Морис Вламенк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Морис де Вламенк
Maurice de Vlaminck
френски художник
Бюст на Вламенк от Пол Белмондо в Рюй ла Годелие, 1962 г.
Бюст на Вламенк от Пол Белмондо в Рюй ла Годелие, 1962 г.

Роден
Починал
11 октомври 1958 г. (82 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Кариера в изкуството
Стил фовизъм, кубизъм
Направление живопис, керамика
Повлиян Винсент ван Гог, Пол Сезан
Семейство
Съпруга Сузана Бърлей (1894 – 1905)
Берта Комбе
Морис Вламенк в Общомедия

Морис Вламенк (на френски: Maurice de Vlaminck) е френски художник фовист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 април 1876 г. в Париж, в семейство на музиканти. Баща му е белгиец (Вламенк или Wlaminck означава „фламандски“), майка му е от Лотарингия[1].

През 1878 г. семейството му се премества в Le Vesinet. На 16 години младият мъж напуска дома си и работи като шофьор, механик и професионален колоездач. Заболява от треска и е принуден да прекрати кариерата си. Свири на цигулка в оркестър и дава уроци по музика, за да изкарва прехраната си. През 1894 г., Вламенк се жени за Сузана Бърлей. Развежда се през 1905 г. и сключва втори брак с Берта Комбе. [1]

В резултат на железопътно произшествие Вламенк се запознава с художника Андре Дерен. На следващата година Дерен запознава Вламенк с Анри Матис и по-късно оформят ядрото на групата на фовистите. Вламенк е самоук и се гордее, че никога не е учил в Академия или в ателие. Заниманието с изкуство не му дава възможност да изкарва самостоятелно прехраната си и е принуден да работи като музикант на Монмартър. Пише еротични разкази, които Дерен илюстрира. [1]

Години на признание[редактиране | редактиране на кода]

За пръв път картина на Вламенк е показана през 1904 г. в галерията Berthe Weill. През 1905 г. Вламенк участва в „Есенен салон“ на „Независимите“ художници в зала „Дивите“ заедно с Дерен, Матис, Марке, Брак и ван Донген. Работите им са съставени от чисти, не смесени цветови петна. Подобно на Матис, Дерен и Дюфи, Вламинк се отказва от фините нюанси и прехода на цветовете, преобладаващи в похвата на импресионистите. Залата, в която са представени картините, критикът Луи Воксел сравнява с клетка на диви животни. След това представителите на това движение в живописта (френската версия на експресионизма) са посочени като „фовисти“. Подобно на другите фовисти, Вламенк в своите пейзажи и натюрморти подчинява формата на цвета. Пример за това е „Пейзаж с червени дървета“ от 1906 г. Той рисува почти без контури и се отказва от традиционното перспективно изграждане на картината. През 1906 г. Амброаз Волар купува картини на Вламенк и художникът започва да излиза от бедността и да печели с живопис. Първата самостоятелна изложба на Вламенк е уредена в галерията на Волар през 1907 г. [1]

По време на Първата световна война Вламенк работи като чертожник във военен завод. След войната рисува в експресионистичен стил. Драматичните ефекти на светлините и сенките, студените цветове, предизвикват зловещо настроение на картините му. [1]

Къщата на Вламенк във Валмондоа.

През 1919 г. Вламенк купува къща в провинцията, близо до Париж – Валмондоа, която заменя със земеделско владение в Рюй ла Годелие. Изолиран от градския шум, художникът се посвещава на земеделска работа. Автор е на двадесет романа и есета, сред които са: [1]

  • „Всичко за тях“ (1903),
  • „Душата на манекена“ (1907),
  • „Опасен завой“ (1929),
  • „Портрет преди смъртта“ (1943),
  • „Пейзаж с фигури“ (1953).

Изкуството на Вламенк, неспокойно и инстинктивно, показва неговата непринудена и гореща любов към природата. Работи с широки мазки на четката, истинска игра на цветовете. [1]

Той използва живачни, тъмни и светли тонове, които придават романтично внушение на пейзажа, по време на буря с драматичен и яростен характер. Любим сюжет на художника са пътища и житни поля. Вламенк създава много акварелни картини, гравюри и литографии, които са в същият стил. Не може да се докаже тяхната хронология, тъй като не са датирани. [1]

Гробът на Вламенк.

През 1954 г., Той представя страната си във Венецианското биенале, възвръщайки си предишното уважение, загубено поради обвинение в колаборационизъм. [1]

Първата голяма ретроспективна изложба на Вламенк се състои през 1956 г., макар и не в държавна, а в частна галерия в Париж. [1]

Две години по-късно, на 11 октомври 1958 г., художникът умира на 82-годишна възраст. [1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Maurice de Vlaminck, Histoires poèmes de mon époque, avec cinq bois gravés de l'auteur, 1927
  • Maurice de Vlaminck, Tournant Dangereux, Stock, 1929
  • Maurice de Vlaminck, Poliment, Stock, 1931
  • Maurice de Vlaminck, La Haute-Folie, Stock, 1934
  • Maurice de Vlaminck, Radios clandestins, Éditions Denoël, 1935
  • Maurice de Vlaminck, Le Ventre ouvert, Éditions Corrêa, 1937
  • Maurice de Vlaminck, Pour une peinture lisible, vivante, humaine, René Debresse, 1939
  • Maurice de Vlaminck, La Mort de Mindrais, 1941 (Éditions Corrêa)
  • Maurice de Vlaminck, Portraits avant décès, 1943 (Flammarion)
  • Maurice de Vlaminck, Le Bœuf, 1944 (Éditions Corrêa)
  • Maurice de Vlaminck, Paysages et personnages, 1953 (Flammarion)
  • Maurice de Vlaminck, La Tête tournée, 1956 (Éditions André Sauret)
  • Maurice de Vlaminck, Fausse couleur, 1957, (Flammarion)
  • Maurice de Vlaminck, Les Pensée et la voix, 1958, (Éditions Georges Burnier)
  • Maurice de Vlaminck, Le garde-fou, 1958 (Flammarion)
  • Maurice de Vlaminck et Fernand de Sernana, D'un lit à l'autre, 1956, (Éditions Du Cap)
  • Maurice de Vlaminck et Fernand de Sernana, Âmes de mannequins, 1907 (Éditions P. Douville)

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Georges Duhamel, Maurice De Vlaminck, Les écrivains réunis, 1927
  • Georges Duhamel, Maurice De Vlaminck, Désobéir, Éditions Corrêa, 1936
  • Jean Selz. Vlaminck. Crown Publishers, 1963, 94 с.
  • Katalin De Walterskirchen. Maurice de Vlaminck: Catalogue Raisonné De L'oeuvre Gravé. Flammarion, 1974, 280 с.
  • Jean-Paul Monery. Maurice de Vlaminck: Les années décisives (1900 – 1914). Saint-Tropez: Musée de l'Annonciade, 2013, 88 с. ISBN 9461611056
  • Daniel Henry. Maurice de Vlaminck. – BiblioLife, 2011, 54 с. ISBN 1115061259

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]