Морис Надо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Морис Надо
Maurice Nadeau
френски литературен критик
Морис Надо в Театър Одеон, април 2011 г.
Морис Надо в Театър Одеон, април 2011 г.

Роден
Починал
Научна дейност
Област Литературна критика

Уебсайт
Морис Надо в Общомедия

Морис Надо (на френски: Maurice Nadeau, р. 21 май 1911, Париж, Франция – п. 16 юни 2013, Париж, Франция) е френски литературен критик и историк, редактор и издател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Морис Надо остава кръгъл сирак, след като загубва родителите си по време на Първата световна война. Завършва Екол Нормал в Лион. Като студент активно се занимава с политика. През 1930 г. става член на Френската компартия, а през 1932 г. е изключен за опозиционни настроения. Става член на троцкистката Международна работническа партия на Пиер Навил, сближава се с лявото крило на сюрреализма (Андре Бретон, Луи Арагон, Жак Превер, Бенжамен Пере).

От 1936 г. учителства в Прад и Тие. По време на Втората световна война участва в Съпротивата. Неговата група, в която е и Давид Русе, попада в капан и много от членовете ѝ се оказват в лагерите. Надо успява да избегне депортацията с помощта на съпругата на Давид Русе.

След края на войната води литературната страница в списание Combat, начело на което стои Албер Камю. Става близък с Жорж Батай, Рене Шар, Анри Мишо, Хенри Милър, Клод Симон. Участва в издаването на съчиненията на Сад, защитава Луи-Фердинан Селин. След това работи в разни издателства, сред които Mercure de France (1949-1953), и печатни издания (France-Observateur, 1952–1959; L’Express, 1959-1964; Les Lettres nouvelles, 1953-1976). Става близък на Сартър. По време на войната в Алжир подписва т.нар. Манифест 121 (1960) с протест срещу колонизаторската политика на държавата.

На 15 март 1966 г. Надо отпечатва първия брой на двуседмичното литературно издание La Quinzaine littéraire, което излиза и до днес. През 1977 г. основава издателство Les Lettres nouvelles, наречено на едноименното списание на Надо, издавано и до днес, но с име Éditions Maurice Nadeau от 1984 г. В него са публикувани също книгите на Кутси, дебютният роман на Мишел Уелбек Разширяване полето на борбата и др. Като критик и издател Надо открива за френския читател десетки автори от европейски и световен мащаб.

Член е на журито за литературната награда „Ренодо“ (1945-1969)[1].

Най-прочутата му собствена творба, преведена на много езици, е Histoire du surréalisme („История на сюрреализма“), публикувана на френски през 1944 г. и на английски 21 години по-късно, в превод от Ричард Хауърд[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Собствени книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Histoire du surréalisme, Le Seuil, 1945; Points-Seuil 1970
  • Documents surréalistes (Сюрреалистки документи), Le Seuil, 1948
  • Littérature présente (Съвременната литература), Corréa, 1953
  • Michel Leiris et la quadrature du Cercle (Мишел Лейрис и квадратурата на кръга), essai, Julliard, 1963; Maurice Nadeau, 2002
  • Le Roman français depuis la guerre (Следвоенният френски роман), essai, Gallimard, 1969; Le Passeur, 1992
  • Gustave Flaubert, écrivain (Гюстав Флобер, писателят), изследвания, Denoël, 1969 (2 изд. 1980)
  • Grâces leur soient rendues (Техните благодарности са получени), Albin Michel, 1990 и 2011
  • Une vie en littérature. Conversations avec Jacques Sojcher (Живот с литературата. Разговори с Жак Соше), Complexe, 2002
  • Sade, l’insurrection permanente (Сад, перманентният бунт), Maurice Nadeau, 2002
  • Serviteur! Souvenirs littéraires (Сервитьор! Литературни спомени), Albin Michel, 2002
  • Journal en public (Общодостъпен дневник), Maurice Nadeau/ La Quinzaine littéraire, 2006
  • Le Chemin de la vie (Пътят на живота), разговори с Лори Адлър, Verdier, 2011

Редакция и съставителство[редактиране | редактиране на кода]

  • Marquis de Sade: Œuvres, précédé de Exploration de Sade, La Jeune Parque, 1947
  • Gustave Flaubert: Œuvres complètes et Correspondance, 18 тома, Rencontre, 1965-1983
  • Anthologie de la poésie française, 12 тома, Rencontre (Lausanne), 1966-1967 (в съсъставителство)
  • Album Gide, Bibliothèque de la Pléiade / Gallimard, 1985
  • Ferdinando Scianna, Actes-Sud, 2008

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Отличия:

  • Голяма национална награда за литература (1988)
  • Орден за изкуство и литература

За Морис Надо са направени 4 документални филма.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]