Моняк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Моняк
Моняк-крепостна стена
Моняк-крепостна стена
Местоположение
Bulgaria Kardzhali Province relief location map.jpg
41.646° с. ш. 25.4411° и. д.
Моняк
Местоположение в България Област Кърджали
Страна Флаг на България България
Област Област Кърджали
Археология
Вид крепост
Период средновековна
Моняк в Общомедия

Моняк (Moniac – ст.фр. и съвр.фр.[1][2]) или Мъняк, е средновековна българска крепост (или замък, според първостепенните средновековни хроники) и е сред най-големите и прочути крепости/замъци в Родопите.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Крепостта (или замъкът) Моняк /Мъняк е разположена на река Арда (Flum d'Arte – ст.фр.), съгласно историческата хроника на Жофроа дьо Вилардуен (около 1212 г.)[1]

Разпростанено е становището, че Моняк се намира на възвишение Шеста крепост на левия бряг на река Арда (586.7 м)[3] над язовир Студен кладенец, на 4 км южно от село Широко поле и на 12 км източно от град Кърджали.[4] Цялата местност около крепостта, скалите, на които е издигната, самото село Широко поле изобилстват от древни доказателства за ранно обитаване от население с високи битови и културни умения, осигуряващи приемственост в себе си и с околните територии. От така описаното възвишение се открива възхитителна уникална гледка към планината, долините, склоновете и язовир Студен кладенец. От кота 586.7 м има превъзходна видимост с отсрещната средновековна българска крепост на 50 м северозападно от село Вишеград (306.4 м) на десния бряг на река Арда, както и с крепостта на раннохристиянския ансамбъл с черква „Свети Йоан Предтеча“ (около 230.0 м) на десния бряг на река Арда, над Вишеград. Двете крепости: на кота 586.7 м на левия бряг на река Арда и на кота 306,4 м на десния бряг на река Арда, очевидно са изградени, за да охраняват устието на значителната за района река Върбица[3], както и пътищата и бродовете по нейното русло и разклонения. Възможно е и третият връх на това своеобразно речно Т-образно кръстовище – богатото на археологични обекти с хилядолетна давност възвишение Чит кая (или Чуткая)/Вит камък (302.0 м), близо до село Лисиците[3][4], на десния бряг на река Арда, източно от Вишеград и западно от Шеста крепост, над източния бряг на устието на река Върбица, да е имал отношение към наблюдението и охраната на този чувствителен възел.

На картите: „Българската държава в края на XII и началото на ХIII век“, с. 146 – 147, „Българската държава през втората половина на XIII и началото на IV век“, с. 272 – 273 и „Селища и пътища в България и съседните страни през XIII и XIV век“, с. 386 – 387(Ст.н.с. Петър Коледаров), в деветтомната История на България – том 3: Втора българска държава [5], крепостта под № 6, съответно – под № 7 и № 27 – Мъняк, е посочена на десния бряг на река Арда, на устието на река Върбица. Тази крепост отбелязва на посочените карти северния край на пътя, минаващ и край река Върбица по направлението „Бяло море (през Мосинопол/Гюмюрджина) - устие река Върбица/река Арда“.

В Показалеца на географските и етническите имена на многотомната История на България – том 3: Втора българска държава[5], с. 945, (Лилия Радкова), е записано: "МЪНЯК – кр[епост], средновек[овна], в Родопите, неуточн[ено]".

Местоположението на Моняк във връзка с реалното разположение на крепости/замъци/дворци на река Арда край Кърджали е обект на задълбочен анализ и заключения от влиятелния краевед Никола Иванов[6] през 30-те години на XX век.[7]

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Моняк, на старофренски език – Chastel que on appelie Moniac, Chastel de Moniac[1] (Замъкът, който наричат Моняк. Замъкът [на] Моняк – съвр. бълг.), е името, посочено в средновековните хроники на IV кръстоносен поход. То се е запазило такова и в следващите историографии.[1][2]

Проф. Васил Златарски извежда от Moniac – Мъниякъ.[8]

В деветтомната История на България – том 3: Втора българска държава[5] авторите на текстовете (Ст.н.с. Борислав Примов, Д-р и.н. Страшимир Лишев, Проф. Петър Петров, Ст.н.с. Соня Георгиева, Доц. Васил Гюзелев, Ст.н.с. Любомир Йончев, Лилия Радкова) и на картата (Ст.н.с. Петър Коледаров), както и 14-членния редакторски колектив с председател Проф. Димитър Косев, се придържат към името Мъняк.

Археологът Иван Балкански съобщава през 1978 година и за форма на името: Мониква.[4]

Във векторните топографски карти на Кърджали от 1972 година местността на възвишението над село Широко поле е наречена г[ора – рус.ез.] Хисар (крепост) – връх Крепост.[3] Част от местното население е наричало Шеста крепост Долна крепост (Хисаръ алтѫ – тур., бълг. правопис).

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Останките от крепостта/замъка на Шеста крепост над село Широко поле: крепостната стена, осемстенната кула и резервоарите за вода, са изградени през XII век, вероятно през и/или преди III кръстоносен поход върху основите на значително по-стар градеж – римски кастел (проф. Стамен Михайлов). Запазената част от външната крепостна стена е с дължина повече от 270 м, а височината ѝ на места достига до 7 – 8 метра. Изградена е от камъни, споени с вар и пясък. Височината на кулата е около 3 – 4 метра. Общата площ на Шеста крепост е 18 000 кв.м.[7], цитаделата в източния – високия, край е около 600 кв.м.[4]

При построяването на крепостта е обърнато сериозно внимание на водохранилищата. В крепостта се намират два надземни резервоари за вода. Всичко това е свидетелство за осигуряване на добро и защитено обитаване за голям брой хора, евтл. войска. Дали, обаче може да се твърди, че крепостта над село Широко поле освен военно-защитно-наблюдателно предназначение, има и резиденциални функции или е била и център на управление, предстои да се изясни.

История[редактиране | редактиране на кода]

Хрониките, справочниците, историческите съчинения, историографските изследвания за българската средновековна крепост Моняк/Мъняк се основават на първостепенните източници – хрониките от съвременниците-участници в IV кръстоносен поход. От тях става ясно, че крепостта/замъкът в началото на XIII век, вече е била изграден/а с оглед на важни стратегически функции и с възможности да осигурява условия за живот на голям брой хора/конници, оръжие и бойно снаряжение. Една, засега единствена, хроника от III кръстоносен поход (11891192) с автор с неизвестно име[9], изгражда представата за укрепен град (Oppidum, Oppida – лат.) с корени в I-II век пр. Хр., недалеч от Одрин:

Из " История на кръстоносците" (1189 – 1190, изд. 1194), с. 239: „...... По-нататък нашите [рицарите, БМ] успяха да прогонят от града (oppido), наричан обикновено Маникава (Manicaua), и съвършено да разбият една войска от кумани и гърци, които устройваха засади от рицарските оръженосци и всеки ден ги дебнеха да ги убиват. Един ден техните отреди бяха излезли да устройват засади, но бяха мъжествено обърнати в бягство от нашите, докато най-сетне бегом се оттеглиха в града [Маникава, БМ]. Но кръстоносците, като бяха дръзко предизвикани за сражение поради кървавите, ако не и големи загуби на свои хора, превзеха града [Маникава, БМ] с въоръжена сила. Там около четири хиляди неприятели загинаха от огън и меч. [Б.ред.3: Крепостта Маникава (Маниак), се намира близо до Одрин – в полите на Родопите; срв. Zimmert, Der Friede von Adrianopel, Byzantinische Zeitschrift XI, 1902, S. 317]”[10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Geoffroi de Villehardouin. La conquête de Constantinople – части 435 (с.263) и 440 (с.263)
  2. а б Henri d' Outreman. Histoire de la ville et comte de Valentiennes, divisee en IV. parties ...
  3. а б в г BGtopoVJ • K-35-087-2 • Кърджали
  4. а б в г Балкански, Иван. Кърджали, Археологически паметници (Рецензенти: Проф. Стамен Михайлов и Ст. н. с. к. и. н. Екатерина Манова) – издава Градски народен съвет Кърджали, Издател ДИ „Септември“, 1978.
  5. а б в История на България – том 3: Втора българска държава. Издателство на Българската академия на науките – София, 1982 (с.с. 145, 146 – 147 – карта, 242, 268, 341, 272 – 273 – карта, 386 – 387 – карта, както и 495 – Показалец на географските и етническите имена)
  6. Никола Иванов-живот за българщината. В: BGVESTI.NET.
  7. а б Иванов, Никола. Сборник „По дирите на Патриарх Евтимий“ (осъвременен правопис). Съставител, автор на встъпителната студия и пояснителните бележки: Георги Кулов – Издателство „ЕКС-ПРЕС“, Габрово, 2018.
  8. Златарски, Проф. Василъ. История на българската държава презъ срѣдните вѣкове – Том III Второ българско царство (България при Асѣневци 1187 – 1280 г.), с.с. 245 – 246 (фототипно издание под редакцията на Проф. Димитър Ангелов) – Изд. Наука и изкуство, София,1972.
  9. www.geschichtsquellen.de
  10. Historia Peregrinorum. Ed. A.Croust. Quellen zur Geschichte des Kreuzzuges Kaiser Friedrichs I – MGH SS., N.S.,V (с.с. 129 – 152), 1928; Извадки: ЛИБИ, 3, 1965, (с.с. 221 – 444): S.239 – 240: „...... Porro quorundam exercitum Cumanorum scilicet et Grecorum, qui armigeris peregrinorum insidiantes cottidie neci illorum invigilabant, contigit ab oppido vulgariter dicto Manicaua debellare. Illorum agmina die quadam egressa ad insidias nostri viriliter propulerunt in fugam, quosque fugiencia se infra oppidum receperunt. Peregrini vero suorum cede sed tamen modica lacessiti acriter ad pugnam vi bellica expugnaverunt oppidum, ubi de hostibus circiter quatuor millia tum armis tum incendio perierunt. …... “

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на България – том 1, том 2 и том 3 – Издателство на Българската академия на науките – София, 1982.
  2. Geoffroi de Villehardouin. La conquête de Constantinople (около 1212 г.) – Firmin-Didot frères, fils et c, 1872.
  3. Henri d' Outreman. Histoire de la ville et comte de Valentiennes, divisee en IV. parties ... – A DOVAY, ... Marc Wyon, l'An M.DC.XXXIX (1639 г.).
  4. Иванов, Никола. Сборник „По дирите на Патриарх Евтимий“ (осъвременен правопис). Съставител, автор на встъпителната студия и пояснителните бележки: Георги Кулов – Издателство „ЕКС-ПРЕС“, Габрово, 2018.
  5. Historia Peregrinorum. Ed. A.Croust. Quellen zur Geschichte des Kreuzzuges Kaiser Friedrichs I – MGH SS., N.S.,V (с.с. 129 – 152), 1928; Извадки: ЛИБИ, 3, 1965.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]