Направо към съдържанието

Мордовия

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Република Мордовия
Мордовия Республикась
Субект на Руската федерация
Знаме
Герб
Мордовия на картата на Русия
Мордовия на картата на Русия
Страна Русия
СтолицаСаранск
Площ26 128 km²
Население778 965 души (2021)
29,8 души/km²
на 62 място в РФ
Федерален окръгПриволжки федерален окръг
ПрезидентВладимир Волков
Министър-председателВладимир Сушков
Езицируски, мордовски езици
МПС код13
Официален сайтwhrm.moris.ru
Мордовия в Общомедия

Република Мордовия или само Мордовия е република в състава на Руската федерация[1]. Влиза в състава на Приволжкия федерален окръг и Волго-Вятския икономически район. Площ 26 128 km2 (68-о място по площ в Русия, 0,15%, население на 1 януари 2017 г. 808 541 души (61-во място по население в Русия, 0,55%). Столицата е град Саранск. Разстояние от Москва до Саранск — 642 km. Глава на Република Мордовия е Николай Меркушкин.

История

[редактиране | редактиране на кода]

На 16 юли 1928 е образуван Мордовският национален окръг, преобразуван на 10 януари 1930 г. в Мордовска автономна област, преобразувана на 20 декември 1934 г. в Мордовска автономна съветска социалистическа република. На 13 декември 1990 г. е провъзгласена Мордовска ССР в състава на ОНД, преименувана на 25 декември 1993 г. на Република Мордовия, субект на Руската Федерация.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Република Мордовия се намира в централната част на Европейска Русия, в източната част на Източноевропейската равнина, в басейна на река Волга. Северозападната и част е заета Окско-Донската равнина, с преобладаване на акумулативни форми на релефа и надморска височина около 100 m, а югоизточната и източната – от Приволжкото възвишение, набраздено от дълбоко всечени долини и оврази с обширни равнинни гърбици между тях. В него, в района на сгт Атяшево се намира най-високата точка на Мордовия 321 m н.в. На север републиката граничи с Нижегородска област, на североизток – с Република Чувашия, на изток и югоизток – с Уляновска област, на юг – с Пензенска област и на запад – с Рязанска област.[2]

Страната е бедна на полезни изкопаеми и те са предимно инертни материали: варовици, доломити, торф, креда, мергел, глина и пясъчници.[2]

Разположена е в умерения климатичен пояс и има умерено-континентален климат. Средната януарска температура е -11,2 °C, средна юлска 19,2 °C. Годишно количество на валежите 450 – 525 mm. Вегетационен период (минимална денонощна температура над 10 °C) 137 – 144 дни.[2]

Речната мрежа на страната е представена от 1525 реки с обща дължина 9250 km и принадлежи изцяло към водосборния басейн на река Волга, вливаща се в Каспийско море. Основните реки в Мордовия са: река Сура (110 km в пределите на републиката), десен приток на Волга, протичаща с част от средното си течение по границата с Уляновска област, с левия си приток Алатир; река Мокша (435 km в пределите на републиката), десен приток на Ока, от басейна на Волга, течаща в западната и северозападната част на страната с притоците си – Вад (ляв), Сатис (десен), Сивин (десен), Иса (десен) и др. Мордовските реки са с равнинен характер, спокойно течение и много меандри. Образуват широки долини, с добре развити заливни и надзаливни тераси. Подхранването им е смесено с преобладаване на снеговото (60 – 80%). За тях е характерно ясно изразено пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие с епизодични прииждания в резултата на поройни дъждове и продължително зимно маловодие. Замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в първата половина на април.[3]

В Мордовия има над 3700 малки езера и изкуствени водоеми с обща площ 52,4 km2. Езерата са предимно крайречни (старици) и много малко карстови. Най-голямото естествено езеро в страната е езерото Инерка (0,56 km2) в долината на река Сура.[3]

Почвите са оподзолени черноземи (на запад), излужени черноземи (на изток), сиви горски (на запад, в центъра и на изток), торфено-подзолисти (на запад и северозапад), а по долините на реките – алувиални и торфено-блатни. Горите заемат 24,2% от територията на републиката (бреза 24,5%, дъб 22,5%, осика 14,1%, липа 4,1%, елша 2,8% и др., а от иглолистните – бор 29,5%) и са разположени на запад и север и по долините на по-големите реки.[2]

Население

[редактиране | редактиране на кода]

По 1 януари 2017 г. населението на Мордовия наброява 808 541 души (0,55% от Русия, 61-во място). Градските жители са 59,80%, плътността е 33,9 души/км2. Националният състав е следният:

  • руснаци – 60,84%;
  • ерзя и мокша (мордовци) – 31,94%;
  • татари – 5,21%;
  • украинци – 0,5%;
  • арменци – 0,15%;
  • беларуси – 0,14%;
  • други – 0,42%.

Административно-териториално деление

[редактиране | редактиране на кода]
Административно-териториално деление на Република Мордовия

В административно-териториално отношение Република Мордовия се дели на 1 републикански градски окръг и 22 муниципални района. Има 7 града, в т.ч. 3 града с републиканско подчинение (Саранск, Рузаевка и Ковилкино), 4 града с районно подчинение и 13 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Република Мордовия към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)		 Население
(2017 г.)		 Административен център Население
(2017 г.)		 Разстояние до Саранск (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
Саранск397344 367гр. Саранск314 789Луховка, Николаевка, Ялга
Муниципални райони
1. Ардатовски119225 694гр. Ардатов114Тургенево
2. Атюревски8268336с. Атюрево4509143
3. Атяшевски109617 522сгт Атяшево609080
4. Болшеберезниковски95812 035с. Болшие Березники639358
5. Болшеигнатовски8347040с. Болшое Игнатово2842106
6. Дубенски89712 009с. Дубенки3280101
7. Елниковски105610 027с. Елники6905137
8. Зубово-Полянски271055 281сгт Зубова Поляна10 077201Потма, Умет, Явас
9. Инсарски96812 491гр. Инсар816977
10. Ичалковски126518 559с. Кемля457163
11. Кадошкински6196958сгт Кадошкино430740
12. Ковилкински201639 444гр. Ковилкино20 072110
13. Кочкуровски8169899с. Кочкурово319825
14. Краснослободски137923 531гр. Краснослободск9556107
15. Лямбирски85234 323с. Лямбир845712
16.Рузаевски109034 435гр. Рузаевка45 98825
17. Ромодановски82119 705с. Ромоданово898430
18. Старошайговски141912 173с. Старое Шайгово518560
19. Темниковски193614 304гр. Темников6291158
20. Тенгушевски84610 457с. Тенгушево4232216
21. Торбеевски112918 973сгт Торбеево8937168
22. Чамзински101030 378сгт Чамзинка922844Комсомолски

Икономика

[редактиране | редактиране на кода]

Развити са машиностроенето и металообработката (камиони, багери, металообработващи инструменти), производството на осветителни лампи (кварцови, халогенни, ксенонови и др.), химическа и нефтохимическа, дърводобивна и дървообработваща, хранително вкусова и лека промишленост.

В селското стопанство са развити животновъдството за месо и мляко и птицевъдството.

Площ обработваема земя:
година1959199019952000200520102015
хиляди хектара1348[4]1136,9[5]984,2866,2[5]740,7[6]726,1751,4[6]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Петрушина М.Н., Горячко М.Д. и др. Република Мордовия (Мордовия) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 21. Монголци – Наноматериал [Монголы – Наноматериалы]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2013. ISBN 978-5-85270-355-2. с. 767. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-06-02 в Wayback Machine. ((ru))
  2. 1 2 3 4 ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Република Мордовия
  3. 1 2 ((ru)) «Вода России» – Република Мордовия
  4. ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  5. 1 2 Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  6. 1 2 Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Мордовии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мордовия&oldid=12321612“.