Монро Бърдсли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Монро Бърдсли
Monroe Beardsley
американски философ и литературен теоретик
Роден
Починал

Националност Флаг на САЩ САЩ
Образование Йейлски университет
Научна дейност
Област Философия, естетика, теория на литературата
Образование Йейлски университет
Работил в Йейлски университет
Колеж Суортмор
Университет Темпъл
Публикации Aesthetics: Problems in the Philosophy of Criticism (1958)
Семейство
Съпруга Елизабет Лейн Бърдсли

Монро Къртис Бърдсли (на английски: Monroe Curtis Beardsley) е американски философ и литературен теоретик. Бърдсли е най-значимият американски теоретик на естетиката след Джон Дюи и Сюзан Лангер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 декември 1915 г. в Бриджпорт, Кънектикът, САЩ. Завършва философия в Йейлския университет (бакалавър през 1936 г., доктор през 1939 г.), където получава наградата „Джон Адисън Портър“. Преподава в редица колежи и университети, сред които колежа Маунт Холийок и Йейлския университет, но по-голямата част от преподавателската му кариера преминава в колежа Суортмор (22 години; между 1947 и 1969 г.) и Университета Темпъл (16 години; между 1969 и 1985 г.). Неговата съпруга и съавтор на някои негови текстове, Елизабет Лейн Бърдсли, също преподава философия в Университета Темпъл.[1]

През 1956 г. Бърдсли е избран за президент на Американското общество по естетика, а през 1976 за член на Американската академия за изкуства и науки.[2][1]

Сред литературоведите Бърдсли е известен с двете есета, които пише заедно с Уилям Уимзът – „The Intentional Fallacy[3] и „The Affective Fallacy[4] – ключови текстове за Новото литературознание.[1]

Умира на 18 септември 1985 г. във Филаделфия на 69-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Practical Logic (1950)
  • Aesthetics: Problems in the Philosophy of Criticism (1958; 2 изд. с нов послеслов, Indianapolis: Hackett Publishing Company, Inc., 1981)
  • Aesthetics: A Short History (1966)
  • The Possibility of Criticism. Detroit: Wayne State University Press, 1970.
  • The Aesthetic Point of View. Ithaca, New York: Cornell University Press, 1982.

Литература за него[редактиране | редактиране на кода]

  • Fisher, John (ed.), Essays on Aesthetics: Perspectives on the Work of Monroe C. Beardsley, Philadelphia: Temple University Press, 1983.
  • Спасова П., Американска аналитична естетика, София: СУ К.Охридски, 2007, ISBN 978 954 07 2465, (сс.22 – 9: Мънроу Биърдзли и опитите за обективистична теория)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((en)) Michael Wreen, „Beardsley's Aesthetics“, The Stanford Encyclopedia of Philosophy, 2005.
  2. ((en)) Book of Members, 1780 – 2010: Chapter B. // American Academy of Arts and Sciences. Посетен на 29 май 2011.
  3. ((en)) Beardsley, Monroe and William K. Wimsatt. „The Intentional Fallacy“. – Sewanee Review, vol. 54 (1946): 468 – 488. Reprinted in Joseph Margolis, ed., Philosophy Looks at the Arts, 3rd ed. Philadelphia: Temple University Press, 1987.
  4. ((en)) Beardsley, Monroe and William K. Wimsatt. „The Affective Fallacy“. Reprinted in Hazard Adams, ed., Critical Theory since Plato. New York: Harcourt Brace Jovanovich, 1971.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]