Морис Аладжем

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Морис Аладжем
български композитор
Роден
Починал
21 ноември 2004 г. (72 г.)

Етносевреи в България[1]
Музикална кариера
Стилпоп музика, джаз
Инструментицигулка, саксофон
ЛейбълБалкантон, Мелодия, Орфей мюзик

Морис Жак Аладжем е български композитор на поп музика, цигулар, саксофонист и художествен ръководител на оркестър. С творчеството си като композитор и аранжор на поп, театрални, детски и други песни и инструментални пиеси е сред авторите, които формират облика на българската поп песен през 1960-те и 1970-те години и създават хитове.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Морис Аладжем е роден на 18 август 1932 г. в София. Музикалното му образование започва от 5-годишна възраст – цигулка (ученик е на Ив. Торчанов, Хр. Петков и Д. Петков). От малък свири на цигулка, а на саксофон – от 1951 г.[2] Като ученик е концертмайстор на оркестъра на Първа мъжка гимназия в София. По това време се появяват първите му художествени произведения – увертюрата „Изгубено лято“ и концерт за цигулка и струнен квартет.[3] С поп музика Аладжем се занимава от 1952 г. – свири в Студентския естраден оркестър към Клуба на културните дейци в София.[2]

Завършва Инженерно-строителния институт в София през 1956 г. Започва да аранжира песни от 1956 г. – предимно за ЕО на КТР (сега Биг бенд на БНР) и оркестър „Балкантон“. Първата му оркестрова пиеса е „Мечти“ (1960), а първата песен – „Влюбеният телефон“ (1961). По същото време пише и Пиеса за тенор саксофон и оркестър.[2]

През 1962 г. големият български музикант Димитър Ганев го кани заедно с Тончо Русев и Недко Трошанов в основания от него по това време оркестър „Балкантон”. Участва като саксофонист в „Джазът на младите“ (1953 – 1956), ЕО на КТР (1960 – 1962), оркестър „Балкантон“ (1962 – 1972), главен художествен ръководител на оркестър „Младост“ при ГУСВ (1974 – 1976). Главен художествен ръководител на дирекция „Българска естрада“ (1980 – 1985). Член на СБК от 1970 г. и секретар на бюрото на Кабинета за поп музика към Съюза на българските композитори.

Работи с видни дейци на българската поп музика и джаза, като Сашо Сладура, Димитър Ганев и Леа Иванова, а също така с Биг бенда на Българското национално радио. През 1978 г., съвместно с Александър Владигеров, оркестрира мюзикъла на Алексис Вайсенберг „Фугата“, поставен през 1979 г. в Париж и издаден от френската фирма „Pathe Marconi“ (1980).

Морис Аладжем е създал над четиристотин песни.[3] Негови песни са изпълнявали едни от най-големите имена на популярната музика в България – Паша Христова, Лили Иванова, Мустафа Чаушев, Панайот Панайотов, Йорданка Христова, Росица Кирилова, дует „Ритон“, Васил Найденов, Тодор Колев, Георги Христов, Бисер Киров, Деян и Бойко Неделчеви, Емил Димитров, Маргарита Горанова и мн. други.

Носител е на много престижни награди и отличия както в България, така и в чужбина, като фестивала „Златният Орфей“ и конкурса „Мелодия на годината“, орден „Кирил и Методий“ – I степен (1982), трета награда на „Златния Орфей“ (1970) за „Песен за трите желания“; трета (1972) и втора (1973) награди на радиоконкурса „Пролет“ за „Цвете на надеждата“ (същата песен е наградена с втора награда и сребърен трофей на фестивала в Касълбар, Ирландия – 1973 г.); награда на СБК за оркестровата пиеса „Танкино“ (1979); първа награда на СБК за поп песни (1984). Песента „Любов завинаги“ (т. Георги Начев, изп. Росица Кирилова) печели телевизионния конкурс „Мелодия на годината“ през 1984 г. На същия конкурс е печелил наградата на зрителите през 1971, 1973 и 1981 г. През 1995 г. получава голямата награда за цялостно творчество на „Златният Орфей“. Негови песни са издавани на грамофонни плочи, освен в България, в Куба, Германия, Югославия, Финландия, Великобритания и Испания.[2] Огромни са заслугите на Морис Аладжем към българската поп сцена[3]

През 2003 г. Морис Аладжем издава албума „Колекция златна класика“, в който събира едни от най-хубавите си творби.[3]

Умира на 21 ноември 2004 г. в София.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Година Албум Вид Издател Каталожен номер
1969 „Забавна и танцова музика от Морис Аладжем“[4] ЕP Балкантон ВТМ 6090
1972 „Лили Иванова изпълнява песни от Морис Аладжем“[5] SP Балкантон ВТК 2988
1972 „Лили Иванова изпълнява песни от Морис Аладжем“[6] SP Балкантон ВТК 2989
1978 „Доника Венкова“[7] SP Балкантон ВТК 3407
1978 „Лили Иванова и Асен Гаргов“[8] SP Балкантон ВТК 3449
1980 „Морис Аладжем. Детски забавни песни“[9] LP Балкантон ВЕА 10396
1981 „Морис Аладжем. Избрани песни“[10] LP Балкантон ВТА 10610
1983 „Морис Аладжем. Избрани песни“[11] LP Балкантон ВТА 10996
1984 „Песни Мориса Аладжема“[12] – издадена в СССР ЕP Мелодия С62 20981 001
1984 „Песни Мориса Аладжема (НРБ)“[13] – издадена в СССР LP Мелодия С60 21101 006
1987 „Млади изпълнители пеят песните на Морис Аладжем“[14] LP Балкантон ВТА 12159
2003 „Колекция златна класика“[15] CD Орфей мюзик ORP CD 058

Хитове на Морис Аладжем[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.dnevnik.bg.
  2. а б в г Обложка на плочата „Забавна и танцова музика от Морис Аладжем“ – ВТМ 6090 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
  3. а б в г Морис Аладжем – „Всичките ми мелодии са мои деца“, БНР, Радио „България“, 23 август 2012 г.
  4. „Забавна и танцова музика от Морис Аладжем“ – ВТМ 6090 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
  5. „Лили Иванова изпълнява песни от Морис Аладжем“ – ВТК 2988 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
  6. „Лили Иванова изпълнява песни от Морис Аладжем“ – ВТК 2989 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
  7. „Доника Венкова“ – ВТК 3407 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
  8. „Лили Иванова и Асен Гаргов“ – ВТК 3449 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
  9. „Морис Аладжем. Детски забавни песни“ – ВЕА 10396 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
  10. „Морис Аладжем. Избрани песни“ – ВТА 10610 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
  11. „Морис Аладжем. Избрани песни“ – ВТА 10996 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
  12. „Песни Мориса Аладжема“ – С62 20981 001 в сайта „Каталог советских пластинок“, records.su
  13. „Песни Мориса Аладжема (НРБ)“ – С60 21101 006 в сайта „Каталог советских пластинок“, records.su
  14. „Млади изпълнители пеят песните на Морис Аладжем“ – ВТА 12159 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
  15. Морис Аладжем пише история на естрадата, в. „Сега“, 22 февруари 2003 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]