Моника Марон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Моника Марон
Monika Maron
Моника Марон през 1992 г.
Моника Марон през 1992 г.
Родена 3 юни 1941 г. (78 г.)
Професия писателка
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, новела, есе
Дебютни творби „Летящ прах“, роман (1981)
Уебсайт
Моника Марон в Общомедия

Моника Марон (на немски: Monika Maron) е немска писателка, родена на 3 юни 1941 г. в Берлин като Моника Ева Игларц. През 1951 г. се преселва от Западен в Източен Берлин при втория си баща Карл Марон, който е министър на вътрешните работи на ГДР. Приема фамилното име Марон.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

След гимназията Моника Марон работи като фрезист в завод за самолети край Дрезден. После следва театрознание и прави опити като режисьор и журналист. В края на 1970-те години се посвещава изцяло на писателството.

Поради критичното съдържание дебютният ѝ роман „Летящ прах“ не може да бъде публикуван в ГДР и излиза през 1981 г. в западногерманското издателство Фишер. Тази творба е смятана за първия широко известен протест срещу замърсяването на околната среда в Източна Германия.

На Моника Марон е разрешено няколко пъти да пътува в Западен Берлин[1] с определени оперативни задачи, но е непрекъснато следена от агенти на ЩАЗИ[2]. През 1988 г. напуска официално ГДР с тригодишна виза. Живее в Хамбург до 1992 г., когато се завръща в обединения Берлин.

Впоследствие Марон създава повече от десет романа и други творби с есета и разкази, сред които особено силен отзвук има романът Тъжното животно (1996).

Прозата на Моника Марон излъчва мрак и самота, свидетелстващи за наранената чувствителност и отчаянието на авторката.

Нейни произведения са преведени на английски, френски, италиански, японски, корейски, хърватски, нидерландски, полски, руски, испански и португалски.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Flugasche, 1981
  • Herr Aurich, 2001
  • Das Missverständnis, 1982
  • Die Überläuferin, 1986
  • Stille Zeile Sechs, 1991
  • Nach Maßgabe meiner Begreifungskraft, 1993
  • Animal triste, 1996
  • Pawels Briefe, 1999
  • Quer über die Gleise – Essays, Artikel, Zwischenrufe, 2000
  • Endmoränen, 2002
  • Geburtsort Berlin, 2003
  • Wie ich ein Buch nicht schreiben kann und es trotzdem versuche, 2005
  • Ach Glück, 2007
  • Bitterfelder Bogen, 2009
  • Zwei Brüder: Gedanken zur Einheit 1989–2009, 2010
  • Zwischenspiel, 2013
  • Munin oder Chaos im Kopf, Roman, 2018

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Deckname Mitsu. In: Der Spiegel Nr. 32/1995 vom 7. August 1995. Tags zuvor hatte der „Kulturweltspiegel“, eine Nachrichtensendung der ARD / Das Erste berichtet, Autor Heribert Schwan
  2. Antje Doßmann: Die Diktatur der Eltern. Berlin 2003, S. 8.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]