Морана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Плашилото смърт

Морана (още Мора, Морена, Мара, Marzanna) – славянски символ на зимата и смъртта. На български се среща в някои диалекти като марава или мора с различни значения, предимно на явления появяващи се при сън: „вещица изпиваща силите на човек насън", „страшен сън, кошмар“, „задушаване и болка в гърдите насън" и др.[1]

Етимологията на праслав. *mora се свързва с рус. кики-мора, укр. мора „нечист дух“, сръб. мора „призрак, кошмар“, словен. mora, чеш. můra „нощна пеперуда“, пол. mora, zmora, mara, горнолуж. murava, долнолуж. morava, които имат точни съответствия в германските езици: старонем., староангл. mara „привидение“ и в келтски: ирл. mor-rīgain „кралицата на духовете“.

Морана също докарва зимата. В края на есента тя преборва отслабващото смаляващо се слънце и установява властта си на над земята до следващата пролет.

Морана лесно може да бъде отъждествена със старогерманската Хелл, чието име в германските езици след християнизацията започва да значи Ад, т.е. християнския подземен свят. Също като скандинавската царица на мъртвите, Морана сама може да донесе смърт, да управлява мъртвите и да решава кой да влезе в Ада, и кой не.

Не съществува подобен еквивалент между Морана и древногръцката Персефона, която, отвлечена от Хадес в подземното царство, така и си остава някак несвойствена, непринадлежаща нему. Определени паралели, обаче, могат да се направят с древногръцката Хеката, която обитава света на мъртвите и понякога носи смърт, при което отвежда жертвите си във владенията на Хадес.

Морана е спомената в „Mater Verborum“ и „Краледворская рукопись“.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Български етимологичен речник: Минго-Падам, Том 4, Редактор Владимир Иванов Георгиев, Издател Академично издателство „Проф.Марин Дринов“, 1995, ISBN 9544303146, стр. 237.
Тази статия се основава на материал от Вечния Славянски Огън Архив на оригинала от 2004-10-12 в Wayback Machine., използван с разрешение от Огнеслав.