашно-бъдеще), повелително, пожелателно), отглаголни съществителни и сложна система от причастия.

Писменост

След образуването на Монголската Народна Република (през 1924 г.) се преминава към кирилицата.

Дългите гласни са удвоени кратки гласни. Произнасят се с натъртване, а не с удължаване.

Ако след буквата „н“ има гласна, гласната не се произнася.

Ако след буквата „н“ има съгласна, тогава „н“ се произнася като „нг“.

Буква	Название на монголски	МФА	Произношение на български		Буква	Название на монголски	МФА	Произношение на български
Аа	а	a	а		Пп	пэ	(pʰ), (pʰʲ)	п
Бб	бэ	p,pʲ, b	б		Pp	эр	r,rʲ	р
Вв	вэ	w,wʲ	в		Сс	эс	s	с
Гг	гэ	ɡ,ɡʲ,ɢ´, k	г		Тт	тэ	tʰ,tʰʲ	т
Дд	дэ	t,tʲ	д		Уу	у	ʊ	у
Ее	е	jε~jɜ, e	е		Үү	ү	u	у (твърдо)
Ёё	ё	jɔ	йо		Фф	фэ~фа~эф	(f)	ф
Жж	жэ	tʃ	дж		Хх	хэ~ха	x,xʲ	х
Зз	зэ	ts	дз		Цц	цэ	tsʰ	ц
Ии	и	i	и		Чч	чэ	tʃʰ	ч
Йй	хагас и	i	ѝ		Шш	ша~эш	ʃ	ш
Кк	ка	(k), (kʲ)	к		Щщ	ща~эшчэ	(stʃ)	щч
Лл	эл	ɮ,ɮʲ	л		Ъ ъ	хатуугийн тэмдэг	"
Мм	эм	m,mʲ	м		Ыы	эр үгийн ы	i	ъй
Нн	эн	n,nʲ	н		Ьь	зөөлний тэмдэг	ʲ	'
Оо	о	ɔ	о		Ээ	э	e	е
Өө	ө	o	йо		Юю	ю	jʊ, ju	ю
					Яя	я	ja, j	я

Външни препратки

• Монголският език на Ethnologue ((en))
• Уикипедия на монголски
• Monumenta Altaica – Алтайско езикознание ((ru))
• Funky Mongolian Language – Безплатни материали по монголски Архив на оригинала от 2021-05-03 в Wayback Machine.